Решение № 34 от 01.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

С.а Б. Бозева при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова в присъствието на прокурора Марин. Н. Пелтеков. като разгледа докладваното от С.а Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601651 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 260038/16.02.2021г. по НОХД № 7401/2019 година по описа на Районен съд Пловдив, съдът е признал подсъдимия С. Н. К. за виновен, в това, че на * г. в гр. П., на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „О.“, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А 4“ с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - Чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. В.в Т., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лакътната кост и втората дланна кост на дясна ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3 предл. последно, б. „а“, пр. ІІ-ро, вр.чл.343 ал. 1, б. „б“, пр.ІІ-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в 1 законна сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл.343 ал.3 предложение последно, б. „а“, пр. ІІ-ро, вр.чл.343 ал. 1 б. „б“, пр.ІІ-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен в това на същото място и време да е нарушил и чл.116 от ЗДвП; чл.119 ал.4 от ЗДвП и чл.120 ал.1,т.2 от ЗДвП и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в тази част.

С присъдата съдът е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да заплати на П. В.в Т., действащ лично и със съгласието на своите родители, сума в размер на 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на главницата, като предявеният иск за разликата от 4000 лева до пълния претендиран размер от 6 500 лева е отхвърлен, а на основание чл. 189, ал.3 от НПК и сума в размер от 800 лева /осемстотин лева/ лв., представляваща разноски от ЧО и ГИ за процесуално представителство.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 805,95 лева /осемстотин и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в рамките на производството и по НОХД № 3298/2018г. по описа на РС - Пловдив ХХ-ти н.с. и по сметка на ОД на МВР - Пловдив сума в размер на 483,17 лева /четиристотин осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща разноски в рамките на досъдебната фаза от наказателния процес.

Присъдата се обжалва от подсъдимия чрез защитника му адв. Н. С., като се сочи, че събраните доказателства не установяват подсъдимият да е автор на престъплението. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан или да „бъде заменена с по-лека такава“ /цитат от въззивната жалба/.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище за неоснователност на въззивната жалба, като предлага първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

2

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител – адв. Й. Д. поддържа становището на прокурора, като сочи, че доказателствата, събрани при проведеното съдебно следствие, включително пред въззивната инстанция, не са довели до съществено изменение на фактическата обстановка, както настоява защитата на подсъдимия. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. Намира за неоснователни и доводите за липса на доказателства, които да сочат на виновно поведение на подсъдимия.

Гражданският ищец и частен обвинител поддържа становището на повереника си.

Адв. Г. К. – упълномощен защитник на подсъдимия пред въззивната инстанция, поддържа подадената въззивна жалба, като счита, че събраните доказателства по делото разкриват различна фактическа обстановка от очертаната в обвинителния акт и възприета в мотивите към присъдата на районния съд, която води до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. И доколкото пред първата инстанция прокуратурата не се е възползвала от разпоредбата на чл. 287, ал.1 от НПК, то и въззивният съд е изправен според защитата пред необходимостта да оправдае подсъдимия по възведеното му обвинение. Наред с това счита, че по делото не са приобщени по надлежния процесуален ред доказателства, които да установяват изнесената в обвинителния акт фактология, а и същите не водят до несъмнен и категоричен извод за виновно противоправно поведение на подсъдимия, доколкото и в заключенията по назначените от въззивния съд експертизи вещите лица боравят с хипотези.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си и желае да бъде оправдан.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Делото се разглежда за втори път, след като с Решение № 199/20.09.2019г. по ВНОХД № 1371/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив е била отменена присъда № 100/28.03.2019г. на Районен съд Пловдив, постановена по НОХД № 3298/2018г. по описа на същия съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.

3

Въззивната жалба e процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

За да постанови присъдата си по настоящото дело, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Н. К. бил правоспособен водач на моторно превозно средство с придобити категории „В“ и „АМ“, и притежавал СУМПС № ********, издадено от ОД на МВР – гр. Я. на ****г., валидно до 09.12.2021г. и контролен талон № *****.

На дата 05.07.2016г. около **ч., подс. К. управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № ****, като се движил по ул. „С.“ в гр. П. и достигнал кръстовището, образувано от пресичането на ул. „С.“ и ул. „О.“. С цел осигуряване пресичането на пешеходци на ул. „С.“ била обособена със съответна маркировка пешеходна пътека. По същото време пострадалият П.

В.в Т., който към този момент бил на девет години, бил пред своя дом на ул.

„В. И.“ в гр. П. Детето решило да си купи сладолед, за което трябвало да пресече ул. „С.“ и да отиде до близкия магазин. Пострадалият бил облечен с къси панталони, тениска и джапанки.

Подс. К. управлявал лекия си автомобил по северната част на платното за движение на ул. „С.“, в посока от изток на запад. По това време, пострадалия Т. решил да пресече ул. „С.“ по обособената пешеходната пътека и се насочил към нея. Преди да стъпи на пешеходната пътека, пострадалият се огледал, преценил, че няма преминаващи в близост автомобили и навлязъл на пешеходната пътека. Стигайки до средата на пешеходната пътека, пострадалият бил ударен от управлявания от подсъдимия лек автомобил. За пострадалия ударът настъпил в дясната част от тялото, а за лекия автомобил ударът бил от лявата му страна. Към момента на инициалния сблъсък, автомобилът се движел със скорост между 20- 24 км/ч. Спирачен път липсвал. Първата контактна точка между автомобила и пострадалия била в преден ляв фар, като от кинетичната енергия на двете срещащи се тела, детето последователно било ударено с левия преден калник и странично ляво огледало на автомобила, преди да падне на земята. Инцидентът частично бил възприет от свид. В. С. С., която по това време управлявала лек автомобил марка „БМВ“ и с него приближавала пешеходната пътека на ул. „С.“, но в 4 посока на движение, противоположна на тази на автомобила, управляван от подсъдимия.

Непосредствено след удара, подсъдимият привел в покой управлявания от него автомобил и излязъл, за да провери съС.ието на детето. Последното имало охлузвания и от носа му течала кръв. Присъствалите наоколо лица се притекли на помощ. За инцидента била уведомена лелята на пострадалиясвид. Т. К. Т., която незабавно отишла на мястото. Малко след това били уведомени за инцидента и пристигнали майката и бащата на пострадалия.

Местопроизшествието било посетено и от полицейски служител – свид. А. И.

В. Бил подаден сигнал на спешен телефон „112“, като пристигнал и екип на „Бърза помощ“. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД- гр.

Пловдив за осъществяване на преглед и оказване на необходимата медицинска помощ. Детето било придружено в линейката от своята майка.

При извършените първоначални прегледи на детето не било установено да са му нанесени сериозни травматични увреди, поради което свид В. съставил единствено констативен протокол за настъпилото произшествие.

Впоследствие обаче, след извършването на допълнителни изследвания, било констатирано, че пострадалият е със счупване на лакътната кост и на втора дланна кост на дясната ръка / фрактура на улната и на 2- ра метакарпална кост на дясна ръка/, контузия на главата, разкъсно- контузна рана и охлузвания по лицето, счупване на дясна носна костица, кефалхематом в челната област, контузия на гръдния кош и корема, охлузвания по левия долен крайник. От така изброените травматични увреди най – тежки били счупването на лакътната кост и на втора дланна кост на дясната ръка, които наложили извършване на гипсова имобилизация и довели до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.

За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е посочил кои гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е ползвал, като е анализирал по-обстойно показанията на свидетелите, посочвайки в кои части кредитира същите и поради какви причини. Наред с това съдът е изложил подробен анализ и на изготвените в хода на досъдебното производство автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, които са били прочетени на основание чл. 282, ал.1 от НПК от този съдебен състав и приобщени сред материалите по делото. От мотивите на съда е видно, че е ползвал и заключението на назначената от районния съд при 5 предходното разглеждане на делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по въпросите за удара между тялото на пострадалия и автомобила на подсъдимия /инициалното съприкосновение/, относно възможността на водача да възприеме пресичащия пешеходец и възможността за своевременна реакция.

Настоящата въззивна инстанция споделя като цяло изложената фактическа обстановка в мотивите на първата инстанция с изключение на две обстоятелства – улицата, по която се е движил автомобилът, управляван от подсъдимия, преди да достигне до пешеходната пътека на ул. „С.“ и скоростта на движение на автомобила към момента на удара. Настоящата въззивна инстанция проведе съдебно следствие с разпит на свид. С., като назначи и изготвянето на комплексна медицинска и автотехническа експертиза и допълнителна такава. В следствие на събраните и пред настоящата инстанция доказателства се установи по-различна фактология по посочените две обстоятелства, без това да води до промяна относно крайния извод за виновно поведение на водача К.. Районният съд е приел от фактическа стана, че автомобилът на подсъдимия е бил част от движението по ул. „С.“ до достигането му до процесното кръстовище. Пред настоящия съдебен състав свид. С. посочи, че автомобилът на подсъдимия се е включил в движението по ул. „С.“, след като е завил от ул. „О.“. Същото обстоятелство свидетелката е заявила и пред Районния съд /виж протокол от с.з. от 29.09.2020г. по НОХД № 7401/2019г. на РС Пловдив, л. 105/, което обаче е убягнало от вниманието на районния съд, като съдът не е предприел действия по приобщаване на показанията на свидетелката в тази част от протокола й за разпит от досъдебното производство, където е заявила различно обстоятелство. Това бе поправено от настоящия въззивен състав, като след частично прочитане на показанията й на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, свидетелката отрече верността на отразеното в протокола от досъдебното производство.