Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 621 от 26.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 981/2024
Вид
Определение № 621
Подписан
26.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20241100600981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) срещу определение на Софийски районен съд ( СРС), Наказателно отделение, 101 състав от 25.01.2024г., постановено по н.ч.д.№ 16 996/23г. по описа на СРС, с което е отменено постановление на СРП от 27.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (д.п.) № 2507/2017 г. по описа на 03 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 25114/2017 г., по описа на СРП водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В протеста се твърди неправилност на атакуваното определение с изложени подробни съображения. Сочи се, че делото е спряно с постановление на СРП от 14.02.2023г. на осн. чл.25, ал.1, т.6, вр. чл. 50 от НПК, което е потвърдено с определение на СРС от 09.03.2023г. Впоследствие с атакуваното постановление от 27.10.2023 г. наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал.6 от НПК.

Твърди се, че без значение дали е образувано НЧХД от пострадалия или не, поради влязлото в сила постановление за спиране на производството, възможността за процесуално развитие на производството е единствено прекратяването му . В този аспект се твърди, че незаконосъобразно СРС, 101 с-в се е произнесъл по съществото на делото ( наличие на престъпление от общ характер), тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт именно за този процесуален факт. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Срещу частния протест е постъпил писмен отговор от пострадалия К. Х., 1 подаден чрез адв. Владимир Иванов, в който се оспорват доводите на прокурора, като се сочи че основанията за прекратяване са различни при наличие или не на подадена от пострадалия тъжба – чл. 245, ал.4 от НПК и чл. 24, ал.6 от НПК. Оспорват се доводите в протеста за необоснованост на определението на СРС и се твърди, че съдебният състав е имал правомощие да разгледа „по същество“ постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Протестът е основателен.

Налице са процесуалните предпоставки за прекратяване на наказателното производство, явяващи се пряко следствие от следните факти с процесуално значение:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 31.10.2017 г. срещу неизвестен извършил за това, че на 06.06.2017 г. в гр.София, се е заканил на другиго - на К. С. Х. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал. 1 от НК.

С постановление на СРП от 31.08.2018 г. наказателното производство по посоченото досъдебно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С определение от 31.10.2018 г., постановено по НЧД № 15951/2018 г., по описа на СРС, НО, 12 състав, образувано по жалба на пострадалия Х. срещу постановлението за прекратяване, същото е потвърдено. С определение от 16.01.2019 г., постановено по ВНЧД № 5493/2018 г., по описа на СГС, НО, I в.с. определението на първоинстанционния съд и постановлението за прекратяване на наказателното производство са отменени и делото е върнато на СРП с конкретни указания относно прилагането на закона.

С постановление на СРП от 14.02.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал.1, т.6, вр. чл.50 от НПК с решавания мотив, че в случая се касае за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, за което, съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. С определение от 09.03.2023г. постановено по НЧД № 2980/2023 г., по описа на СРС, НО, 9 състав, образувано по жалба на пострадалия Х., постановлението за спиране на наказателното производство е потвърдено, като съставът на съда изрично е споделил извода на прокурора, че установените към онзи момент на разследването факти сочат на престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Препис от определението пострадалият е получил на 10.03.2023г.

След постановлението на СРП от 14.02.2023 г. по д.п. не са извършвани други процесуално – следствени действия, свързани със събиране на доказателства.

С постановление на СРП от 27.10.2023 г. наказателното производство по 2 горепосоченото досъдебно производство е прекратено на основание чл.24, ал.6 от НПК, с аргумент, че пострадалият Х. не е упражнил правата си по чл.81 от НПК в 6месечения срок по чл.81, ал.3 от НПК по настоящото досъдебно производство, поради което на това основание е прекратил наказателното производство.

В производството пред СРС, НО, 101 с-в пострадалият Х. е представил доказателства, че е депозирал тъжба до СРС на 11.08.2023 г., в която е изложил сходни обстоятелства на престъпление, за което е образувано и водено досъдебното производство, като въз основа на тъжбата е било образувано НЧХД № 11135/2023 г., по описа на СРС, НО, 101 състав, по което е разпореждане от 08.12.2023 г. съдиятадокладчик се е произнесъл, че същата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като в нея се изнасят данни за извършени престъпления от общ характер, поради което е прекратил наказателното производство. Липсват данни дали и кога разпореждането от 08.12.2023г. на СРС, 101 с-в е влязло в сила.

От така изложените процесуално релевантни факти се налагат следните изводи:

На първо място с влязъл в сила съдебен акт (определение от 09.03.2023г. постановено по НЧД № 2980/2023 г. по описа на СРС, НО, 9 състав) е прието по конкретното наказателно производство, че установените факти се субсумират под състав на престъпление ( по чл.144, ал.1 от НК), преследвано по частно – правен ред.

Без събирането на нови доказателства, оборващи този извод на СРС, НО, 9 с-в, по делото е налице влязъл в сила съдебен акт за това обстоятелство, като за всеки друг съд ( без значение от инстанционното му ниво) е процесуално недопустимо да ревизира приетата квалификация на установените правно значими факти. Оттук и съжденията на контролираната инстанция има или не престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и/или по чл. 325, ал.1 от НК се явяват без правна стойност и значение, тъй като по процесуално недопустим начин игнорират влезлия в сила съдебен акт по НЧД № 2980/2023 г. по описа на СРС, НО и потвърденото с него постановление за спиране на наказателното производство на осн. чл. 25, ал.1, т.6 и чл. 50 от НПК именно поради наличието на установено по делото престъпление по престъпление по чл.144, ал.1 от НК, преследвано по частно – правен ред.

На следващо място и като пряко следствие от влязлото в сила постановление за спиране от 14.02.2023 г. на наказателното производство на посоченото основание следва процесуалната невъзможност досъдебното производство да продължи своето съществуване, тъй като това би противоречало на основния принцип визиран в чл. 191 от НПК – досъдебно производство се провежда по дела от общ характер. В атакуваното пред СРС постановление от 14.02.2023 г. прокурорът е приел като основание за прекратяване на наказателното производство разпоредбата на чл.24, ал.6 от НПК – когато в 6-месечен срок от получаване на съобщението за спиране пострадалият от престъплението не е подал тъжба по реда на чл. 81 от НПК. От представените от пострадалия Х. доказателства ( депозирана в СРС тъжба) се установява, че това не е така – последният на 11.08.2023 г. е сезирал СРС за обстоятелствата, предмет на д.п.

Следователно и основанието за прекратяване на наказателното производство се съдържа в разпоредбата на чл. 245, ал.4 от НПК – прокурорът прекратява наказателното производство ако в 6-месечен срок от получаването на съобщението за спиране на осн. чл. 25, ал.1, т.6 пострадалият от престъплението подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК. Смисълът на цитираните разпоредби ( чл. 24, ал.6 от НПК и чл. 245, 3 ал.4 от НПК) на процесуалния закон е еднозначен и пределно ясен - без значение какво поведение ( активно или пасивно) ще предприеме пострадалия за защита на правата си по частноправен ред, продължаването на досъдебното производство е недопустимо, тъй като както бе посочено по – горе, то се провежда по дела от общ характер. Казано по друг начин – за прокурора не съществува друга възможност за процедиране освен прекратяването на производството след слизането в сила на определението за спиране на основание чл. 25, ал.1, т.6 и чл. 50 от НПК.

Следователно като е прекратил наказателното производство, представителят на държавното обвинение е действал в съответствие с правилата на НПК, цитирани по – горе в изложението, уреждащи недопустимостта на продължаване съществуването на д.п.

В този смисъл и единствено базирайки се гореописаните факти от процесуално значение се налага извод, че прекратяването на наказателното производство от представителя на СРП се явява правилно, а съставът на СРС, НО, постановил протестираното определение е извършил недопустима дейност по анализ на доказателствени средства и съответстващата им правна рамка, пререшавайки въпроси по които е налице влязъл в сила съдебен акт, без да са налице нови източници на доказателства, водещи до промяна на установените по делото факти и квалификация.

По изтъкнатите съображения, становището на този съдебен състав е, че определението на СРС следва да бъдат отменено като неправилно, а постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство – да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в. с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав от 25.01.2024г., постановено по н.ч.д.№ 16 996/23г. по описа на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска районна прокуратура от 27.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2507/2017 г. по описа на 03 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 25114/2017 г., по описа на СРП, водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5