Решение № 2054 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2054 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20251100507199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5506/28.03.2025г. по гр.д.№ 63227 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 180-ти състав „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 е осъдено да заплати на Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 на основание чл.

55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 2,92лв. с включен ДДС, представляващи недължимо пратени такси , начислени по фактура № 442089524/ 04.01.2022г.; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 200 лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 143078/23.04.2025г. по регистъра на СРС от ответника по исковете –„А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 в частта, в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че не било установено ищецът да е платил сумата, задълженото лице по фактурата бил ищецът, но това не доказвало че той бил платецът на сумата. Така не било установено имуществото на ищеца да е намаляло с процесната сума.

Декларираните данни на ищеца в ТР установявали, че за 2020г. не е обявил финансови отчети, за този период пред НАП било декларирано от ищеца, че не осъществява дейност по ЗСч, тоест не е направил разходи, включително и за процесната сума, че няма служители, които биха могли с фирмени пари да я заплатят. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за 1 разноски.

Въззиваемият- ищеца Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че процесната сума съответствала на издаденото кредитно известие към фактурата, тази сума била платена и до момента не била възстановена на ищеца. Така плащането по фактурата била прието и признато частично сторниране на фактурираната сума. Неправилно било прието от СРС че не било установено плащането на сумата от ищеца. Той бил задълженото лице по фактурата, плащането било прието от ответника . Дори самото плащане да било извършено от 3-то лице, то било използвано за погасяване на задължение на ищеца към ответника. Без значение били отношенията между ищеца и това 3-то лице. Ответникът признал задължението си към ищеца, издал кредитно известие , задържал сумата,.

Всички тези факти установявали ответникът е приел, че следва да възстанови сумата на ищеца. Плащането по фактурата било направено от името и за сметка на ищеца с фискален бон, който бил избледнял и негоден като доказателство, но дори и да бил годен, той не сочел физическия платец.

Кредитното известие установявало, че плащането е от името и за сметка на Минолби“ЕООД. Всички документи съставени от ответника сочели като задължено лице ответника, платецът нямал задължение да съхранява касовия бон след като напусне обекта. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№

339291/25.10.2024г.. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.10.2024г., уточнена с молба от 07.02.2025г. на Минолби“ЕООД, ЕИК 201995159 срещу „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 2,92лв. с включен ДДС, представляващи платена без основание сума по фактура № 442089524/04.01.2022г. за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г за мобилна услуга № **********; № ********, издадена на основание на договор № 503554975, за което е издадено кредитно известие № 652959370. Посочило е , че начислените с фактурата месечни абонаментни такси били с 2,44лв. без ДДС повече от дължимите. Провел многократни опити да получи съдействие от ответника като се преустанови неправомерното фактуриране, но същите били неуспешни. Плащал всички суми по фактурите в срок и навреме, независимо че не бил съгласен със сумите, защото обратното щяло да доведе до прекъсване на доставката на мобилните услуги. Имало повторно фактуриране на таксите, защото те се предплащали,начисленията за абонаменти такси включително тези за мобилен интернет не съответствали на договореното. Претендирало е разноски.

Ответникът „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 , в предоставения срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че страните са били обвързани от 2 договор за мобилни услуги, начислил по процесната фактура претендираната сума от 2,92лв. с ДДС, като тази сума била платена. Телефонния номер по услугата услуга № **********; № ******** бил в приложенията към договора. В процесната фактура било отразено предоговарянето на тарифния план . Начислените суми били дължими. Не било установено ищецът да бил платил процесната сума. Договорът бил сключен за предоставяне на 2161 услуги, но ищецът бил с персонал под 10 човека, което доказвало, че ищецът не бил ползвател на всичките 2161 услуги. Тези услуги били ползвани от други лица, които не били служители на ищеца, нито били свързани с него.

Така платената сума била платена от друго лице, поради което ако имало нещо неправомерно в начисляването на сумите, то право да иска обратно платеното имало това 3-то лице, а не ищецът . Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Прието е приложение № 1 от 14.10.2019г.. към договор № 503554975/ 14.10.2019г., носещи подписи на страните сочещо такси за планове клас М“ – клас М и промоционални условия, съгласно които месечна такса е 14лв., а при включена отстъпка – 5,60лв. без ДДС, а за мобилен интернет 5 G- 10лв. без ДДС, но при включена отстъпка - 3,50лв. без ДДС .

Прието е Приложение № 2 от 14.10.2019г. към договор № 503554975/ 14.10.2019г., носещи подписи на страните сочещо, че тарифни планове за услуги са както следва: за № **********- клас М“ и интернет 5 G, ; № ******** -клас М“ и интернет 5 G; № ******** клас М“ и интернет 5 G; № ********- клас М“ и интернет 5 G.

Прието е приложение № 1 от 03.12.2021г. към договор № 503554975/ 14.10.2019, носещи подпис за страните по него съгласно които страните са се съгласили на тарифен за М клас „S“, месечна такса е 6,51лв. без ДДС след отстъпката, за мобилен интернет 5 G- 4лв. без ДДС след отстъпката. На последната му страница след подписите на страните по него е изписан допълнителен текст, сочещ, че ако абонатът не подпише това конкретно заявление, то тогава условията по същото влизат в сила след 7 дни, след този текст не е положен подпис за потребителя.

Прието е Приложение № 2 от 03.12.2021.. към договор № 503554975/ 14.10.2019г., носещи подписи на страните сочещо, че тарифни планове за услуги са както следва: за № **********- клас S“ и интернет 5 G, ; № ******** -клас S“ и интернет 5 G; № ******** клас S“ и интернет 5 G; № ********- клас S“ и интернет 5 G.

Приета е фактура ***/04.01.2022г. издадена от ответника на ищеца за сумата от общо 73,56лв. с ДДС за период от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., от които за всяка от услугите № **********; № ******** са начислени такси по тарифен план от по 6,75лв. без ДДС и други такси от по 4,74лв. без ДДС. Във фактурата е посочено, че за тази услуга до 20.12.2021г. начисления са по стар тарифен план- клас М, а след това – по нов тарифен план М клас „S“.

3

Прието е писмо от ответника до Директора на ОД на МВР Бургас с приложена справка сочещо, че ищецът е подал оплаквания срещу начислени му суми, издадени били кредитни известия към фактурите, за процесната фактура № 442089524 същото било с № 652959370 за сумата от общо 2,44лв. без ДДС.

Прието е удостоверение от НАП, съгласно което няма данни към 13.01.2025г. за регистрирани трудови договори от Минолби“ЕООД .

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД .

Съдът приема, че о т приетите и неоспорени от страните писмени доказателства , по делото се установява, че за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. страните са били обвързани от валиден договор за предоставяне на електронни услуги № 503554975, съгласно който ответникът се е задължил да предоставя на ищеца, включително и услуга с № **********; № ********, като първоначален план за тези услуги е бил „клас М“, а след това – по „клас S“, през целият период съглашение е било и за предоставяне на мобилен интернет 5 G, че през процесния период ответникът е предоставил на ищеца достъп до далекосъобщителната си мрежа и мобилен интернет с оглед потребяване на електронни услуги чрез нея - телефония и интернет. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото доказателства. Съдът приема, че условията по съглашението от 03.12.2021г. са влезли в сила в сила 7 дни след сключването на същото. Това е така, защото такова изявление изрично е посочено в приложението заявлението за влизане в сила на условията незабавно не е подписано, което обосновава извод, че условията са започнали да обвързват страните 7 дни след постигане на съглашението от 03.12.2021г.

В случая преди 03.12.2021г. месечната абонаментна такса за процесните услуги е била с по-нисък размер от тази по съглашението от 03.12.2021г.

Ответникът твърди и е издал фактура, в която новите условия от 03.12.2021г. са съобразени от по-късен момент - 20.12.2021г. Това не е изгодно за ответника обстоятелство , същото е признато от него и като такова му е противопоставимо. Така съдът приема за установено по делото, че едва на 20.12.2021г. за ответника по иска е възникнало валидно вземане към ищеца за заплащане на по-високата месечна абонаментна такса за процесните услуги.

4

Установява се от приетите по делото неоспорени по делото приложения и фактура, че за процесния период ответникът е начислил по фактура № 0442089524/04.01.2022г. като задължение на ищеца като дължими общо 73,56лв. за месечни абонаментни такси и за потребени услуги, като от тази сума за всяка една от процесните 4 номера на услуги е начислена месечна абонаментна такса от по 6,75лв. без ДДС и по 4,74лв.ДДС за други такси Съдът приема за установено по делото че сумата от 2,44лв. без ДДС начислена по процесната фактура не е била дължима. Този извод следва при съобразяване на съглашенията по приложение № 1 от 14.10.2019г. и приложение № 1 от 03.12.2021г. Последните сочат месечни абонаментни такси от съответно от по 5,60лв. без ДДС и 3,50лв. без ДДС , а след 03.12.2021г. – по 6,51лв. без ДДС и 4лв. без ДДС . Фактурата , издадена от ответника на ищеца обаче сочи месечна такса от 6,75лв. без ДДС е месечна абонаментна такса и други такси от 4,74лв. без ДДС. При съобразяване на обстоятелството, че процесния период обхваща месец, за част от който се прилага съглашението между страните от 14.10.2019г., а за друга част – съглашението им от 03.12.2021г., то съдът приема, че с процесната фактура ответникът е начислил в тежест на ответника сума не по-малка от 2,44лв. без ДДС , която не е била дължима като месечна такса за услугите по № **********; № ********. Този извод следва при съобразяване на размер на договорените месечни такси, възприемайки начина по който ответникът е разделил периода – до 20.12.2021г. и след това. При пропорционално разпределяне на сумите за такси, то следва извод че сумата от 2,44лв. с ДДС е начислена без да има основание за същото. В подкрепа на извода на съда е издаденото от ответника по процесната фактура кредитно известие № 652959370, с което изрично се посочва, че по процесната фактура недължима е сумата от общо 2,44лв. без ДДС. Не се твърди и не се установява това кредитно известие в последствие да е отменено от ответника. Приетата по делото справка към писмото на ответника до ОД на МВР-Бургас не е оспорена. Така съдът приема, че с така издаденото кредитно известие ответникът е признал, че тази сума от 2,92лв. с ДДС начислена по процесната фактура не е дължима. Това е така, защото същото е издадено от ответника на ищеца, кредитното известие се издава във връзка с намаляване на задължението, за което е издадена фактурата (арг. чл. 115, ал. 1 ЗДДС), По делото не се спори, че процесната сума от 2,92лв. с ДДС по фактура № 442089524/04.01.2022г е платена.