Решение № 776 от 12.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно дело № 20231100602989 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С определение от 20.04.2023 г., постановено по НЧД № 2648/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 147-ми състав, съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК относно групиране на наказания на осъдения Б. В. С.. На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на осъдения едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, измежду наказанията, наложени му по НОХД 354/2022 г. по описа на РС Дупница и НОХД 18193/1019 г. по описа на СРС.

На основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг режим“ на изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание, като на основание чл. 25, ал.2 от НК съдът е зачел и приспаднал при изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включени в съвкупността, а именно по НОХД № 354/2022 г. по описа на РС Дупница и НОХД № 18193/2019 г. по описа на СРС.

Срещу определението на Софийски районен съд, в законоустановения срок, е постъпила жалба от осъденото лице Б. С., в която се твърди, че 1 атакуваното определение е незаконосъобразно, като се прави искане да бъде направена нова кумулация, която да обхване всички постановени спрямо осъдения съдебни актове, по отношение на които са налице законовите предпоставки за определяне на общо наказание.

В жалбата не са направени искания за допускане на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения С. адвокат И. П. подържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита, че същата е основателна. Моли въззивния съд да се съобрази с мотивите на осъдения и жалбата му да бъде уважена.

Осъденото лице Б. С. поддържа изложеното в жалбата си.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено, тъй като с него са групирани наказания по отношение на две присъди, наложени на осъденото лице, а именно по НОХД № 354/2022 г. на РС Дупница и по НОХД № 18193/2019 г. на СРС, като междувременно на осъденото лице са наложени още две наказания „лишаване от свобода“ - по НОХД № 512/2021 г. на РС Самоков и по НОХД № 884/2021 г. на РС Дупница. Твърди, че всички деяния по така изброените присъди са извършени при условията на съвкупност. Счита, че по всички изброени четири присъди следва да бъде определено едно общо наказание. Моли въззивния съд да отмени определението на Софийски районен съд и да върне делото за ново разглеждане.

Осъденият С. в последната си дума моли да му бъде определено едно общо наказание.

Софийски градски съд, след като прецени изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, в съответствие с императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, като намира за установено следното:

Софийски районен съд е стигнал до неправилни фактически и правни изводи, касателно групирането на наказанията на осъдения С. по влезли в сила осъдителни съдебни актове.

Видно от бюлетините за съдимост на осъдения С., същият е осъждан общо 23 пъти със следните влезли в сила съдебни актове: по НОХД № 543/2008 г. на РС Самоков; по НОХД № 447/2009 г. на РС Самоков; по НОХД № 392/2009 г. на РС Самоков; по НОХД № 11823/2009 г. на СРС; по НОХД № 2

9193/2010 г. на СРС; по НОХД № 11419/2010 г. на СРС; по НОХД № 12496/2010 г. на СРС; по НОХД № 414/2011 г. на РС Кюстендил; по НОХД № 90/2012 г. на РС Костинброд; по НОХД № 7433/2013 г. на СРС; по НОХД № 2149/2016 г. на СГС; по НОХД № 12071/2017 г. на СРС; по НОХД № 271/2018 г. на РС Самоков; по НОХД № 40/2019 г. на РС Самоков; по НОХД № 403/2019 г. на РС Самоков; по НОХД № 432/2019 г. на РС Самоков; по НОХД № 217/2020 г. на РС Самоков; по НОХД № 366/2020 г. на РС Ихтиман; по НОХД № 173/2021 г. на РС Самоков; по НОХД № 512/2021 г. на РС Самоков; по НОХД № 884/2021 г. на РС Дупница; по НОХД № 354/2022 г. на РС Дупница; по НОХД № 18193/2019 г. на СРС.

Настоящият съд счита за важно да отбележи следните осъждания:

1. По НОХД № 512/2021 г. на РС Самоков, в сила от 12.10.2021 г., за деяние, извършено на 06.01.2019 г. по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 20, ал.2 НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Към него съдът е групирал наказанията по НОХД № 40/2019 г. на РС Самоков и НОХД № 403/2019 г. на РС Самоков и е определил едно общо наказание „ЛОС“ за срок от 1 г. и 3 м.

2. По НОХД № 884/2021 г. на РС Дупница, в сила от 10.08.2022 г., за деяние, извършено на 19.05.2021 г. по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. , вр. чл. 20, ал.2 НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. Към него съдът е групирал наложеното наказание по НОХД № 512/2021 г. на РС Самоков и е определил общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. Посоченото групиране се търпи от осъдения от 29.08.2022 г. и към 30.03.2023 г. му остава да изтърпи още 4 м. и 6 дни.

3. По НОХД № 354/2022 г. на РС Дупница, в сила от 15.12.2022 г., за деяние, извършено на 20.05.2021 г. по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „Б“, вр. чл. 20, ал.2 НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

4. По НОХД № 18193/2019 г. на СРС, в сила от 09.02.2023 г., за деяние, извършено на 17.10.2018 г. по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр. чл. 20, ал.2 НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

3

Софийски районен съд е разгледал предложението за групиране на наказанията на осъдения С. в открито съдебно заседание, с участието на осъдения и защитника му, като е направил извод, че следва да групира наложените наказания по НОХД № 18193/2019 г. на СРС и по НОХД № 354/2022 г. на РС Дупница.

В действителност обаче, по изброените по-горе четири осъждания, а именно - по НОХД № 512/2021 г. на РС Самоков, по НОХД № 884/2021 г. на РС Дупница, по НОХД № 354/2022 г. на РС Дупница и по НОХД № 18193/2019 г. на СРС, са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, тъй като деянията, за които осъденият е бил признат за виновен по тези наказателни производства, са извършени преди той да е имал влязъл в сила съдебен акт за което и да е от деянията. Поради това, обжалваното определение следва да бъде изменено и да бъде извършено ново групиране на наказанията на осъдения, като по горепосочените осъждания бъде наложено най-тежкото измежду тях - една година лишаване от свобода - като общо наказание.

В настоящото производство не следва да се обсъжда въпроса за евентуално увеличаване на определеното общо най-тежко наказание на основание чл.24 от НК, тъй като производството е образувано само по жалба на осъденото лице /липсва съответен протест от прокурора/, а евентуално увеличаване на наказанието би довело до влошаване на положението на осъдения.

Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3 вр. чл. 334, т. 3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение от 20.04.2023 г. на Софийски районен съд, НО, 147-ми състав, постановено по НЧД № 2648 по описа за 2023 година, в частта относно осъжданията, обхванати от групирането, при което наложеното едно общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се счита наложено по следните осъждания: по НОХД № 512/2021 г. на РС Самоков, по НОХД № 884/2021 г. на РС 4

Дупница, по НОХД № 354/2022 г. на РС Дупница и по НОХД № 18193/2019 г. на СРС.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е протестиране. окончателно и не подлежи на обжалване и

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5