Решение № 57 от 07.03.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Кърджали, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Спасов при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно наказателно дело № 20225140200062 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1680 от 15.12.2021г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, с което на М.С.А. от с.Ж., общ.Черноочене, на основание чл.270 вр. чл.272 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лв., за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателят М.С.А. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалноправните норми. Оспорва констатациите в АУАН, че е извършил административно нарушение. Твърди, че нямал качеството на „водач на ППС“ относно посоченото пътно превозно средство, тъй като въпросното количество дървен материал не било транспортирано от него. Нарушението не било извършено от жалбоподателя, тъй като на процесната дата той не е управлявал собствения си товарен автомобил, а го предоставил за управление на друго лице, което се виждало от издадения превозен билет. Допуснат бил порок досежно квалифициращия признак по чл.272 от ЗГ, тъй като в рамките на една година жалбоподателят нямал извършено друго такова нарушение, а и на процесната дата нямал качеството на водач. Наказателното постановление било издадено и в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Не била спазена още разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, като актът не бил предявен на жалбоподателя по надлежния ред и не бил подписан от него. Наказателното постановление не било издадено от компетентен орган, което опорочавало оспорвания административен акт. Жалбоподателят моли наказателното 1 постановление да бъде отменено, като му се присъдят и направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено по изложените в същата съображения. В случая се касаело за тенденциозност от страна на наказващия орган.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че наказателното постановление било издадено при спазване на всички правила. Несъстоятелни се явявали оплакванията за тенденциозност, тъй като в случая служителите на РДГ установявали от издадените превозни билети регистрационния номер на МПС, с което е превозвана дървесината, проверка на регистрирано GPS устройство, след което чрез справка в КАТ установявали кой е собственик на МПС-то. Представя и писмено становище по делото, в което излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.11.2021 г. свидетелят К.Б. – гл. специалист ГИ при РДГ-Кърджали, в изпълнение на служебните си задължения извършил проверка в електронната система на ИАГ, относно транспортиране на дървесина на територията на ТП ДЛС-Ж., обл.Кърджали.

При проверката той установил, че с товарен автомобил рег.№ ******* били превозени дървени материали с превозен билет № *********/12.11.2021 г., но в РДГ-Кърджали нямало предоставена информация за монтирането и функционирането на GPS устройство на автомобила. Това било видно от справката в деловодния регистър на РДГ-Кърджали и модула на интернет информационната система на ИАГ. Резултатите от проверката били обективирани от свидетеля Б. в Доклад Рег.№ 6482/22.11.2021 г. Констатациите били потвърдени и при последваща проверка, извършена от свидетеля Г.М. – ст. експерт системен администратор при РДГ-Кърджали. Той изготвил Доклад рег.№ РДГ066503/22.11.2021 г. по повод проверката. Документите били разпределени на свидетеля Т. Б.

–мл. горски инспектор в РДГ-Кърджали, който трябвало да вземе отношение. Той се запознал с констатациите в двата доклада, както и с превозните билети. Установил, че на 12.11.2021 г. на територията на РДГ-Кърджали от обект по чл.206 от ЗГ на фирма „С.“ ЕООД, намиращ се в с.П. ****, кв.8, до гр. Хасково, жалбоподателят М.С.А. в качеството му на собственик на товарен автомобил „М.“ рег.№ *******, транспортиращ дървесина 3,5м³ черен бор, придружена с превозен билет № *********/12.11.2021 г., не е снабдил товарния автомобил с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му /GPS/. По повод констатираното нарушение, на 25.11.2021 г. свидетелят Б. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването 2 на горските територии. Актът бил съставен в присъствие на М.С.А., след което му бил предявен и той се запознал със съдържанието му, но отказал да го подпише и получи.

Отказът му бил удостоверен с подпис на свидетеля М.Ш.. На 15.12.2021 г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. на основание чл.270 вр. чл.272 от ЗГ.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите М.Ш., К.Б., Г.М. и Т. Б.; Акт за установяване на административно нарушение от 25.11.2021 г.; Доклад Рег.№ 6482/22.11.2021 г.; Доклад рег.№ РДГ06-6503/22.11.2021 г.; данни за превозни билети и дървесина; Превозен билет № *********/12.11.2021 г.; Заповед РД 49-199 от 16.09.2011 г. на МЗХ; Справка за собственост на товарен автомобил „М.“ рег.

№ *******; Наказателно постановление № 806/04.06.2020 г.; Наказателно постановление № 1616/08.10.2021 г.; Наказателно постановление № 1615/08.10.2021 г.; Наказателно постановление № 1579/07.09.2021 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.148, ал.12 от ЗГ, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал.11. Това е Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , която в чл.14б, ал.8 забранява транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл.14б, ал.1-4. В чл.14б, ал.3 от Наредбата е предвидено още, че собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ: копие от регистрационните талони на съответните превозни средства, снабдени с GPS устройства; заверено копие на документ, удостоверяващ монтирането и функционирането на GPS устройството; удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ, които транспортират обла дървесина и дърва за 3 огрев. Съгласно чл.14б, ал.6 от Наредбата, данните по ал.3 и 5 се предоставят, преди товарното превозно средство да се използва за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.270 вр. чл.272 от ЗГ. Чл.270 от ЗГ предвижда за нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието да е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Според чл.272 от ЗГ, в редакцията към датата на деянието, ако лице извърши нарушение по чл.256-271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства сочат, че М.С.А. действително е извършил нарушение на чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. Установи се по делото , че на 12.11.2021 г. на територията на РДГ-Кърджали от обект по чл.206 от ЗГ на фирма „С.“ ЕООД, намиращ се в с.П. ****, кв.8, до гр. Хасково, е извършено транспортиране на дървесина с товарен автомобил „М.“ рег.№ *******, собственост на жалбоподателя, за което е издаден превозен билет *********/12.11.2021 г., без към този момент той да е снабдил товарния автомобил с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му /GPS/. Затова правилно е прието, че същият следва да носи административнонаказателна отговорност. Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН и наказателното постановление липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признака повторност.

Въпреки това, на жалбоподателя е наложено наказание за повторно нарушение. Липсата на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.272 от ЗГ. Представените в съдебно заседание Наказателни постановления, обуславящо признака повторност, са били известни на контролните органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него в съставения АУАН и обжалваното постановление. От друга страна, както вече се посочи, установеното при проверката деяние на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на чл.270 от ЗГ. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.272 от ЗГ, в нарушение по чл.270 от ЗГ.

Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗГ. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците на деянието по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.6 вр. ал.3 и ал.8 от Наредба № 1 4 за контрола и опазването на горските територии, са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.270 от ЗГ. При индивидуализацията на санкцията следва да бъдат отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. От материалите по делото става ясно, че преди инкриминираната дата жалбоподателят вече е наказван с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Ето защо съдът намира, че наказанието в случая следва да бъде определено над минималния предвиден в закона размер, а именно „глоба” от 100 лв. Такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и извършеното от него деяние.