Решение № 10462 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ *0462 гр. С., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110166528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. С. М., ЕГН **********, срещу „А. Б.” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5763,00 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 15.10.2015 г. го 17.04.2017 г., включително, и от 18.11.2021 г. до 20.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД М. претендира ответното дружество да му заплати също сумата от 1933.09 лева, представляваща обезщетение за забава на сумата от 5 763 лева за периода от 01.02.2022 г. до 05.11.2024 г.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № ****** от 28.04.2017 г. по гр. дело № 76666/2015 г. на Софийски районен съд, 68 състав, изменено с решение № 8745 от 19.12.2019 г. по в. гр. дело № 9818/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Втори А въззивен състав, е възстановен на длъжност „началник сектор „Т. И. д.”, направление „Б. к.“ по трудово правоотношение с „А. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, след като уволнението му, извършено със заповед № **** от 14.10.2015 г. на изпълнителните директори на дружеството, е признато за незаконосъобразно. Уведомлението по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда за възстановяването на работа получил на 16.11.2021 г. На 18.11.2021 г. се явил лично на работа в предприятието на работодателя в гр. С., ул. „К." № *, за да заеме длъжността, на която бил възстановен. На същата дата подал заявление до изпълнителните директори на „А. Б.“ ЕАД за явяването му на работа, заведено под вх. № **** от 18.11.2021 г. На същата дата - 18.11.2021 г. работателят е издал заповед № * от 18.11.2021 г. за възстановяването му на работа, която му била връчена едва на 20.12.2021г. С последваща заповед от № *** от 20.12.2021 г. на старши директор направление „Човешки ресурси“ 1 трудовото му правоотношение с „А. Б.“ ЕАД е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е оспорена от М. пред съда, била е предмет на разглеждане в производството по гр. дело № 9261/2022 г., СРС, 67 състав, като до момента все още няма влязъл в сила акт. Спорът за законността на наложеното му наказание дисциплинарно уволнение е висящ пред Върховния касационен съд по жалба на „А. Б.“ ЕАД срещу решението на въззивната инстанция, за разглеждането на която е образувано гр. дело № 3070/2024 г. ВКС, IV ГО, а заседанието за разглеждане на допустимостта на касационното обжалване е насрочено за 20.02.2025 г. След прекратяването на трудовото правоотношение с „А. Б.“ ЕАД, извършено въз основа на заповед № **** от 14.10.2015 г. на изпълнителните директори на дружеството, на 18.04.2017 г. постъпил на работа по трудов договор в И. п. а с Н а. о. - Б., където работил до 16.11.2021 г.

- деня, в който му било връчено уведомлението по чл.345, ал.1 от Кодекса на труда за възстановяването му на работа в „А. Б.“ ЕАД. Трудовото правоотношение с ИА с НАО - БАН било прекратено по негова инициатива на основание чл.327, ал.1, т.8 от КТ. В заповед № *** от 20.12.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и „А. Б.“ ЕАД, се съдържа волеизявление за прихващане между дължимото от служителя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ срещу дължимото от работодателя обезщетение на неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, както и срещу задълженията на работодателя за плащане на трудово възнаграждение и други, произтичащи от прекратеното трудово правоотношение. Ищецът счита това волеизявление на работодателя за недействително и негодно да породи правопогасяващ ефект, тъй като не съдържа индивидуализиращите белези на насрещните задължения, които са предмет на прихващане. В конкретния случай, без да е посочен размерът на насрещните задължения, не можело да има яснота кое задължение е поголямо по размер и кое е по-малко, съответно - не можело да се установи кое от тях следва да се счита за погА.о изцяло и кое частично. Поради това не можело да се приеме, че е настъпил конститутивният ефект на волеизявлението за прихващане, обективирано в заповед № *** от 20.12.2021 г., по силата на която бил уволнен от „А. Б.“ ЕАД. Развива, че фактическият състав, пораждащ отговорността на работодателя за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, включва прекратяване на трудовото правоотношение и неизползван по съответния ред и непогА. по давност платен годишен отпуск.

Трудовото правоотношение с „А. Б.“ ЕАД е прекратено на 20.12.2021 г., поради което работодателят следвало да му изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск до 31.01.2022 г., което не било направено.

При това положение, работодателят дължал лихва върху дължимото обезщетение, считано от 01.02.2022 г. Развива, че правото на платен годишен отпуск не следва да се счита за погА.о по давност при условията на чл.176а, ал.1 от КТ. Позовава се на практика на СЕС, обективрана в решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19 с предмет тълкуването на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3) и на член 31, 2 параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Цитира практика на ВКС. Излага, че след възстановяването му на работа в периода от 18.11.2021 г. до 20.12.2021 г. нямал отработени дни поради недопускането му до работа от работодателя. Последният реално отработен от ищеца месец в предприятието на „А. Б.“ ЕАД бил м. Октомври 2015 г., в който имало 22 работни дни, а отработените от него дни били 10. Брутното му трудово възнаграждение след възстановяването му на работа следвало да бъде в размер на 4130 лева, като се формира от основното възнаграждение в размер на 3 500 лева и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 630 лева (30 години х 0,6 % = 18 %). Това възнаграждение било с постоянен характер и е задължително за плащане, поради което следвало да бъде взето предвид при определяне на основата, на която да бъде изчислено претендираното обезщетение. Моли за уважаване на претенциите. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „А. Б.“ ЕАД. Не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла давност по чл. 176а КТ. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание пред СРС от ищеца е поискано и от съда е допуснато изменение на размерите на исковите претенции, като размерът на иска по чл. 224, ал. 1 КТ е увеличен със 181 лева - от 5763 лева на 5944 лева, а размерът на претенцията по чл. 86 ЗЗД е увеличен с 60,72 лева – от 1933,09 лв. до 1993,91 лв.

Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 224, ал.

1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по фактите, поради което са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процеса следните обстоятелства: 1/ че със заповед № **** от 14.10.2015 г. на изпълнителните директори на „А.

Б.“ ЕАД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца за длъжност „началник сектор „Т. И. д.”, направление „Б. к.“. 2/ че уволнението, извършено със заповед № **** от 14.10.2015 г. на изпълнителните директори на „А. Б.“ ЕАД, е признато за незаконосъобразно, като с влязло в сила решение № ****** от 28.04.2017 г. по гр. дело № 76666/2015 г. на Софийски районен съд, 68 състав, изменено с решение № 8745 от 19.12.2019 г. по в. гр. дело № 9818/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Втори А въззивен състав, ищецът е възстановен на длъжност „началник сектор „Т. И. д.”, направление „Б. к.“ по трудово правоотношение с „А. Б. ЕАД, ЕИК *********. 3/ че на 18.11.2021 г. ищецът се явил лично на работа в предприятието на работодателя „А. Б.“ ЕАД в гр. С., ул. „К." № *, за да заеме длъжността, на която е бил възстановен, като на същата дата е подал заявление до изпълнителните директори на „А. Б.“ ЕАД за явяването му на работа, заведено под вх. № **** от 18.11.2021 г. 4/ че на 18.11.2021 г. работателят „А. Б.“ ЕАД е издал заповед № * от 18.11.2021 г. за възстановяването на ищеца на работа, която му била връчена на 20.12.2021г. 5/ че с последваща заповед от № *** от 20.12.2021 г.

3 на старши директор направление „Човешки ресурси“ трудовото правоотношение на ищеца с „А. Б.“ ЕАД е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. 6/ че годишният отпуск на ищеца е в размер на 20 работни дни.

7/ че брутното трудово възнаграждение на ищеца след възстановяването му на работа е в размер на 4130 лева. 8/ че последният реално отработен от ищеца месец при ответника е м. октомври 2015 г. 9/ че претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ не е изплатено; 10/ че евентуално дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 15.10.2015 г. – 17.04.2017 г., включително, както и за периода: 18.11.2021 г. – 20.12.2021 г., е в размер на 5 944 лв.

Съдът е отделил като служебно известно и ненуждаещо се от доказване съдържанието на Определение № *0097/07.03.2025 г., по гр.д. № 3070/2024 г., на ВКС, 4-то ГО, както и съдържанието на Решение № 2795/13.05.2024 г., по въззивно гр.д. № 3070/2024 г. ВКС, както и решение по гр.д № 9261/2022 г., СРС.

С решението на СРС е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. С. М., ЕГН ********** с адрес гр. С., бул. „М." № **, ет. *, ап. * извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл.

190, ал. 1, т. 2 КТ със Заповед от 20.12.2021 г. на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К." № *. С решението на СГС е потвърдено първоинстанционното решение, а с определението на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение.

По делото са приети като доказателства преписи от решение № ******/28.04.2017 г. по гр. д. № 76666/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, решение № 8745/19.12.2019 г. по в.гр.д. № 9818/2019 г. по описа на СГС, Втори А въззивен състав, както и определение № 592/02.07.2020 г. по гр. д. № *129/2020 г. по описа на ВКС, Трето ГО, от които съдебни актове се установява, че заповед № ****/14.10.2015 г. на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на „М.“ ЕАД /сегашно наименование „А.

Б.“ ЕАД/, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на А. С. М., е отменена като незаконосъобразна, като А. С.

М. е възстановен на длъжността „началник на сектор „Т-и. д.“ в направление „Б. к.“, заемана преди уволнението при ответника.

Прието е като доказателство заявление от А. С. М. от 18.11.2021 г. относно явяване на работа след отмяна на незаконосъобразно уволнение.

Приета е заповед № */18.11.2021 г., с която А. С. М. е възстановен на длъжност „Началник сектор“ на сектор „Т-и. д.“, направление „Б. к.“ в „А. Б.“ ЕАД, считано от 18.11.2021 г.

Приета е и заповед № ***/20.12.2021 г. с която на А. С. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като е прекратено трудовото правоотношение на служителя за длъжност „Началник сектор“ на сектор „Т-и. д.“, направление „Б. к.“ в „А. Б.“ ЕАД. В заповедта е формулирано възражение за прихващане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ с обезщетението по чл.