Решение № 1027 от 27.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Варна, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110201690 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ФУУД ОАЗИС" ЕООД с ЕИК 205424026,представлявано от *** срещу Наказателно постановление № 879872-F873739/17.03.2026 г., издадено от началник на Отдел "Оперативни дейности"-Варна, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" на НАП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задължителните реквизити за съставяне на АУАН и НП. Поддържа се, че са били повишени цените на продаваната минерална вода, тъй като е настъпил рязък ръст на данъчната тежест, нарастване на работните заплати, увеличение на външните услуги / франчайз, софтуер, комунални/.

Навеждат се доводи за липса на описание на нарушението, неправилно определяне датата на нарушението,с което са допуснати нарушения на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. В условие на алтернативност се прави възражение за несъобразяване на наложената санкция с тежестта на нарушението.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.Л.Бажлеков, АК Варна, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д. Петрова, надлежно упълномощена. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на 1 страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 25.01.2026 г. в 11:50 часа служители на НАП, в това число и св. Л. Т., извършили проверка на обект – бърза закуска „Нутрио Бар“, находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ № 82, стопанисван от "ФУУД ОАЗИС" ЕООД с ЕИК 205424026, на основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон. В хода на проверката е била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги в обекта за дати: 11.08.2025 г.,11.10.2025 г. и 25.01.2026 г.При проверката бил предоставен ценоразпис към 25.01.2026 г.

От монтирания и въведен в експлоатация, свързан дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство са изискани и представени справки "КЛЕН" от 25.01.2026 г.

Административния орган анализирал получените от дружеството данни, обясненията на управителя и представените 5 броя КЛЕН от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „ Tremol „FP-15, с ИН на ФУ: ZK176710;ИН на ФП 50229425 установил, че продажната цена на стока „ минерална вода Девин 0,5 л за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 20.12.2025 г. е 2,49 лв. Същата е с повишена цена – 2,91 лв. / 1,49 евро/ от 22.12.2025 г., което е с увеличение 17%. Представените два броя фактури от 14.10.2025 г. и 19.12.2025 г. са с доставна цена 0,60 лв. без ДДС.Липсата на промяна в доставната цена и за 2026 г. била потвърдена от доставчика.

Св.Т. приел за установено, че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на стока „ минерална вода Девин 0,5 л. на 22.12.2025 г.

На 26.02.2026 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството-жалбоподател в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация – чл.15 ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Р България.

Екземпляр от Акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му, че ще подаде възражения в 7дневния срок. Възражения постъпили в законоустановения срок.

АНО не възприел направените възражения и на 17.03.2026 г. въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което било възприето, че е осъществено нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. За извършеното административно нарушение на дружеството било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2600 евро на осн. чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото – КЛЕН; фактури, касови бележки; стокови разписки и др., както от показанията на св. Т..

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св.Т. са последователни и логични, поради което съдът ги 2 кредитира.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице (Заповед № 3-ОПР-30-1/13.01.2026 г. на изпълнителния директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Според състава на съда при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

В съставения АУАН и издаденото НП деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Съгласно посочената разпоредба, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г., което е изрично предвидено с ал. 2 на същата разпоредба. При нарушаване на тази императивна забрана, с нормата на чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ законодателят е предвидил санкциониране на юридическите лица, на които се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 200 000 лв., и размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението.

В АУАН и НП е налице е пълно описание на съставомерната деятелност от гледна точка обективните признаци, включени в състава на нарушение.Спазена е формата и редът за издаването на наказателното постановление, а съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.Посочено е на коя дата е извършена проверката, каква цена на посочената стока е констатирана на тези дати.

Посочена е и датата, на която е настъпила промяната на цената на водата.

Дружеството "ФУУД ОАЗИС" ЕООД с ЕИК 205424026,като субект, стопанисващ процесния обект, се явява търговец, предлагащ услуги на потребители, оттам - адресат на задължението по чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а датата на извършване на проверката попада в периода на двойно обозначаване.

Освен визираните по–горе предпоставки, за да бъде санкциониран за нарушение на чл. 15, 3 ал. 4 от ЗВЕРБ, е необходимо осъществяване от обективна страна от страна на търговеца и на останалите признаци, включени във фактическия състав на нарушението. Така наред с изискването нарушителят да има качеството търговец по смисъла на ТЗ, в това си качество следва да предлага стоки и/или услуги на лица имащи пък качеството на потребители; да е налице увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от параграф 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ и оттам да се приеме, че при определяне на цените на предлаганите стоки и/или услуги да действал недобросъвестно и непрозрачно.

От обективна страна, с оглед събраните по делото доказателства се установява като безспорно, че продажната цена на предлаганата от жалбоподателя стока - „ минерална вода Девин 0,5 л. е била увеличена в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро (от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ) със 17 %, като от 2,49 лв. от 22.12.2025 г. е с повишена цена – 2,91 лв. / 1,49 евро/ без ДДС .

От представените от жалбоподателя доказателства не се установяват обективни икономически фактори, които да обосновават увеличението на цената към дата 22.12.2025 г.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържа възражение за рязък ръст на данъчната тежест, нарастване на работните заплати, увеличение на външните услуги / франчайз, софтуер, комунални и др./.

От събраните по делото доказателства не се доказа причинно-следствена връзка между евентуалното увеличение на посочените пера и определения нов размер на цената на посочената минерална вода, поради което съдът приема, че липсват доказателства, които да обосноват извършеното значително повишаване на цената на посочената минерална вода, поради което същото се явява необосновано. В случая се касае за извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, съгласно която разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 59, ал. 5, т. 6, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 15, ал. 4, вр. пар. 5, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.

Не са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради липса или ниска в сравнение с други случаи обществена опасност на нарушението.

Наложената административна санкция съобразно установения специален минимум се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение, което е и най–благоприятният за 4 санкционираното дружество режим, съответстващ и на събраните по делото доказателства за смекчаващите и отегчаващи отговорността факти.

С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление потвърдено.

По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно разпоредбата на чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на спора в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 76, 69 евро.