Решение № 337 от 20.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110205588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 38-37 от 14.03.2022 година председателят на ДА ”Национална сигурност”, е наложил на търговско дружество „*******” ООД с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.3, т.2 от ЗМИП за извършено нарушение по чл.17, ал.1, вр.чл.10, т.1, чл. 54, ал. 7, изр. 1 вр. чл.

53, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 ЗМИП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания, за неправилно приложение на материалния закон, свързани с определяне и налагане на санкция по квалифицирания състав на чл.116, ал.3, т.2 ЗМИП за нарушение извършено в условията на системност. В тази връзка се изтъква, че за да се приложи посочения текст, то в рамките на производството следва да са обединени всички нарушения, които обуславят наличието на системност по смисъла на §1, т.15 от ДР на ЗМИП, доколкото в противен случай и като за всяко от тях се налага отделно наказание, в рамките на отделно производство се стига до разминаване между фактическо и правно основание, многократно налагане на наказание за системност, нарушаване на изискванията на чл.27, ал. 1 ЗАНН. Посочената неточна правна квалификация, жалбоподателят определя като достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност претендира за редуциране на санкцията до размерите по чл.116, ал.1, т.2 ЗМИП. На следващо място се излагат съображения за неправилно установено фактическа обстановка, доколкото дружеството-жалбоподател е идентифицирало своя клиент и е извършило изискуемата от ЗМИП комплексна проверка, преди да пристъпи към сключване на договора, респективно не е имал основание да откаже същия, доколкото липсата на копие за самоличност на управителя на клиента – ЮЛ в досието на сделката не може да се приравни на липса на негова идентификация, респективно не прави идентификацията 1 невъзможна. Изтъква се, че в договора са надлежно вписани данните от документа за самоличност на представляващия клиента юридическо лице, както и, че идентификацията е извършена чрез потвърждаване на данните въз основа на документите достъпни в ТРРЮЛНЦ към АВ, а липсата на копие на документа следва да се определи като нарушаване на правилата за съхранение на информация или документи, но не може да се приравни на липса на идентификация.

Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Ц., която поддържа искането за отмяна по съображения аналогични на изложените в жалбата. В допълнение се изтъква, че доколкото се касае за сключване на рамково споразумение, а не за конкретна сделка, и освен това клиентът е продавач, а не купувач, то са постигнати целите на ЗМИП да се идентифицира произхода на имуществото. В допълнение с представени и писмени бележки, в които се повтарят аргументите от жалбата и се цитира част от съдържанието на представени съдебни актове. По отношение на претендираното възнаграждение се сочи, че същото е в размер равен на минималния.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Петкова която моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Представя подробни писмени бележки, претендира присъждане на разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт, като прави и възражение за прекомерност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено следното:

Жалбоподателят "*********" ООД, ЕИК *********, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София и адрес на управление ул. "********“ № 22, ет. 4, офис 7, с управител *********. Основен предмет на дейност на дружеството било извършването на посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти, което го прави задължен субект по ч.4, т.18 ЗМИП.

Със Заповед рег. № ФР-9-79/06.07.2021г. на директора на САД “Финансово разузнаване” при ДАНС била възложена проверка на дейността на дружеството в рамките, осъществявания от Агенцията контрол за спазване на изискванията на ЗМИП. Проверката обхващала периода 01.08.2020г.- 30.06.2021г., като резултатите от нея бил обективирани в Констативен протокол за проверка на място по ЗМИП рег. № ФР-10-8165/20.12.2021г.

В рамките на проверката се установило, че на 11.11.2020г. между дружеството жалбоподател „*******” ООД и търговско дружество „*********“ ООД- „клиент“ е сключен Договор за посредничество и съдействие при продажба на недвижими имоти, по силата, на който дружеството жалбоподател следвало да извърши посредничество при сключване на сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на "*********" АД. С оглед предмета на договора, дружеството, жалбоподател предоставящо посреднически услуги при сделки с недвижими имоти се явява задължено лице по чл. 4, т.

18 от ЗМИП. Съгласно чл.4 от Договора, същият бил със срок на действие три месеца, респективно по силата на същия се установявали делови отношения между страните Предвид на това за „*******” ООД, възникнало задължение преди сключване на договора предвидените в чл.10 ЗМИП действия по комплексна проверка на насрещната страна- „*********“ АД, в частност да идентифицира законния представител на клиента ЮЛ, включително чрез спазване изискванията на чл.54, ал.7 вр.чл.53 ЗМИП, а именно чрез изискване на официален документ за самоличност и снемане на копие от същия. От страна на клиента договорът бил подписан от изпълнителния директор на "*********" АД, Стефан 2

Георгиев Улев, като в същия били вписани идентификационните данни на лицето, включително вида и номера на документа му за самоличност, но не било изготвено копие на същия, поради отказ на притежателя му.

В тази връзка, и с оглед констатирани при проверката пропуск с АУАН ФР-108171/20.12.2021г. съставен от свидетеля И. Н. -началник сектор "Контрол основан на риска", отдел “Контрол върху задължените лица” на дирекция „Финансово разузнаване”, ДАНС на „*******” ООД било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.4, т.18 ЗМИП, не е отказало установяване на делови взаимоотношения с "*********" АД, след като не е могло да изпълни задължението си за извършване на комплексна проверка на клиента, а именно да идентифицира законния му представител, чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, преди сключване на договора на 11.11.2020г. в гр.София. Фактическата обстановка, актосъставителят квалифицирал като нарушение на по чл.17, ал.1, вр.чл.10, т.1, чл. 54, ал. 7, изр. 1 вр. чл. 53, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 ЗМИП.

Актът бил съставен с участието на и връчен на представляващия дружеството жалбоподател- неговия управител *********.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № 38-37 от 14.03.2022 година председателят на ДА ”Национална сигурност”, е наложил на търговско дружество „*******” ООД с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/лева на осн. чл.116, ал.3, т.2 от ЗМИП за извършено нарушение по чл.17, ал.1, вр.чл.10, т.1, чл. 54, ал. 7, изр. 1 вр. чл. 53, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 ЗМИП .

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И. Н. и В. В. , както и на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № ФР-10-8171/20.12.2021 година, Наказателно постановление (НП) № 38-37 от 14.03.2022 година, Договор от 11.11.2020г., Заповед рег. № ФР-9-79/06.07.2021 г. на Директора на специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", искане на документи от 26.07.2021г., Протокол за доброволно предаване от 26.07.2021 г., Писмено обяснение от 26.07.2021г., Устав на „********“ АД, декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, декларация по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, писмени разяснения, Заповед рег. № 3-1355/11.06.2021г. на председател на ДАНС, Констативен п р о т о ко л р е г . № ФР-10-8165/20.12.2021г. , Заповед рег. № З-1085/18.04.2018г. на председателя на ДА “НС”, както и останалите приложени към административнонаказателната преписка и подробно описани в НП документи.

Съдът кредитира в пълна степен, показанията на свидетеля Н., като ги намира за последователни, логични и непротиворечиви, като освен това същите в пълна степен съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. От разказа на свидетеля се установява последователността на предприетите от ДАНС действия по контрол за спазване на ЗМИП и резултата от тях, мястото, времето на извършване на проверката, начина, по който са били изисквани документи и писмени разяснения от проверяваното лице. Съдът не намери основания за съмнение и в показанията на свидетеля В., в които се изтъкват причините за неизпълнение на задължението за пълна идентификация, без да се оспорва факта на същото. Настоящият съдебен състав кредитира напълно изброените по-горе писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Съдът ги възприема в цялост като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на обжалвания акт, в рамките на 3 преклузивния срок по чл.59, ал.1 ЗАНН, и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество налага изменение на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № ФР-108171/20.12.2021година, който е съставен от компетентен орган- експерт в САД „Финансово разузнаване” при ДАНС, в рамките на материалната компетентност на същия, съгласно чл.123, ал.1, изр.1 ЗМИП и Заповед рег. № 3-1355/17.08.2021г. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган- председател на Държавна агенция “Национална сигурност” съгласно чл.123, ал.1, изр.2 ЗМИП. Тук е мястото да се отбележи, че компетентността на наказващия орган произтича директно от закона и в нея не съществува съмнение, а цитираната в НП Заповед рег. № З-1085/18.04.2018г. касае делегиране на правомощията на председателя по чл.108, ал.5 ЗМИП. Спазени са процесуалните срокове по чл.34, ал.2 и ал.3 ЗАНН, както и специфичните изисквания за участие на нарушителя и свидетели при съставяне на АУАН, като изрично е отбелязано качеството на същите.

На следващо място нито при съставянето на АУАН, нито на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с тяхното съдържание и реквизити. И в двата процесуални документа са посочени датата и мястото на сключване на сделката, във връзка, с която е възникнало задължение за извършване на комплексна проверка на клиента, а именно при сключването на договора на 11.11.2021г. в гр. София, надлежно описано е деянието, осъществено в случа чрез бездействие- пропуск да се изготви копие на документ за самоличност. Не се споделят и възраженията за допуснати при издаването на наказателното постановление процесуални нарушения от категорията на съществените, като съдържанието му отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и не ограничава правото на защита на санкционирания субект. Следва изрично да се отбележи, че нарушената законова разпоредба е посочена от наказващия орган, както изисква чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, а що се отнася до вината, то доколкото деянието е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, то въпросът за вината не се поставя.