Определение № 1272 от 27.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 23.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20241000500333 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 09.01.2024 г. – п.к. 08.01.2024 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) чрез пълномощника К.

А. (старши инспектор в ТО Враца ) срещу определение № 15212/14.12.2023 г., постановено по гр. дело № 9465/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение депозираната от комисията молба, озаглавена като „частна жалба“ с вх. на СГС № 106377/16.11.2023 г., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото протоколно определение от 09.11.2023 г. да бъде изменено в частта относно присъдените в полза на процесуалния представител на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и редуцира размера на адвокатските възнаграждения, присъдени като разноски по делото.

Излага съображения, че по делото липсвали доказателства за реално заплатени адвокатски хонорари от двамата ответници, представлявани безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и по делото липсвали доказателства, обосноваващи нуждата да бъде осъществено безплатно адвокатско представителство; че претендираният размер за адвокатско възнаграждение следвало да бъде съобразен с цената на иска и разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но този размер се полагал при пълно развитие на производството в съответната инстанция, а в случая не било така; че ответниците били лица във фактическо съжителство и претенцията на КОНПИ касаела идентична фактическа обстановка и правна аргументация, което 1 означавало, че положеният от адвоката труд реално бил в обема на правна помощ по един иск, като в депозираните два отговора по чл. 131 ГПК от името на двамата ответници били изложени идентични обстоятелства, което налагало извод, че неправилно и неоснователно съдът уважил искането за присъждане на разноски за двамата ответници, предвид обстоятелството, че упълномощеният им представител осъществил правната защита общо за двамата, като не било налице извършването на различни, отделни за двамата ответници правни действия по защита на интересите им; че адвокатското възнаграждение на адвокат С.

Л. било завишено, тъй като не отговаряло на обема на защитата, на фактическата и правна сложност на делото; че договорът за правна помощ бил сключен преди измененията на наредбата, поради което било налице неправилно изчисляване на адвокатското възнаграждение; че следвало да бъде съобразено и това, че ищецът предприел действия по оттегляне на исковата претенция, съобразявайки се с задължителната съдебна практика на ВКС като е извършил отказ от иска, при което бъде съобразено и това, че исковата молба с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ била депозирана преди постановяване на тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по описа на ОСГК на ВКС; че присъждането на разноски предполагало ответниците да са направили реално плащане на такива за своя сметка, в каквато връзка следвало да се има предвид тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК Г. Т. В. и М. П. М. чрез адвокат С. Л. от АК-София са подали отговор, с който оспорват частната жалба като неоснователна и молят апелативния съд да потвърди обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС ), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. на СГС № 10485/27.07.2021 г., подадена от КПКОНПИ, понастоящем КОНПИ, с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ срещу Г. Т. В. и М. П. М. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 265 895.08 лв. Исковата молба е подадена въз основа на решение № 1278/19.05.2021 г. на КПКОНПИ, с което е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на решение № 083-ПР/02.05.2019 г. на КПКОНПИ по започнала проверка на имущественото състояние по реда на Глава десета от ЗПКОНПИ на Г. Т. В. във връзка с неподадена в срок пред комисията декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 от лицето, заемащо висша публична длъжност съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 21 ЗПКОНПИ - *** на митнически пункт „***“, Агенция „Митници“.

2

В срока по ч. 131, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците е подал отговор на исковата молба чрез адвокат С. Л. въз основа на отделни пълномощни и договори за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г.

Първото по делото съдебно заседание е проведено на 29.09.2022 г., а второто – на 23.02.2023 г., в които заседания са извършвани множество процесуални действия с участие на процесуалния представител на ответниците – правени са процесуални искания, изразявани са становища, събирани са доказателства – писмени, гласни – разпитвани са двама свидетели, изслушвано е вещо лице по приета от съда експертиза.

С оглед постановеното тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по описа на ОСГК на ВКС и в изпълнение на решение № 1158/01.11.2023 г. на КОНПИ, в проведеното открито заседание на 09.11.2023 г. ( трето и последно по делото ), ищецът КОНПИ е депозирал молба за отказ от иска, както и е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на адвокат С. Л..

В съдебното заседание съдът е постановил определение, с което на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по делото; на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъдил КОНПИ да заплати на адвокат С. Л. на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лева за процесуално представителство на ответника Г. Т. В. и 12 000 лева за процесуално представителство на ответницата М. П. М.; както и е осъдил комисията на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ответниците Г. Т.

В. и М. П. М. сумата от 300 лева, представляваща заплатен депозит за вещо лице.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно относно присъдените в полза на адвокат С. Л. адвокатски възнаграждения, съответно за неоснователни възраженията по жалбата на КОНПИ, поради следните съображения:

По отношение на оплакванията, че по делото липсвали доказателства за реално заплатени адвокатски хонорари от двамата ответници, представлявани безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и доказателства, обосноваващи нуждата да бъде осъществено безплатно адвокатско представителство, следва да се има предвид, че по приложението на цитираната правна норма е налице последователна и безпротиворечива съдебна практика, към която решаващият състав се присъединява и според която при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът се съгласява да осъществява безплатна правна помощ и процесуално представителство и да получи възнаграждение само доколкото изходът на делото е в интерес на представляваната от него страна и то след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда. Размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на уважената ( респ. - отхвърлена част от иска ), т. е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото като възнаграждението се възлага в тежест на насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-4 ГПК, включително и при прекратяване на делото. Присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска 3 помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на спечелилата делото страна изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Поради спецификата на обсъжданата хипотеза към нея не са приложими разрешенията, дадени с тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава частния жалбоподател.

По делото е установена и нужда от осъществяване на безплатно адвокатско представителство по отношение на двамата ответници. От писмените доказателства е видно, че всички недвижими имоти на В. са продадени заради непогасени ипотечни задължения от частни съдебни изпълнители, този ответник е осъден и е изтърпял ефективна присъда 4 години и след излизане от затвора е без доходи общо повече от 7 години. Ответницата М. работи, била е и в отпуск по майчинство има доходи, които са недостатъчни за издръжката на двете им деца и за издръжка на дъщерята на В. от прекратен брак. Разпитана като свидетел по делото майката на М. заявява, че е подпомагала дъщеря си и В. с по около 10 000 лева годишно, за възможността да отделя такива средства представя документи за доходи и данъчни декларации.

В случая първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с гореизложеното при определяне на конкретния размер на всяка едно от адвокатските възнаграждения, дължими на оказалия безплатна правна помощ в полза на ответниците адвокат.

По възражението, че адвокатските възнаграждения се полагали при пълно развитие на производството в съответната инстанция, а в случая не било така, следва да се има предвид, че съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, като основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор - в този случай за същия възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски. За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за доказването на разходите е фактически.

В настоящия казус ответниците не само са получили искова молба, но и са организирали защитата си по делото при провеждането на трите открити съдебни заседания до прекратяването му поради отказ от иска на ищеца. Поради това е и ирелевантно за казуса, че производството по делото е било прекратено с оглед тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по описа на ОСГК на ВКС, но образувано преди постановяване на този акт на ВКС.

4

Несъстоятелни са и оплакванията по частната жалба, че ответниците били лица във фактическо съжителство и претенцията на КОНПИ касаела идентична фактическа обстановка и правна аргументация, т.е. положеният от адвоката труд бил реално в обема на правна помощ по един иск.

По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, като след изменението с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. (исковете са предявени на 27.07.2021 г.) е пояснено, че това правило се прилага независимо от формата на съединяване на исковете. Отделно от това, в хипотеза като настоящата, при която са предявени искове срещу няколко ответници, които помежду си нямат положението на задължителни необходими другари, основание за това нормативно разрешение дава правилото на чл. 216, ал. 1 ГПК, съгласно което всеки от другарите действа самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите, т. е. всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. И тъй като делата при обикновено другарство не са идентични, те могат да получат различно решение съобразно различното материално-правно положение на всеки от другарите. Именно поради това, в настоящия случай, макар делата на ответниците да се явяват свързани поради наличието на общи факти, защитата на всеки от тях е самостоятелна и за организирането й всеки от тях има собствен интерес от ангажирането на адвокат, респ. – самостоятелно да бъде възмезден за разноските, които е направил при упражняване на правото си на защита.