Решение № 112 от 15.02.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Сливен, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230103455 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция от 29.10.2021 г., сключен между ищцата и ответното дружество като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Претендират се разноските по делото. Твърди се, че между ищцата и друго дружество е сключен договор за паричен заем, като на датата на сключването му между ищцата и ответното дружество е сключен и атакувания договор за предоставяне на гаранция. В четири пункта са изложени подробни съображения в подкрепа на твърденията за нищожност на договора за гаранция.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. От съда се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноските. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

1

Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са сключили на 29.10.2021 г. в гр.Сливен договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задължения по сключен договор за паричен заем между ищцата и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Предоставената на ищцата по договора за паричен заем сума е в размер на 1000лв. По договора за предоставяне на гаранция с ответното дружество е договорено възнаграждение в размер на 402,38 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договора за предоставяне на гаранция от 29.10.2021г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищцата и неучастващо в процеса дружество е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, като ищцата е сключила и процесния договор за предоставяне на гаранция по който е предвидено да заплати на ответното дружество възнаграждение в размер на 402,38 лв. Двата договора са взаимно свързани. Ищцата е физическо лице, която при сключване на договорите е действала именно като такава, тоест тя има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Недействителен е договорът за предоставяне на гаранция, сключен между ищцата и ответното дружество, тъй като реално двата договора са свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищцата се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая е налице 2 злоупотреба с права от страна на кредитодателя и свързаното с него ответно дружество, като с последното е сключен процесния договор. Чрез двата договора се цели увеличаване на размера на дължимите от ищцата суми по договора за паричен заем и е налице заобикаляне на защитните потребителски разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Несъмнено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е в размер почти 50 процента от размера на главницата по договора за паричен заем, което безспорно сочи, че кредитора и гаранта целят заобикаляне на закона и утежняване чрез недобросъвестни практики на положението на кредитополучателя.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да обяви процесния договор за нищожен.

По правилата на процеса на ищцата следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 50,00 лева заплатена държавна такса. На процесуалния представите на ищцата следва да се присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за предоставяне на гаранция № 4301286/29.10.2021г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 40-46 и А. В. Б. с ЕГН-********** от ******************************************, на основание чл.26 от ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Б. с ЕГН-********** от ****************************************** сумата 50,00 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА

„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със

3 седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка с IBAN: *************************, с титуляр адв. П. С. П..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4