Определение № 4080 от 31.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4080 гр. София, 31.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20268002101831 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Рила Милк-Мес“ ЕООД срещу въззивно решение № 535 от 27.10.2025 год., постановено по в. гр. дело № 991/2025 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което, като е потвърдено решение № 497 от 12.06.2025 год., постановено по гр. дело № 3341/2024 год. по описа на Районен съд – Благоевград, е уважен предявеният от Н. К. Т. срещу „Рила Милк-Мес“ ЕООД иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 330, пал. 2, т. 6 КТ със заповед № 43 от 07.10.2024 год. на управителя на ответното дружество.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд бил извършил неправилен анализ на доказателствата и формирал неправилния извод, че уволнението на ищцата е незаконно. Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради груби нарушения на трудовата дисциплина. С докладна записка на управителя П. работодателят бил уведомен за злоупотреби от страна на служителите Л. Г. и Н. Т.. Въз основа на заповед от 27.08.2024 год. била извършена инвентаризация за периода от 01.07.2024 год. до 26.08.2024 год. в търговския обект, стопанисван от ответника, находящ се [населено място], [улица], където работела ищцата. Според длъжностната характеристика за длъжността „продавач1 консултант“, ищцата имала задължението да приема, съхранява, разходва и отчита стоковоматериални ценности. При преглед на камерите в търговския обект били установени съмнителни действия на маркиране на продажби от ищцата Т., в качеството й на продавачконсултант, както и неиздаване от нейна страна на касови бележки на клиентите или ако се издавала съответна касова бележка, на нея се маркирала само торбичка на стойност 0,10 лв., на код 17 на касовия апарат. Ищцата и Л. Г. не маркирали точен грамаж на продадената стока. По този начин на практика в касовата система не се отразявали продажби, а извършените операции били симулация пред клиента. Установено било също така, че служителите Г. и Т. продавали на клиентите стока, която била бракувана, поради изтекъл срок на годност и множество други нарушения на трудовата дисципрплина. По този начин и при извършена обстойна проверка на действията на ищцата, назначената със заповед от 27.08.2024 год. комисия била установила, че за ревизирания период са налице големи липси на стоково-материални ценности на стойност от 13 120.30 лв. В тази връзка бил съставен акт за резултатите от проверката на стоково-материални ценности от същата дата и съответно работодателят бил депозирал сигнал за разследване до органите на Районна прокуратура – Благоевград. Безспорно било, че ищцата била злоупотребила със служебното си положение и грубо била нарушила трудовата дисциплина при изпълнение на задълженията си.

Неправилен бил и изводът на въззивния съд, че работодателят не бил спазил разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като прекратил трудовото правоотношение на ищцата по време на определна с болничен лист временна неработоспособност за периода от 05.10.2024г. до 24.10.2024 год., тъй като в тези случаи се изисквало предварително разрешение на Инспекция по труда за всеки отделен случай на работник или служител, като закрилата в този случай се отнасяла към момента на връчване на заповедта за уволнение. Разпоредбите в КТ относно закрилата при уволнение били с императивен характер /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК/. Единственото изключение било налице, когато бил обжалван болничния лист на работника, който бил нарушил трудовата дисциплина и той бил отменен в хода на съдебното производство.

Въззивният съд не бил изложил съображения защо приема, че уволнението е незаконно, при положение, че представения от ищцата болничен лист бил атакуван своевременно от работодателя пред ТЕЛК и съответно бил отменен с ЕР № 00033 от 25.02.2025 год., а установените нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата били множество и груби. Приел бил, че закрилата не била преодоляна, поради което не бил коментирал другите събрани по делото писмени и гладни доказателства в тяхната съвкупност. Неясно било защо въззивният съд бил приел, че ответникът не е спазил реда за прекратяване на трудовото правоотношение, при положение, че ищцата била поканена да даде писмени обяснения пред работодателя, но отказала и умишлено била излязла в болничен. Заповедта за уволнение била мотивирана, тъй като в нея изрично било посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и причините за това. Извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина били доказани по делото. Наложеното дисциплинарно наказание било съобразено с тежестта на нарушенията, начина на осъществяването им и липсата на критичност у ищцата. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

2

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Когато е отменен болничен лист в хода на съдебното производство, който е обжалван от работодателя, във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на работника за дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина, за работника или служителя съществува ли закрилата на чл. 333 КТ и не може ли да му бъде прекратено трудовото правоотношение без предварително разрешение от Инспекцията по труда?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК, а освен това е от значение за точното прилагане на закона. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответницата по касационната жалба Н. К. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е изпълнявала в ответното дружество длъжността, на която е била назначена „продавачконсултант“, с месторабота „магазин за месни и млечни продукти“, находящ се в [населено място], [улица]. Със заповед № 43 от 07.10.2024 год. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено. Констатирал е, че заповед под този номер и дата на издаване се представяла от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба, които не били с идентично съдържание. Всяка от страните била оспорила истинността на заповедта, представена от другата страна. Ищцата сочела, че представената от нея с исковата молба заповед е получила по пощата на 17.10.2024 год., като по реда на чл. 176 ГПК била обяснила в първоинстанционното производство, че след обаждане и среща с управителката на обекта – М. П., последната била поискала документите, които има тя, за да ги сравни, като върнала не предадената й от ищцата заповед, която смачкала, а друга. Ищцата, обаче, вече си била направила копие на получената по Еконт заповед, която била приложила към исковата молба. Ответникът сочел, че заповедта, представена от ищцата, представлявала работен вариант.

Въззивният съд е счел за установено въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-графологическа експертиза, че подписът за „Управител" и „Работодател" в заповед № 43 от 07.10.2024 год., представена с исковата молба, не е на посочено в нея за подписало я лице – Г. И. М., както и че подписът, положен за „Управител" в Заповед № 43 от 07.10.2024 год., представена с отговор на искова молба и съдържаща се в оригинал в личното трудово досие на ищцата, бил положен от посоченото в нея лице – Г. И. М.. Първоинстанционният съд бил приел, че заповедта, представена от работодателя, е тази, която била връчена на ищцата на 17.10.2024 год. В тази връзка е намерил, че твърдението на работодателя за работен вариант на заповедта представлява защитна теза, предвид заключението на експерта, че подписът върху представената с исковата молба заповед, подписът върху 3 поканата за обяснения от ищцата във връзка с уволнението й, както и подписът върху заповедта за назначаване на комисия за инвентаризация /последните два документи се представят от ответника в подкрепа на защитната си теза/, не били на управителя на ответното дружество – Г. М., нито на отговорника на обекта - М. П., а на друго лице, като всички изброени документи са били подписани от едно и също лице. За поканата за обяснения и заповедта за назначаване на комисия за инвентаризация не се твърдяло да са работни варианти, предвид подписването им от същото друго лице, неуточнено от ответника. Поради това е формирал извода, че заповедта, представената от ищцата с исковата молба, й била връчена първа чрез куриерски услуги и с нея било прекратено трудовото правоотношение.

Поради неустановяване на лицето, което било подписало поканата за обяснения до ищцата и обстоятелството, че подписът не бил на сочения в нея автор – Г. М., следвало и че не била отправена надлежна покана за даване на обяснения. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 193 КТ, въззивният съд е счел, че дисциплинарното наказание подлежи на отмяна, без да се разглежда спора по същество

На следващо място въззивният съд е приел, че е нарушен чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ – самостоятелно основание заповедта за уволнение да се отмени без спорът да се разглежда спора /чл. 344, ал. 3 КТ/. Изложил е съображения, че закрилата по цитираната разпоредба има обективен характер и важи винаги когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без значение точно какъв - платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др./ Отпадането й според съдебната практика е само ако работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. В разглеждания случай последващата отмяна на болничния лист на ищцата била без значение и не елиминирала закрилата й, след като трудовото правоотношение се прекратявало към датата на връчване на заповедта, към който момент се преценявала и законосъобразността на уволнението, а съгласно чл. 333, ал. 7 КТ, и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

Отделно от това уволнението било незаконно, тъй като процесната заповед не отговаряла на императивното изискване за мотивираност, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото посоченото в нея фактическо основание за издаването й било: „установена кражба на пари“.

Изискването за мотивираност на заповедта не вменявала в задължение на работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние. За спазването му било достатъчно в заповедта нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по такъв начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, време и място на извършване т.е. да е посочено по разбираем за работника/служителя начин.