Акт от 27.12.2018, Административен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №136 гр.Силистра, 27.12.2018 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с участието на прокурор.………..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №135 по описа на съда за 2018 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят П.Е.М. ***, чрез представител по пълномощие адв.Д.Г. ***,моли съда да отмени Заповед №18-2743/03.04.2018г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр.Силистра, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Тутракан, в границите на съществуващи обекти, като оспорването е за частта, с която са променени границите на поземлен имот с идентификатор:*** и начин н трайно ползване /НТП/ „за второстепенна улица“, като следствие от преместването на южната граница на ПИ:***

- собственост на поискалото изменението

„Дунавски драгажен флот“АД гр.Русе.С процесната промяна площта на улицата е намалена с 253 кв.м., което според жалбоподателя означава фактически нейното премахване.Последното обосновава,според него правният му интерес от настоящия процес,тъй като горното обстоятелство осуетявало правото му на достъп от северната страна на имота.Твърди,че с проведена улична регулация,след решение на Общинския съвет гр.Тутракан и заповед на кмета на Община Тутракан,същият процесен имот е отреден за тупик, предвиден за първи път като обслужващ новообособените УПИ III, IV и VIII, които са нямали лице към улица,т.е. достъпът до тях е бил неурегулиран съгласно изискванията на чл.19 ал.6 и ал.1 ЗУТ. Ответният орган не бил посочил нито фактическите, нито правните основания в заповедта, а евентуалното наличие на непълноти или грешки в кадастралната карта, не било посочено в какво се изразяват.С жалбата са релевирани всички отменителни основания от чл.146 АПК.Счита се,че неконституирането на жалбоподателя като заинтересована страна в административното производство, е съществено процесуално нарушение, засегнало правото му на защита.Твърди се още, че оспорената заповед е издадена при пълна липса на основание за това,което сочи на довод за нарушение на материалния закон.Поддържа се и, че единствената цел, която се преследва с оспорения административен акт е преодоляване на забраната от ЗУТ - да се извършват устройствени промени, с цел узаконяване на незаконни строежи, по аргумент от чл.134 ал.4 т.1 ЗУТ.Последното лежи в основата на главния довод- за превратно упражняване на власт,поради което се иска прогласяване на нищожността на заповедта, като кардинално противоречаща на нормативната цел.С оглед на всичко това е обективирано искане за обявяване на оспорената заповед за нищожна,а в условията на евентуалност - за нейната отмяна,като унищожаема. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК /л.251/.

Ответникът по жалбата - Началникът на Службата по геодезия,картография и кадастър гр.Силистра,не се представлява в производството,но в Писмено становище /л.97-л.98/ поддържа, че за оспорващия не е налице правен интерес, което го изключвало от кръга на заинтересованите лица съгласно §1 т.13 ДР ЗКИР,настоявайки за прекратяване на образуваното съдебно производство.Твърди,че съседен на засегнатия имот с кратък №261, е ПИ:***, в който жалбоподателят притежава в собственост сграда, но теренът е държавен, което ирелевирало всякакви негови доводи за засегнати права и интереси.Настоява жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в условията на евентуалност - да бъде отхвърлена като неоснователна.Заявява възражение за прекомерност по реда на чл.78 ал. ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

Заинтересованата страна -„Дунавски драгажен флот“АД гр.Русе, представлявано от изп.директор В.Й.И., чрез упълномощен представител адв. В.Х. ***, в Становище /л.191/ поддържа също недопустимост на образуваното съдебно производство поради липса на правен интерес за жалбоподателя. В съдебно заседание на 26.09.2018г. и в Писмена защита /л.258/, освен главното възражение, изразява становище и за неоснователност на оспорването поради това,че Планът за улична регулация от 2006г. за процесната територия в гр.Тутракан не бил приложен, а сроковете за започване на отчуждителните процедури от чл.208 ЗУТ, били изтекли, което осуетявало превръщането на регулационната линия от южната страна на притежавания от „ДДФ“АД гр.Русе ПИ:*** в южна имотна граница на същия.Ето защо била налице грешка в кадастралната карта, отстраняването на която било извършено съгласно всички изисквания на ЗКИР и Наредбата за съдържанието,създаването и поддържането на КККР.Настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски. Представя списък по чл.80 ГПК /л.252/.

Заинтересованите страни - Община гр.Тутракан; Областен управител на област с административен център гр.Силистра;„ГРЕН-ДИ-ТРАНС“ЕООД гр.Тутракан и ЕТ“***“ гр.Тутракан, не се представляват в процеса и не изразяват становище по оспорването, макар, че Община-Тутракан има депозирано такова пред ответния административен орган /л.65/, с което е възразила срещу предприетите действия от СГКК гр.Силистра, намирайки ги за незаконосъобразни.

Производството е по реда на чл.54 ал.6 ЗКИР,във връзка с чл.145 и следв. АПК. Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу административен акт,подлежащ на съдебен контрол /чл.54 ал.6 ЗКИР/,от лице с правен интерес от оспорването /§1 т.13 ДРЗКИР/ в законоустановения срок, а по същество е и основателна.

Относно допустимостта на оспорването,следва да се отбележи още:Съдът е приел, с оглед на изрично формулирания петитум в жалбата,че се претендира прогласяване на нищожност на заповедта, в оспорената й част, а в условията на алтернативност – нейната отмяна като унищожаема.За последното искане е спазен преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК,тъй като не се спори, че ответният орган не е считал жалбоподателя за заинтересовано лице по смисъла на §1 т.13 ДР ЗКИР,респ. §4 т.10 ПЗР Наредба

№ РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри

/Обн.ДВ,бр.4/13.01.17г.,изм.ДВ, бр.25/20.03.2018г./ и не му е съобщавал никакви актове в административното производство.Легитимацията, обаче, да се обжалва акт за изменение на кадастъра,не възниква от действията на администрацията по съобщаване на оспорената заповед,а се подчинява на обективни критерии,нормативно уредени с §1 т.13 ДР ЗКИР /Вж.Определение №14828/05.12.17г. по адм.д.№10841/17г. на ВАС, II

О/.Заинтересованите лица, съгласно чл.54 ал.4,вр. с §1 т.13 ДР ЗКИР,се установяват от записванията в кадастралния регистър, ползващ се с доказателствена сила на основание чл.2 ал.5 ЗКИР, каквото записване за жалбоподателя, със съответния вид и обем вещни права, несъмнено има надлежно направено в КР. С жалбата се твърди,че посредством процесното изменение на КК, площта на улицата е намалена чувствително - с 253 кв.м.,което означавало практически нейното премахване.Последното осуетява достъпа до притежаваната от него сграда в съседен ПИ:***,откъдето извежда и правния си интерес от съдебното обжалване.Твърди,че като собственик на сграда, със застроена площ от 270 кв.м. върху терен - държавна собственост, от който е отчуждена част за прокарване на въпросната второстепенна улица,чрез одобрената улична регулация за квартала с Решение на Общинския съвет гр.Тутракан №327/02.02.2006г. /л.208/, е заинтересовано лице, без значение дали административният орган го е конституирал като такова и го е уведомявал за издаваните актове.

Жалбоподателят поддържа,че през 2004 година е придобил от Обединена потребителна кооперация „Дунав“ гр.Тутракан /л.9/,масивна едноетажна сграда с предназначение „за сушилня“ и застроена площ от 270 кв.м.,намираща се в ПИ:73496. 501.3701 - частна държавна собственост.Същата е построена върху държавно дворно място в кв.63а по плана на гр.Тутракан /тогава/, след отстъпено право на строеж на праводателя му, видно от записването в НА №68/31.12.04г.

/л.9/. След указания на съда е представил Строително разрешение №58/24.06.1968г./л.193/ и Нотариален акт №460, том I, д.№920/94г. на Нотариус с район на действие - ТРС /л.194-л.195/, които също удостоверяват горния факт.Следователно, безспорно жалбоподателят е носител на ограничено вещно право върху имот с идентификатор:***, по силата на правоприемство по отстъпено право на строеж през 1968г. върху държавен терен с пл.№3041 в квартал 63а по плана на гр.Тутракан, с установена по сега действащата кадастрална карта /одобрена със Заповед №РД-18-6/04.02.08г. на изпълнителния директор на АГКК-София/ за гр.Тутракан, площ от 1245 кв.м.

Дори и площта на държавния парцел,върху който е била учредена суперфицията в полза на потребителната кооперация, продала на жалбоподателя процесната сграда, да е била по-голяма /АДС №2225/05.01.05г.за УПИ III, кв.63а,с урегулирана площ от 1300 кв.м.- л.46-л.47/, КККР за гр.Тутракан по отношение на така заснетия ПИ:***, като необжалвана е влязла в законна сила и не следва да се обсъжда друг обем на релевираното вещно право.В този ракурс преценен, е основателен доводът на жалбоподателя, че по силата на чл.15 от Закона за собствеността /отм.,ДВ,бр.33/96г./, придобитото от него право на ползване, ведно със собствеността на сградата, се разпростира върху цялата площ на земята,върху която е отстъпено правото на строеж.С отмяна на горния текст и приемането на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, не се отменя, нито променя, обема на това право на ползване.Освен това с §27 ЗИД на Закона за собствеността /Обн.ДВ,бр.33/96г./ и §1 ал.3 от Постановление №235 на МС от 19.09.96г. за приемане на Правилник за прилагане на ЗДС и на Правилник за прилагане на ЗОбС /Обн.ДВ,бр.82/96г./, нормативно е уредено правото на лицата,придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 31.07.1991г.,да придобият собствеността върху земята,върху която е реализирано правото на строеж, данни за каквато процедура,предприета от жалбоподателя пред Областния управител на гр.Силистра, по делото са налични /л.17-л.18/.

Следователно, жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект на кадастъра- сграда,със застроена площ от 306 кв.м. /според скица на л.10/,с идентификатор: *** /л.11-л.12/,намираща се в ПИ:*** по

КК на гр.Тутракан. Безспорно е вписан в кадастралния регистър като „носител на право на строеж“.С оглед на обсъдените по-горе доказателства следва да се изведе извод, че същият като собственик на сграда, изпълнена по отстъпено право на строеж върху държавна земя от 1245 кв.м. /площта на ПИ,както е заснет от кадастъра към 2008г.-Скица №15-1085 27/21.02. 18г. на л.11/, има право на ползване върху земята,върху която това вещно право е реализирано,в пълния й обем,което го прави заинтересовано лице по смисъла на §1 т.13 ДР ЗКИР и активно легитимиран да оспорва релевираната заповед на СГКК, както правилно междувпрочем е приемал трайно Кметът на Община-Тутракан по водени производства пред него, макар и по ЗУТ,но за устройствения статут на процесните имоти,който е иманентно свързан и с кадастралния. /Вж.Определение № 1857/14.02.2017г. по адм.д.№759/2017г., на ВАС, II Отделение/

В обобщение на всичко гореизложено,настоящият състав прие,че е редовно сезиран с допустима жалба от активно легитимирано лице, поради което дължи произнасяне по съществото на спора.

Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на Заповед №18-2743/03.

04.2018г. на Началника на СГКК,с която на основание чл.54 ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/,е одобрено изменение на кадастралната карта на гр.

Тутракан,одобрена със Заповед №РД-18-6/04.02.08г. на Изпълнителния директор на АГКК,представляващо промяна в границите на съществуващи обекти в КККР,в частта й,с която са променени границите на поземлен имот с идентификатор:73496.501. 261 и начин на трайно ползване /НТП/ „за второстепенна улица“, като следствие от изменението на южната граница на ПИ:*** - собственост на иницииралия административното производство „Дунавски драгажен флот“АД гр.Русе. Същото е започнало по Заявление с вх.№01-85710/09.03.2018г. /л.29/, подадено от „ДДФ“АД гр.Русе, с което при три различни хипотези от чл.54 ал.1 ЗКИР /“непълноти“ или „грешки“ или „ЯФГ“/ е поискано изменение на КК за притежавания от него ПИ:734 96.501.3039, съгласно приложен проект, с който са предвидени изменения и за още 5 поземлени имота в процедирания квартал 148. От приложения Проект за изменение на границите на ПИ на заявителя /л.30-л.59/, става ясно, че всъщност искането е за промяна на южната граница на последния поради /посочено в скоби/ - отстраняване на непълноти или грешки. От кратката Обяснителна записка към същия става ясно още и,че искането /към проектанта/ на „ДДФ“АД гр.Русе е било мотивирано по следния начин:“…да се отстранят непълнотите и грешките в КК по отношение на границите на поземления имот, като същите се поставят в съответствие с границите на УПИ II в кв.63а по РП на гр.Тутракан, действал към момента на закупуване на имота с Договор за продажба №220/15.06.2004г.,вписан в СВп-Тутракан в том 3, рег.2505“. Такова фактическо основание в административната преписка не съществува, а още по-малко е уточнено в какво се изразяват тези „непълноти“ и „грешки“ - едновременно съществуващи според изготвилия проекта за изменение на КК инж.Р.Г. Ответният орган по кадастъра е приел, че Община гр.Тутракан е заинтересовано лице в случая и му е съобщил за проекта /л.62/. На 21.03.2018г. с вх.№07-3679 /л.65/ в СГКК-Силистра е постъпило писмено становище от Кмета на общината,с което изрично го е уведомил за констатирания и подлежащ на премахване незаконен строеж, изпълнен от „ДДФ“АД гр.Русе, представляващ масивна ограда, разположена върху ПИ:*** по КК на гр.Русе,с НТП „за второстепенна улица“. Уведомил го е също така,че със Заповед №РД-04-233/21.02.18г. е отказано на същия заявител да бъде изработен проект за изменение на ПУП за УПИ II-3039 в кв.148 и уличната регулация от ос.т.2 до ос.т.1 и обхвата на улица от ос.т.34 до ос.т.35 по Плана за улична регулация на гр.Тутракан, по подробно изложени в Заповедта мотиви /л.146-л.147/. Видно от приложеното адм.д.№160/2016г. по описа на АС гр.Силистра е, че въпросната ограда е окончателно призната за незаконен строеж, подлежащ на премахване, което до момента не е сторено доброволно от нейния възложител, а Община гр.Тутракан е отговорила на жалбоподателя, че има финансови затруднения и не може да предприеме принудителното й премахване /л.198/.От намиращата се на л.197 от делото Заповед №РД 04-1068/20.08.2018г. се установява,че повторно Кметът на Община Тутракан е отказал на „ДДФ“АД гр.Русе изработване на ПУП - изменение на ПР за УПИ II,III,IV и VIII в кв.148 и изменение на уличната регулация от ос.т.1 до ос.т.2 и от ос.т.34 до ос.т.35 на гр.Тутракан.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/39803e36-72d0-49ca-9588-525827596b1d