Решение № 352 от 15.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 15.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7848 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от „Е.Г.“ ООД гр.Пловдив против Н.С.на Р.Б. обективно съединени осъдителни искове по чл.4, § 3 от ДЕС за сумата 930 742.07лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за периода м.06.2013г.-м.04.2014г. и по чл.86 ЗЗД за сумата 353 036.87лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 19.07.2013г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащането.

Ищецът е собственик на фотоволтаична централа с мощност 1.6 МWр изградена в ПИ № 082039, местността „Българско гробе“ в землището на с.Узунджово, общ.Хасково. На 26.06.2012г. бил издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, на 28.06.2012г. протокол за годността за ползване, а на 13.07.2012г. била въведена в експлоатация с издадено за това разрешение. На 19.06.2013г. сключил договор с „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД за изкупуване на произведената електрическа енергия от централата за срок от 20 години с начало датата на въвеждане на енергийния обект в експлоатация и по определена от ДКЕВР преференциална цена според действащото законодателство.

Въведеното с исковата молба основание за предявяване на исковете е твърдението дружеството да е претърпяло имуществена вреда като последица от изменение на чл.31, ал.1 ЗВЕИ /ДВ, бр. 29/2012г., в сила от 10.04.2012г./, което от своя страна било извършено в нарушение правото на ЕС. Излага, че към 2011г. посочената разпоредба предвиждала електрическата енергия да се изкупува по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл.176, ал.1 ЗУТ, но с изменението на нормата през 2012г. този момент е определен по различен начин, а именно по преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по ЗУТ. Твърди законодателната промяна да е в противоречие с чл.13 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, на чл.3,§1; чл.7, §1; чл. 35 и чл.36 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, както и на принципите в правото на Европейския съюз за правна сигурност и оправданите правни очаквания. Конкретно сочи инвестицията на дружеството по изграждане на фотоволтаичната централа да е била осъществена при действието на чл.31, ал.1 ЗВЕИ в редакцията към 2011г. и доколкото тогава релевантен за приложимата преференциална цена е бил моментът на завършване на строежа е имал правната сигурност и оправдано правно очакване да реализира приходи спрямо този обективен факт. Навежда последващото обвързване на преференциалната цена с момента на въвеждане обекта в експлоатация да е по същността си дискриминационно, защото началото на изкупуване зависи от волята на държавен орган, различен от регулатора. Така въведения подход допуска субективизъм на органа, компетентен по издаване на разрешението за ползване, чиито действия или бездействия биха поставили производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници в неравностойно положение и по този начин да окажат влияние на приложимата преференциална цена, а това е съществено нарушение на правото на ЕС. Поради това твърди с изменението на разпоредбата на чл.31 ал.1 ЗЕВИ ответникът явно и тежко да е нарушил правомощията си в нормотворческия процес, като последица от което претърпял имуществена вреда от 930 742.07лв., представляваща разликата между стойността на произведената и изкупена електрическа енергия по преференциална цена спрямо редакцията на нормата от 2012г. и тази, която би получил при действието й в редакцията към 2011г. за периода м.06.2013г.-м.04.2014г. Претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 19.07.2013г. до подаване на исковата молба, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът навежда съображения за процесуална недопустимост поради неприложимост основанията за отговорност за вреди по ЗОДОВ, както и оспорва пасивната си легитимация. Излага подробни доводи за неоснователност на исковете свеждащи се до това, че изменението на нормата е извършено в рамките на правомощията на Народното събрание като законодателен орган съгласно КРБ и с цел ефективно реализиране принципа за постигане и гарантиране равни условия за стопанските субекти, което не е в нарушение на принципите и правилата установени в правото на ЕС. Излага, че от една страна с изменението чл.31, ал.1 ЗЕВИ е приведен в съответствие с действащото национално законодателство относно изискванията към строежите и конкретно с чл.178, ал.1 ЗУТ, който забранява ползването на строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ, а от друга страна именно санкцията на този държавен орган съставлява обективния факт, който прави сигурен и предвидим момента, от който енергийния обект е годен и може да бъде ползван по предназначение. Поради това счита, че този начин на регулация е обективен, прозрачен и поставя стопанските субекти при равни условия във възможността да реализират дейността по производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, което съответства на Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/72/ЕО. Позовава се и на чл.15, §6, б.“д“ от Директива 2009/28/ЕО, според която задължителен критерий за доказване гаранцията за произход на енергията произведена от възобновяем източник е датата, на която инсталацията е въведена в експлоатация.

Развива аргументи, че с изменението на чл.31, ал.1 ЗЕВИ от 2012г. не е въведена промяна на съществени елементи от заварените правоотношения-запазени са насърчителните мерки спрямо предприятията, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, схемите за подпомагане, механизма на договаряне на преференциалните цени за изкупуване, сроковете за това и органа определящ цените. Начинът на определянето им е нормативно установен в ЗЕ и не е поставен в зависимост дали строежът е завършен, съответно обектът въведен в експлоатация, поради което между тях няма връзка на обусловеност. Навежда още, че строежът е завършен и фотоволтаичната централа въведена в експлоатация по време след изменението на чл.31, ал.1 ЗЕВИ, което изключва нарушено правно очакване произведената енергия да бъде изкупена по преференциалната цена според старата редакция. Моли исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор ищецът „Е.Г.“

ООД да е собственик на фотоволтаична централа с мощност 1,6 МWp, находяща се в поземлен имот № 082039, местността „Българско гробе“ в землището на с.Узунджово, общ.Хасково. За изграждането е издадено разрешение за строеж № 234/15.07.2011г. на главния архитект на Община Хасково.

На 25.06.2012г. е съставен констативен протокол Акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа, а на 28.06.2012г. съставен протокол за установяване годността му за ползване Акт обр.16 от държавна приемателна комисия при РДНСК /стр.20-34/.

Не е спорно централата да е въведена в експлоатация на 13.07.2012г. след издадено разрешение за ползване № СТ-05-825/13.07.2012г. на ДНСК.

Представен е договор №

1049/19.06.2013г. между ищеца, в качеството на производител и продавач, и „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, в качеството на купувач, за изкупуване на произведената от централата електрическа енергия за срок от 20 години. Съгласно чл.5, ал.1 от договора произведената активна енергия от възобновяемия източник се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай съобразно приложимото законодателство и в съответствие с вида на енергийния обект. В чл.1, ал.4 от договора е предвидено, че купувачът започва да изкупува енергията по преференциални цени от датата на издаване на документа, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация /съответния етап от него/ по определения от закона ред и при условие, че са изпълнени всички други изисквания на действащите нормативни актове. В чл.1, ал.2 е вписано, че към деня на сключване на договора обектът е въведен в експлоатация /13.07.2012г./.

С т.15 от Решение №

Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР преференциалната цена за продажба на електрическа енергия от електрически централи с фотоволтаични модули над 200 кВтр е определена на 485.60лв./МВтч., считано от 01.07.2011г.

С т.15 от Решение №

Ц-018/28.06.2012г. на ДКЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 kWр до 10 000 kWр е определена на 237.05лв. /МВтч., считано от 01.07.2012г.

Разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЕВИ, в редакцията към 2011г. /ДВ бр.35/03.05.2011г./ предвижда, че електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

Със ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ бр.29/10.04.2012г., разпоредбата на чл.31, ал.1 е изменена и според новото си съдържание предвижда електрическата енергия от възобновяеми източници да се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект за производство на електрическа енергия, а за обектите по чл. 24, т. 1 - към датата на заявлението за извършено монтиране на инсталация за производство на електрическа енергия, подадено до разпределителното предприятие по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че за исковия период от време м.06.2013г.-м.04.2014г. ищецът е произвеждал електрическа енергия от фотоволтаичната централа, изкупувана от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД по определената с решението на ДКЕВР от 28.06.2012г. преференциална цена от 237.05лв./МВтч. Видно от неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната ССч.Е за този период е била произведена енергия от 3 679 743квтч на обща стойност 856 141.14лв. Ако за изкупуването е била приложена преференциалната цена според решението на ДКЕВР от 20.06.2011г. от 485.60лв./МВтч. за същото количество произведена енергия ищецът би получил 1 786 883.21лв., т.е. налице е разлика от 930 742.07лв.

При тези фактически обстоятелства, съдът обоснова от правна страна следното:

Въпросът относно компетентния съд и приложимия процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл.4, §3 ДЕС за вреди от нарушение правото на ЕС е разрешен с чл.2в от ЗОДОВ със ЗИД на ЗОДОВ, обн.ДВ бр.94/2019г., но съобразно §6 е приложим за исковите молби подадени след влизането му в сила. По отношение заварените производства, каквото е настоящото, е образувано т.д.№ 2/2015г. по описа на ВКС за приемане на тълкувателно постановление от ВКС и ВАС, по което до настоящия момент няма произнасяне. Междувременно е формирана съдебна практика, според която тези спорове са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия исков ред чл.45 и сл. ЗЗД, когато хипотезата не попада всред основанията по ЗОДОВ.

Претенцията на ищеца е за вреди от законодателна дейност на Народното събрание с твърдение да е нарушено правото на ЕС. Тя не покрива основание по ЗОДОВ /преди изменението от 2019г./, поради което следва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ и чл.4,§3 ДЕС.

В тази връзка посочения за приложим ЗОДОВ в определението от 02.11.2017г. на САС по ч.гр.д.№ 5358/2017г. не обвързва настоящия съд. То е задължително само относно разрешения въпрос за редовността на исковата молба досежно държавната такса, но не и по отношение правната квалификация на иска.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/397d51ef-1e63-476d-9638-2577edab41e2