Решение № 3646 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3646 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330117327 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск от Р. П. Л. против „Сити Кеш“ ООД с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати парична сума в размер на .............., недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за потребителски кредит „Кредирект“ № ................., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът Р. Л. твърди, че на ........... е сключил с ответното дружество договор за кредит ............. по силата на който са му предоставени в собственост парични средства в размер на ..........., при фиксиран лихвен процент 40,05 % годишно и ГПР 48,33 %. Съгласно чл. 6 от договора кредитът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение в чл. 6, ал. 2 от договора е уговорено, че се дължи неустойка в размер на ............, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Тази неустойка съставлявала всъщност допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Понеже тя се кумулирала към погасителните вноски, водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца-кредитодател, разход по кредита и следвало да се включи в ГПР. Това не било сторено, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал.

1

1, т. 10 от ЗПК. Потребителят платил на ответника по договора парична сума в размер на ............., с което погасил предсрочно задълженията си. Изложеното водело до недействителност на договора. Всичко, платено от потребителя, освен чистата стойност на кредита, следвало да му бъде върнато от кредитната институция-ответник. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит .............. при посочените от ищеца условия. Не оспорва, че е получил от ищеца парична сума в размер на ............, с което кредитът бил предсрочно погасен. Не оспорва, че неустойката не била включена като разход в ГПР по кредита. Излага обаче подробни доводи за това, че сключеният между страните договор за потребителски кредит бил действителен и не нарушавал закона, поради което намира, че има основание да задържи исковата сума. Претендира разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит ............., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на ............., при фиксиран лихвен процент 40,05 % годишно и ГПР 48,33 %, както и че между страните постигната договореност съобразно чл. 6 от договора, че кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което задължение ищецът дължи сума в размер на ............. като неустойка; че неустойката не е била включена като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита; че ищецът е платил на ответника 5000 лева по договора за кредит. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – договор за кредит, СЕФ, разписка за извършено плащане.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

С оглед горните констатации за фактите, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на главния иск за връщане на недължимо дадено в цялост – предаването на сумата от ........... над чистата стойност (главницата) по процесния договор за кредит от ищеца на ответника не е спорно между страните. Ответникът не съумя да докаже, че има основание да задържи получената сума. Това е така по долуизложените съображения.

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение и на 2 страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителяткредитополучател се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 6 от договора за кредит неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят следва да осигури в изключително кратък срок един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение. Необходимо е не само това, а и предложеното обезпечение да отговаря на множество други високи изисквания. Предвид изложеното, може да се направи обоснованият извод, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниската стойност на отпуснатата сума – ............. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 6 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (48,33 %) не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се счита освободен от лихви и такси (чл. 23 от ЗПК).

Цялата горница над чистата стойност (главницата) на кредита се явява недължимо платена от кредитополучателя и подлежи на връщане от ответника.

Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска.

В диспозитива на решението всички суми ще се посочат в евровите им 3 равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като след ........... плащания в български лева е невъзможно да се извършват.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищцата Р. Л. ще се присъдят сторените разноски в размер на 443,46 евро съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ............ да заплати на Р. П. Л., ЕГН **********, парична сума в размер ............... - недължимо платена горница над чистата стойност (главницата) по недействителен договор за потребителски кредит ............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ........... да заплати на Р. П. Л., ЕГН........... парична сума в размер на 443,46 евро /четиристотин четиридесет и три евро и четиридесет и шест евроцента/, представляваща разноски за производството пред тази съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3646 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330117327 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск от Р. П. Л. против „Сити Кеш“ ООД с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати парична сума в размер на .............., недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за потребителски кредит „Кредирект“ № ................., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът Р. Л. твърди, че на ........... е сключил с ответното дружество договор за кредит ............. по силата на който са му предоставени в собственост парични средства в размер на ..........., при фиксиран лихвен процент 40,05 % годишно и ГПР 48,33 %. Съгласно чл. 6 от договора кредитът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на това задължение в чл. 6, ал. 2 от договора е уговорено, че се дължи неустойка в размер на ............, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска. Тази неустойка съставлявала всъщност допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Понеже тя се кумулирала към погасителните вноски, водела до скрито оскъпяване на кредита. По същество била добавка към възнаградителната лихва на търговеца-кредитодател, разход по кредита и следвало да се включи в ГПР. Това не било сторено, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал.

1

1, т. 10 от ЗПК. Потребителят платил на ответника по договора парична сума в размер на ............., с което погасил предсрочно задълженията си. Изложеното водело до недействителност на договора. Всичко, платено от потребителя, освен чистата стойност на кредита, следвало да му бъде върнато от кредитната институция-ответник. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит .............. при посочените от ищеца условия. Не оспорва, че е получил от ищеца парична сума в размер на ............, с което кредитът бил предсрочно погасен. Не оспорва, че неустойката не била включена като разход в ГПР по кредита. Излага обаче подробни доводи за това, че сключеният между страните договор за потребителски кредит бил действителен и не нарушавал закона, поради което намира, че има основание да задържи исковата сума. Претендира разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит ............., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на ............., при фиксиран лихвен процент 40,05 % годишно и ГПР 48,33 %, както и че между страните постигната договореност съобразно чл. 6 от договора, че кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което задължение ищецът дължи сума в размер на ............. като неустойка; че неустойката не е била включена като разход при изчисляване на посочения в договора ГПР по кредита; че ищецът е платил на ответника 5000 лева по договора за кредит. Тези обстоятелства документално се потвърждават от представените по делото писмени доказателства – договор за кредит, СЕФ, разписка за извършено плащане.