Определение № 209 от 29.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. С., 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20242200600246 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при РП – С., против определение от 04.04.2024г., постановено по НОХД № 398/2023 г. по описа на РС – С., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП – С. за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на определението, като се твърди, че обвинителният акт бил достатъчно конкретизиран и обстоятелствен, както и че очертавал рамката на обвинението. В обвинителния акт било прието, че въпреки, че едното деяние било довършено, а другото представлявало опит, то довършеното деяние не се отразявало значително върху характера на цялостната престъпна дейност на двамата извършители, поради, което следвало да им се повдигне обвинение и да им се наложи наказание като за опит и съответно деянието било квалифицирано като такова по чл.18 ал.1 от НК. Действително не била посочена точната разпоредба на чл.26 от НК, но това не било съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на подсъдимия. Деянието, извършено от двамата обвиняеми било квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществявало поотделно състава на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията, при което последващите деяния се явявали от обективна и субективна стрА. продължение на предшестващите и по отношение на тези деяния прилагането на нормата на чл.26 ал.1 от НК било императивно. И в двете части на обвинителния акт било описано словесно, че деянието е осъществено „в условията на продължавано престъпление“, със съответното цифрово изписване на приложимата материална норма на разпоредбата на чл.26 от НК, а ал.5 на чл.26 от НК съдържала специални правила за наказуемост на тази усложнена престъпна дейност. Решаването на въпросите дали деянието на подсъдимите съставлявало престъпление, каква била правната му квалификация и доколко тя съответствала на предложената такава в обвинителния акт, било в обхвата на преценката при постановяването на акт по съществото на наказателното обвинение 1

(чл.301 НПК), а не в стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, в производството по чл.248 НПК. При изрично конституционно установеното правомощия на прокуратурата на РБългария да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпления от общ характер, преценката на прокурора относно правната квалификация на дадено престъпно деяние била суверенна и не подлежала на ревизия и контрол от съдия-докладчика.

Обвинителният акт определял предмета на доказване по делото и очертавал рамките, в които ще се развие процесът на доказване. На въпросите, касаещи съществото на правния спор, съдът следвало да отговори едва с постановяването на крайния стабилен съдебен акт. На настоящия етап от развитието на процеса съдът имал правомощия да следи единствено за това, дали обвинителният акт отговаря на установените изисквания за законосъобразност по чл.246 от НПК. В случая не била налице неяснота по отношение на фактите, която да е довела до невъзможност обвиняемите да разберат в какво точно престъпление били обвинени. Изискванията към обвинителния акт, заложени в разпоредбата на чл.246 от НПК, както и задължителните указания, дадени с ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС, били изпълнени и правата на обвиняемите на съответния етап от развитието на производството били охранени в пълнота. По никакъв начин не било нарушено правото на защита на всеки от обвиняемите да научи в какво точно бил обвинен. Искането е въззивният съд да отмени атакуваното определение като неправилно и противоречащо на процесуалните правила.

Частният протест е подаден в срок, и е процесуално допустим.

След А.лиз на съображенията в протеста, мотивите на съда да постанови проверяваното определение и обвинителния акт, настоящият състав намира, че протестът е допустим, като депозиран в срок и от надлежна стрА., а по същество е неоснователен по следните СЪОБРАЖЕНИЯ:

НОХД № 379 / 2014г. по описа на СлРС е образувано по внесен обвинителен акт срещу:

- Д. И. М. за престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл.

18 ал. 1 от НК затова, че на 01.05.2023 г. в с. К. общ. С., в съучастие с Р. К. Б. от гр. С., като съизвършител, в условията на продължавано престъпление: отнел чужди движими вещи: 1 бр. акумулатор „Westa FB 1 0 0 a h ” на стойност 123 лв., 1 бр. акумулатор - 100 Ah на стойност 60 лв., на обща стойност 183 лв. и направил опит да отнеме чужди движими вещи: 1 бр. чувал полиетиленов на стойност 0,34 лв., 1 бр. чекмедже за фризер „Беко“ на стойност 45 лв., 10 кг. кайма от телешко месо на стойност 200 лв., 14 кг. телешко месо на стойност 252 лв., 12 кг. домашен суджук на стойност 300 лв., 6 кг. семе за люцерна на стойност 90 лв., на обща стойност 887,34 лв., всичко на обща стойност 1070,34 лева, от владението на собственика им А. Г. Ш. от с.

К. общ. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като опита е остА.л недовършен поради независещи от дееца причини.

- Р. К. Б. за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК затова, че на 01.05.2023 г. в с. К. общ. С., в условията на повторност и продължавано престъпление, в съучастие с Д. И. М. от гр. С., като съизвършител отнела чужди движими вещи: 1 бр. акумулатор „Westa FB 100 ah на стойност 123 лв., 1 бр. акумулатор — 100 A h на стойност 60 лв., всичко на обща стойност 183 лв. и направила опит да отнеме чужди движими вещи: 1 бр. чувал полиетиленов на стойност 0,34 лв., 1 бр. чекмедже за фризер „Беко“ на стойност 45 лв., 10 кг. кайма от телешко месо на стойност 200 лв., 14 кг. телешко месо на стойност 252 лв., 12 кг. домашен суджук на стойност 300 лв., 6 кг. семе за люцерна на стойност 90 лв., на обща стойност 887,34 лв. всичко на обща стойност 1070,34 лева, от владението на собственика им на А. Г. Ш. от с. К. общ. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат 2 присвоени, като опита е остА.л недовършен поради независещи от дееца причини и случаят не е маловажен.

Срещу същите подсъдими, за същото престъпление първоначално е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 40/2024 г. по описа на СлРС. В разпоредително заседание на 22.02.2024г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП - С. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, подробно описани в протокола. При новото внасяне на обвинителния акт не са отстранени всички посочени от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В разпоредително заседание, проведено на 04.04.2024г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съдебен състав е приел, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите по чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

Прокурорът приел, че двамата обвиняеми извършили две отделни деяния в съучастие помежду си, в условията на продължавано престъпление, а именно: 1) отнели чужди движими вещи на обща стойност 183,00 лева и 2) направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 887,34 лева или всичко на обща стойност 1070,34 лева от владението на собственика, без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като опита е остА.л недовършен поради независещи от дееца причини. Престъплението е квалифицирано във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (съизвършителство между двамата обвиняеми), във вр. с чл.26, ал.1 от НК

(продължавано престъпление) и във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК (опит). Видно от диспозитива на обвинителния акт, престъпленията на двамата обвиняеми са квалифицирани като опит, но от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно защо наблюдаващият прокурор е приел, че цялостната престъпна деятелност на всеки един от тях следва да се квалифицира като опит, като липсва и съответна квалификация по чл.26, ал.5 от НК. Това районният съд е посочил като съществено процесуално нарушение и в определението си от 22.02.2024 г. по НОХД № 40/2024г., но прокурорът не го е отстранил, не се е съобразил с дадените от съда указания и отново е внесъл обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Обвинителният акт очертава рамките на доказване по делото, затова обвинението следва да бъде пълно и ясно конкретизирано. Правото на защита по чл.

55, ал. 1 от НПК в случая е нарушено, тъй като не е осигурена възможността на обвиняемите да възприемат обвинението ясно и в цялост. Безспорно, в двете части на обвинителния акт (обстоятелствена и диспозитив) е записано словесно, че деянието е осъществено „в условията на продължавано престъпление“ със съответното цифрово изписване на приложимата материална норма на разпоредбата на чл. 26 от НК, но липсва обосновка на прокурора защо е квалифицирал цялостната престъпна дейност на всеки от двамата обвиняеми като опит и съответната на това правна квалификация по чл. 26, ал. 5 от НК. Процесният обвинителен акт не е годен да изпълни процесуалната си роля да постави основата на съдебната фаза на наказателното производство.

Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на установените съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на двамата обвиняеми, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, СлОС ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.04.2024г., постановено по НОХД № 379/2024г. по описа на Районен съд – С., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП – С. за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4