Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.07.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
915/2020
Подписан
14.07.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

No 260037 гр. Ботевград,

14.07.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

**** при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 915 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът - “**” ООД, гр. София твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 2180/2020 г., като предвид постъпило възражение от длъжника, от съда са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията му. Твърди, че с договор за цесия от 29.11.2019 г. “**” ООД му е прехвърлило вземанията си, на които на свой ред е собственик по договор за цесия от 12.07.2019 г. с прехвърлител “**” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него.

Поддържа, че на 05.10.2012 г. ответникът е сключил договор с мобилния оператор “**” ЕАД, въз основа на който е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната No *********. Условията по договора са подновявани от потребителя няколкократно, като с допълнително споразумение от 15.05.2017 г. е подновил тарифния план и е избрал тарифен план с месечна абонамента такса в размер на 40.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца и на същата дата е подписал договор за лизинг на устройство

Apple iPhone 7 Plus 32 GB Black, за срок от 23 месеца с лизингова вноска в размер на 60.99 лв. Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги между ответника и “**” ЕАД са издаден фактури за периода от 18.11.2017 г. до 17.04.2018 г. на обща стойност 1394.46 лв. Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 358.93 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца – м. 12.2017 г., м. 01.2018 г. и м. 02.2018 г., като неизпълнението на това задължение е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от договора за услуги и мобилният оператор е прекрати едностранно индивидуалните договори с ответника за ползваните абонаменти и е издал на дата 18.04.2018 г. крайна фактура No ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1394.46 лв., като на същото основание операторът е начислил в крайната издадена фактура и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 242.66 лв. Сочи, че поради неизпълнението на абоната за заплати в сроковете дължимите към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми и лизинговите вноски, дължими след месец 03.2018 г., когато е издадена крайната фактура No **********/18.04.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземанията му към ответника в общ размер на 1394.46 лв., от която сумата от 358.93 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги; сумата от 242.66 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и сумата от 792.87 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски. Претендира разноски.

Ответникът- И.А.К. *** в депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Ц.С., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 2180/2019 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 13.12.2019 г., подадено по куриер с дата 12.12.2019 г., съдът е издал заповед No 6710/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника И.А.К.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 1394.46 лв., представляваща неизплатени суми по сключен договор за мобилни услуги с “**” ЕАД от 05.10.2012 г., сумата от 224.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.05.2018 г. до 06.12.2019 г., като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 32.38 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

От заверено копие на Договор за мобилни услуги по заявка No ********* от 01.02.2014 г. се установява, че между “**” ЕАД и ответника И.А.К. е сключен договор за мобилни услуги при Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които ответницата изрично се е съгласил, заявявайки, че е запозната с тях.

Договорът е сключен за първоначален срок от 24 месеца, с посочена месечна такса – “стандартен месечен абонамент” от 13.99 лв., предпочетен номер: +359*********.

В чл. 11 от договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния му срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Към договора е подписано и Приложение - ценова листа за частни лица от дата 25.02.2016 г., съдържащо конкретните параметри на договора- цени на разговори и др. услуги.

С

Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от 24.08.2015 г. между “**” ЕАД и ответника И.А.К., в качеството му на потребител, страните са се съгласили потребителят да продължи ползването на мобилните/фиксирани услуги на оператора с този номер и при абонаментен план “Нонстоп” от 29.99 лв. С Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +359********* от 15.05.2017 г. потребителят е избрал абонаментен план “Нонстоп” от 40.99 лв., като при подписването му получава следното устройство: марка APPLE, модел IPhone 7 Plus 32GB Black. С посоченото споразумение срокът за ползване на предоставяните от оператора на потребителя услуги е продължен до дата 15.05.2019 г., като договорът влиза в сила на 15.05.2017 г. Съгласно договора, с подписването му са предоставени/закупени 1 брой устройство. Към договора е подписано и Приложение - ценова листа за частни лица от дата 15.05.2017 г., съдържащо конкретните параметри на договора- цени на разговори и др. услуги.

От заверено копие на Договор за лизинг 15.05.2017 г. е видно, че между същите страни на тази дата – в качеството им съответно на лизингодател и лизингополучател, е сключен и договор, по силата на който лизингодателят-“**” ЕАД е предоставил за временно и възмездно ползване на лизингополучателя-ответник следното устройство - марка APPLE, модел IPhone 7 Plus 32GB Black с телефонен номер +359*********, като последният се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 1402.77 лв. с ДДС, която заплати на вноски, както следва: първоначална лизингова вноска в размер на 0, платима към датата на сключване на договора, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 60.99 лв. Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, а по силата на чл. 6 от същия, неразделна негова част са Общите условия на договора за лизинг на устройство.

Видно от представените по делото Общи условия (ОУ) на ** ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени през 2010 г., 2012 г., 2013 г., с последни изменения на 30.04.2016 г., които изменения са отразени със съответната им дата към всяка изменена разпоредба), в чл. 19б, б. “в” е предвидено правото на **да прекрати едностранно индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по общите условия, а съгласно чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от същите ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ****** има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

Представени са заверени копия на фактури

No7266154689/18.12.2017 г., No **********/18.01.2018 г., No **********/18.02.2018 г., No *********/18.03.2018 г., No **********/18.04.2018 г., с посочен издател “**” и получател ответника И.А.К., за клиентски номер *********, издадени за предоставени на ответника мобилни услуги, месечни и еднократни такси (абонаментни, доп. пакети, лизингови вноски), вноски за лизинг и начислен ДДС, баланс от предходен период с ДДС, за период по фактурите от 18.11.2017 г. до 17.04.2018 г., като последната издадена фактура No **********/18.04.2018 г. е на стойност 1394.46 лв., с отчетен период 18/03/2018- 17/04/2018 г. и с краен срок за плащане на сумата 03.05.2018 г. Видно от същата фактура, посочената обща сума за плащане е формирана като сбор от сумите 242.66 лв. – “неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги”, сумата от 792.87 лв. – вноска за лизинг, и сумата 358.93 лв. – “задължения от предходен период с ДДС”.

Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г., между “**” ЕАД и “**” ЕООД, гр. Варна е сключен договор, по силата на който “**” ЕАД, в качеството му на цедент, се е задължило да продаде на “**” ЕООД, гр. Варна, в качеството му на цесионер, вземанията, описани в Анекс No 2, срещу заплащане на обща цена, платима съобразно сроковете и условията на договора.

Представено е и заверено копие на Пълномощно (без дата), видно от което със същото “**” ЕАД е упълномощило “**” ЕООД с правата да го представлява по повод уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на прехвърляне по сключения между двете дружества Договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г., включващо правото да подписва уведомителни писма до длъжниците.

Видно от заверено копие на Договор за цесия от 29.11.2019 г., между “**” ООД, гр. София и “**” ЕООД, гр. София е сключен договор, по силата на който “**” ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлило на “**” ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, придобити по силата на Договор за цесия, сключен между “**” ЕАД и “**” ООД, подробно индивидуализирани в Приложение No 1 към договора.

Видно от заверено копие на Извлечение от

Приложение No 1 към Договор за цесия от 29.11.2019 г., в същото е посочено, че по силата на сключения договора за цесия в полза на “**” ЕООД е прехвърлено и процесното вземане към ответника в размер на 1394.46 лв.

От заверено копие на Уведомление за цесия се установява, че със същото “**” ЕАД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 12.07.2019 г., действащо чрез пълномощника си “**” ЕООД, и “**” ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 29.11.2019 г., уведомяват ответника за сключения договор за цесия от 12.07.2019 г. между “**” ЕАД и “**” ЕООД и договор за цесия от 29.11.2019 г. между “**” ЕООД и