Решение № 1563 от 06.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110204198 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.

О. Ц., ЕГН:********** п р о т и в Наказателно постановление № 433а-130 /

13.04.2022г. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се , че същото е противоречащо на материалния и процесуалния закон поради следните аргументи:

АУАН не е предявен на жалбоподателя и не е връчен, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателя. АНО също е нарушил разпоредбите на чл.52, ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се сочат и съществени процесуални нарушения, допуснати според възз. при издаване на НП. Сред тях се откроява пороци свързани с мястото на нарушението.

Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя да съставя актове.

Изтъква се , че процесната заповед, вписана в АУНН и НП не е оповестена чрез публикуването и в държавен вестник, като нормативен акт.

Визират се основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С тези и други аргументи се иска отмяна на НП.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.Св.Н..

Процесуалният представител поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото, счита, че НП следва да бъде отменено на посочените в жалбата основания. Претендира и за присъждане на разноски.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възтаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2022г. в гр.Варна била провеждана акция по контрол над спазване на противоепидемичните мерки, въведени от Министерството на здравеопазването. За целта служители на ОД на МВР-Варна, назначени в отдел „Общинска полиция“ – Варна, сред които и св. М. О.- старши полицай в Общинска полиция, извършвали проверки за спазването на мерките в транспортните средства от градския транспорт, обслужващи територията на гр.Варна.

Около 18:00ч. на горепосочената дата св.О. и свидетелката Г. Ш., последната работеща като контрольор към общинско предприятие ТАСРУД, се качили в автобус №300 на „Градски транспорт“ ЕАД, пътуващ по линия №88, посока центъра на града.

В автобуса по това време пътували множество пътници, които имали поставени предпазни маски, покриващи носа и устата им. Проверяващите констатирали, че единствено възз. Д. Ц. нямал поставено лично предпазно средство, закриващо носа и устата му. Същият бил предупреден от служителя на полицията да си постави предпазна маска, но той не поставил такава. Поради това възз. бил свален от автобуса на спирка „Нептун“, където била установена самоличността му и му бил съставен АУАН бл.№00000002/433а-130/10.03.2022г. В него св. О. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „за това, че на 10.03.2022г., около 18:00ч, в гр.Варна… на спирка „Нептун“ посока „Център“, …..лицето пътник в тролейбус от Градски транспорт….. движещ се по линия №88 няма поставена защитни маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не изпълнява въведени противоепидемични мерки, посочени в т.І-7 на Заповед РД -01-968/26.11.21г., на Министъра на здравеопазването“. Нарушението било квалифицирано по чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, но той отказал да го подпише и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подписа на св.Ш.. В графата възражения, възз вписал „имам“, а в графата за подпис на АУАН , вписал „отказвам“. Същото изявление вписал и в графата за подпис на разписката за получаване на АУАН. Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

2

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта.

В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 10.03.2022г., около 18:00ч, в гр.Варна, бул.“Сливница“, на спирка „Нептун“ посока „Център“, лицето пътник в тролейбус от Градски транспорт, с рег.№300, движещ се по линия №88 няма поставена защитни маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не изпълнява въведени противоепидемични мерки, посочени в т.І-7 на Заповед РД -01-968/26.11.21г., на Министъра на здравеопазването“за въвеждане на противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Прието било, че е допуснато нарушение на чл.209, ал.1 от ЗЗ, като бил цитиран като нарушен следният текст от ЗЗ : „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.. АНО изложил и мотиви , защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването / публикувана и налична на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/, справки от ОД на МВР-Варна, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. М. О. и Г. Ш., които са очевидци на нарушението. Същите с необходимата конкретика посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от 3 връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св.

Стаменов, същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като старши полицай в Общинска полиция-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Видно от отбелязването в АУАН възз. е отказал да подпише същия, като в графата подпис е вписал „отказвам“.

При това положение в унисон с разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, отказът му е бил удостоверен чрез подписа на един свидетел.

На следващо място, съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Тъй като възз. е отказал да подпише АУАН, на същия срещу разписка е предложено връчване на препис от акта. Видно от отбелязването в разписката, в графата подпис, възз. собственоръчно е написал „отказвам“, което отново е било удостоверено с подписа на св.Ш.. Поради тези съображения настоящият съдебен състав не може да възприеме тезата на възз. и на неговия процесуален представител, че са били ограничени или засегнати правата на нарушителя, щом той сам се е поставил в положение да не желае да подпише и получи екземпляр от АУАН.

ЗАНН в настоящата си редакция не предвижда възможност за принудително връчване на АУАН, още по-малко за подписването му по принудителен ред.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички 4 данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. не носи в градския транспорт- в тролейбуса /т.е. на закрито обществено място/ маска за еднократна или многократна употреба, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. В теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхното цифрово изражение. А фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което не налага никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо възз. Съдът не споделя възраженията, че не било ясно мястото на нарушението. Напротив същото е пределно ясно и това е на територията на гр.Варна, в тролейбус пътуващ по редовна градска линия №88, като няма никакво значение на коя точно спирка е бил автобусът при констатиране на нарушението, щом пътникът без маска се е намирал в него.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая спорни и неизяснени въпроси не е имало, липсват възражение отстрана на възз. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел няма неизяснени бстоятелства.