Решение № 263 от 26.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Смолян, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500237 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. Б. А. Б. ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Л., ул.“Д. Х.“ № * против Решение № 76/05.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1509/2025г по описа на Районен съд – Смолян, с което е признато за установено в отношенията между ищеца Д. К. Ц. ЕГН ********** гр. С. ул. “П. Х.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и дружеството - жалбоподател, че Договор за потребителски кредит № ******/08.06.2023г., сключен между страните е недействителен на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 554,43 евро, равняващи се на 1084,38 лева, представляваща получена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ******/08.06.2023г ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 31.10.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1 431,62 евро - за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Смолян държавна такса по предявените искове в общ размер на 332,34 евро.

С влязло в сила като необжалвано определение № 356/21.05.2026г съдът е оставил без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност, 1 незаконосъобразност и необоснованост на решението, което атакува изцяло.

Не споделя приетото от първия съд, че процесният договор е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР. Счита обаче, че основният въпрос в случая е дали разходите по застрахователния договор следва да бъдат причислени към ГПР.

В тази връзка твърди, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита; кредитополучателят сам е пожелал ползването на допълнителна услуга - застраховка, като отказът от застраховката след сключването на договора за кредит няма да промени условията му (лихва, размер на вноска или друг параметър). Позовава се на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, че разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита, каквато твърди, че не е разглежданата хипотеза. Поддържа, че съдът не е коментирал изобщо изложените аргументи за правния и финансов характер на застрахователната премия, а именно, че това е услуга, предоставена при сключване на отделно договорно отношение - договор за застраховка, както и че ако срокът на застрахователното покритие се намали поради прекратяване на застрахователния договор, неамортизираната /неизползваната/ част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице - чл. 10 от Общите условия към застраховката. След като застрахователят възстанови на кредитополучателя остатъчната стойност от застрахователната премия, размерът на която зависи от използвания срок на застрахователно покритие, последният има възможността да се разпорежда с нея - да я ползва за лични нужди или да погаси предсрочно договора за кредит.

Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката. Сочи, че съдът не е обсъдил изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, защото сключването на застрахователен договор не е условие за получаването на кредита – чл. 19 от процесния договор за кредит. Твърди, че преди да сключи договора за кредит ищецът е подписал Заявление - декларация за установяване на договорни отношения, с който документ е бил запознат с възможността да избере или не сключването на застраховка, като в т. 13 от него ищецът е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка. Поддържа становище, че при отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Т.е. твърди, че ако ищецът беше упражнил правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит или скоро след това, застрахователите щели да му 2 възстановят пълния размер на застрахователната премия, с която ищецът да погаси предсрочно кредита или да я използва за свои нужди. При всички положения обаче условията по договора за кредит щели да останат непроменени - размер на лихва, размер на ГПР, като единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита - т. 10 от Общите условия за застрахователна програма „Защита на кредита“ към цитирания застрахователен сертификат. Сочи се още, че в чл. 4.4. от въпросния сертификат също е предвидена възможност по всяко време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя, а в чл.

13.2. - клиентът да поиска да бъде прекратено покритието му по застраховката в хипотезата при пълно предсрочно погасяване. Поради всичко изложено счита, че застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, респ. да се включва при изчислението на ГПР. Сочи съдебна практика в този смисъл. Търси отмяна на решението изцяло и отхвърляне на претенциите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави при евентуалност възражение за прекомерност на платения от насрещната страна хонорар.

Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемия не е подаден отговор в законовия срок.

Препис от ВЖ е връчен редовно на 13.05.2026г, като в указания 2 – седмичен срок не е депозиран такъв и делото е изпратено на ОС – Смолян. С определение № 271 от 15.06.2026г делото е върнато на Районен съд – Смолян за предприемане действия по чл. 262 ГПК – за довнасяне на ДТ от още 129.61 евро. След изпълнение на тези указания делото е следвало веднага да бъде изпратено на настоящия съд, без да се връчва отново препис от ВЖ за отговор.

Районният съд неправилно е връчил повторно препис от въззивната жалба на насрещната страна, като постъпилият отговор Вх. № 5088/17.06.2026г е извън законовия срок за подаване на такъв и на практика обективира становище по съществото на спора, с което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно се иска да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Обективно кумулативно съединени искове: установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за установяване недействителността на договор за кредит на наведени основания и паричен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1084.38 лева - платена без основание сума по нищожния договор извън чистата стойност на кредита.

Ищецът твърди, че на 08.06.2023г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който получил сумата от 15 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 30.39 % и ГПР в размер на 34.24 %. Сключил и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 3

КРЕДИТ+СМЕТКА“ в размер на 3584.68 лв., която сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общият размер на кредита възлизал на 18584 лева. Счита, че клаузата на чл. 7, с която към главницата се включва и застрахователната премия, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Ищецът твърди, че не е бил наясно и не му е било разяснено какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия. Счита също, че предвид свързаността на клаузата за заплащане на застраховки с договора за кредит и уговорката да се разсрочва и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 15 000 лева/. Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Като се съобразят размерът на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 3584.68 лева и договорната лихва от 30.39 %, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишават значително договорения годишен процент на разходите от 34.24 %. Освен това не е ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Действително, застрахователните премии представляват разход по кредита, единствено когато сключването на договора за услуга, какъвто е и застрахователният, е задължително условие за получаване на кредита. В случая ищецът признава, че е подписал заявление - декларация за установяване на договорни отношения, където от т. 13 е видно желанието и съгласието му да бъде сключена въпросната групова застраховка с конкретно посочен застраховател.

Счита обаче, че това желание и съгласие е дадено предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер и се отнася до конкретно описана застраховка. Всичко това според него води до извод, че сключването й е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, т.е. тя е задължителна, а не доброволна и е следвало да бъде включена в разходите по кредита. Затова според ищеца не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до извод, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по смисъла на чл. 23 от ЗПК.

4

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете по основание и размер. Признава, че застрахователната премия не е включена в ГПР, но намира това за правилно, тъй като сключването на застрахователен договор не е задължително условие за отпускане на кредита. Твърди, че с договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие. Този договор е могъл да бъде прекратен от ищеца без никакви последствия за кредитното правоотношение.

Районният съд е уважил исковете изцяло, приемайки, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като потребителят не е могъл да влияе на съдържанието на клаузата за застраховка, която като задължителна е следвало да участва в ГПР, който се оказва завишен, респ. неточно посочен, и ответникът дължи на ищеца платените над чистата стойност на кредита суми.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.