Решение № 155 от 03.07.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Елин Пелин, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820100734 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”.......” № 29, ет.7 с управител Н. П. П. чрез юрисконсулт С.Б.К. за признаване за установено по отношение на ответника М. Д. М., ЕГН ********** от с......., общ.Елин Пелин, Софийска област, ул. ”......” № 43, че дължи на ищеца сумата от 1600.00 лева главница; 305,78 лева възнаградителна лихва за периода от 11.02.2019 г. до 09.12.2019 г.; 725,32 лева договрна неустойка за периода от 11.02.2019 г. до 09.12.2019 г; сумата от 425,66 лева законна лихва за забава за периода от 27.03.2019 г. до 01.03.2022 г.; сумата от 400.00 лева неустойка за забава начислена еднократно на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 298/2022 г. по описа на РС Елин Пелин – 22.03.2022 г., до окончателното изплащане на дължимите суми във връзка с Договор за паричен заем № 271967/11.02.2019 г..

Твърди се, че Договор за паричен заем № 271967/11.02.2019 г. е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем 1 депозирана от ответницата М. Д. М.. Договорът е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем – размер на главница и период на погасяване, две лица за контакт. По този начин заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на заемателя от заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем с които заемателят се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията и начина на плащанията от страна на заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“ ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски както и падеж на задълженията е в Погасителен план към договор за заем № 2718667. Тези параметри са: размер на отпуснатия заем: 1600.00 лева; размер на погасителна вноска: 3 х 12,46 лева и 40 х 46,71 лева; ден за плащане: понеделник; вид вноска: седмична; годишен процент на разходите на заема: 49,87 %; брой вноски – 43; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на първо плащане – 19.02.2019 г.; обезпечение: поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане: 09.12.2019 г.; такса за усвояване: 0; обща сума за плащане: 1905,78 лева. Длъжникът е извършил плащания в размер на 983,20 лева, които не са достатъчни за погасяване на задълженията му, поради което ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 298/2022 г. на РС Елин Пелин, който е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми. При връчване на издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което за заявителя е възникнало правото по чл.415 от ГПК да предяви настоящия установителен иск.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника М. Д. М. с указанията по чл.131 от ГПК, която не депозира отговор на исковата молба. За съдебно заседание депозира писмена молба, в която излага доводи, че съдът следва служебно да изследва наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, доколкото ответницата има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и 2 противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожна се явява и предвидената в чл.8 от договора неустойка, тъй като не е ясно как е определена и в договора няма уговорка за метода на формирането й. Моли съдът да приеме, че сключеният между страните договор за паричен заем е недействителен по смисъла на чл.22 вр. чл.19, ал.4 вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 и чл.23 от ЗПК и чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което следва да се дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихвата и други разходи по кредита.

Моли се също съдът да вземе предвид признанието на ищеца, че длъжникът е извършил плащания в размер на 983,20 лева и че главницата по договора е в размер на 1600.00 лева и да постанови решение, с което да приеме, че ответницата дължи на ищеца само сумата от 616,80 лева представляваща реално получени парични средства, а в останалата част искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 222/25. 03.2022 г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 298/2022 г. на РС Елин Пелин, съдът е уважил искането на заявителя „СИТИ КЕШ“ ЕООД и е разпоредено ответникът М. Д. М. да заплати на заявителя следните суми:

1600.00 лева главница; 305,78 лева възнаградителна лихва за периода от 11.02.2019 г. до 09.12.2019 г.; 725,32 лева договрна неустойка за периода от 11.02.2019 г. до 09.12.2019 г; сумата от 425,66 лева законна лихва за забава за периода от 27.03.2019 г. до 01.03.2022 г.; сумата от 400.00 лева неустойка за забава начислена еднократно на 01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 22.03.2022 г., до окончателното изплащане на дължимите суми във връзка с Договор за паричен заем № 271967/11.02.2019 г., както и сторените разноски в размер на 329,14 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника М. на 28.04.2022 г., който в срока по чл.414 от ГПК е депозирал възражение, с което оспорва претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение. В тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок.

3

Въз основа на Договор за паричен заем № 271967/11.02.2019 г., кредиторът „Сити Кеш“, ЕООД е предоставил на ответника сумата от 1600.00 лева, платима на 43 вноски, от които три вноски по 12,46 лева и 40 вноски по 46,71 лева всеки понеделник, при годишен процент на разходите на заема 49,87 % , фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, с краен срок на погасяване 09.12.2019 г. и обща сума за плащане 1905,78 лева.

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1, т.1 вр. чл. 422 от ГПК.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на валидни калузи за неустойки. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.

От предмета на процесния договор относно съдържанието на правата и задълженията на страните, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК.

Договорът е съобразен с чл.11, т.11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на всяка една седмична погасителна вноска, както и срока на заема – 43 седмични вноски. В договора се съдържат датите на плащане на погасителните вноски, доклкото е посочено, че същата е понеделник на всяка седмица, конкретизирани са и дължимите лихви по срок на погасяване и размер, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл.11, т.11 от ЗПК.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, 4 защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса и без да има позоваване на нищожност и в този смисъл е съдебната практика.

Не е спорно, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника - заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора.

Не е спорно и обстоятелство, предвид признанието на ищеца в исковата молба, че ответницата е извършила плащания по кредита в размер на 983,20 лева. С оглед на това съдът намира претенцията за главница от 1600.00 лева за частично основателна, като същата следва да бъде уважена след приспадане на сумата от 983,20 лева и се уважи в размер на 616,80 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 1600.00 лева подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Тъй като ответникът не оспорва факта на изпадане в забава същият дължи и лихва за забава в плащането на главницата от 618,80 лева съгласно чл.7 от договора, която служебно изчислена от съда за периода от 27.03.2019 г. до 01.03.2022 г. възлиза на 178.71 лева, а в останалата част до пълния предявен размер от 425,66 лева подлежи на отхвърляне като неоснователна.

По отношение на претендираната договорна възнаградителна лихва в размер на 305,78 лева за периода от падежа на първата погасителна вноска 11.02.2019 г. до падежа на последната погасителна вноска 09.12.2019 г., както беше посочено по-горе страните договорили годишен лихвен процент по заема – 40,05%. След преценка на данните по делото - срок на договора 10 месеца, размер на кредита 1600.00 лева, размера на договорната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора не противоречи на добрите нрави и претенцията на ищеца е основателна.

По отношение на неустойката за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение: Съгласно чл.6 от договора за паричен заем от 27.12.2016 г. заемателят се е задължил да предостави на заемодателя едно от следите обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9 ал.2 от Общите условия. В чл.8 страните са уговорили, че 5 при неизпълнение за задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1577,22 лева, платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка вноска се добавя сумата 68,54 лева за първите три вноски и 34,29 лева за останалите вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В настоящия случай от цитирания текст на договора е видно, че неустойка е уговорена не за неизпълнение на основното задължение по договора, а за неизпълнение на допълнително задължение по вече сключен договор, да се предостави обезпечение на заемодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. От начина, по който е уредено задължението на заемополучателя и в частност това отнасящо се до осигуряване на поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като това задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, каквато е обичайната практика, а освен това изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.