Решение № 241 от 26.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Перник, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора Албена Г. Терзийска като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500272 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

1) Въззивна жалба вх. на СРС № 175393/20.06.2023 г., подадена от Л. П. П. с ЕГН:********** като управител и представляващ „Аеропак Инженеринг“ ООД, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 13, вх. С, ет. Партер, с ЕИК7:121272766 и лично като физическо лице срещу решение № 9227/01.06.2023 г., постановено по гр. дело № 63922/2022 г. по описа на Районен съд – София в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Аеропак Инженеринг“ ООД срещу Софийски градски съд (СГС) иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав за разликата над 500 лв. до пълния предявен от 4 780 лв. и е отхвърлен изцяло предявения от Л. П. П. срещу СГС иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав в размер на 4 780 лв.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано, 1 противоречащо на духа на закона и в противоречие на приложените доказателства по делото, поради което моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд е определил крайно занижен размер на обезщетението, който не съответства на характера и интензитета на претърпените вреди. Излага доводи, че забавянето на производството е довело до съществени вреди, включително създаване на предпоставки за извършване на противоправни действия с използване на неистински документи и вписвания в регистри, свързани с имуществени увреждания в значителни размери. Според жалбоподателя липсата на своевременно правосъдие е улеснила реализирането на тези вредоносни последици. Поддържа още, че нарушението на правото на разглеждане на делото в разумен срок представлява съществено накърняване на правото на справедлив процес, като присъденото обезщетение не изпълнява компенсаторната си функция. В тази връзка се акцентира върху несъразмерността между продължителността на нарушението и определения размер на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК СГС чрез пълномощника си Д.Д. е подал отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба. Поддържа се, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, като се сочи, че присъденото обезщетение е справедливо и достатъчно за пълно репариране на претърпените вреди, съобразно събраните доказателства по делото. Излагат се съображения, че дори при ангажиране на отговорността на държавата, не са налице основания за увеличаване на размера на обезщетението.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Заявява се и искане делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на страната, при неявяване в открито съдебно заседание.

2) Въззивна жалба вх. на СРС № 170340/15.06.2023 г., подадена от СГС чрез пълномощника си Д.Д. срещу горепосоченото решение, но в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Аеропак Инженеринг“ ООД на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради което иска отмяната му и отхвърляне изцяло на иска на „Аеропак Инженеринг“ ООД. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано като разноски адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

С въззивната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд за нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, като се поддържа, че съдът е направил формална преценка единствено въз основа на продължителността на производството, без да 2 съобрази критериите, изведени в практиката на Европейски съд по правата на човека – сложност на делото, поведение на страните и органите, значимост на спора и предприети от държавата мерки.

Излагат се доводи, че продължителността на производството се дължи основно на поведението на ищеца, който е подал нередовна искова молба и впоследствие е депозирал множество неясни и противоречиви процесуални изявления, затрудняващи разглеждането на делото. Подчертава се, че съдът е действал активно и добросъвестно за изясняване на спора и ускоряване на процеса.

Навеждат се и съображения, че натовареността на съда и предприетите от държавата мерки за нейното преодоляване следва да бъдат отчетени като релевантен фактор, изключващ или ограничаващ отговорността за забавяне.

Поддържа се още, че делото не е с висок залог и не изисква приоритетно разглеждане, както и че отделни процесуални действия (вкл. отменено прекратяване) не следва да се квалифицират като основание за ангажиране на отговорност по чл. 2б ЗОДОВ.

Евентуално се релевира възражение, че липсват доказателства за неимуществени вреди, като се оспорва приложението на презумпцията за такива вреди по отношение на юридическо лице. Поддържа се, че при юридическите лица вредите имат репутационен характер и подлежат на пълно доказване, каквото в случая не е проведено.

При условията на евентуалност се иска намаляване на обезщетението като прекомерно, с оглед липсата на висок залог на делото и обстоятелството, че ищецът води множество съдебни производства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Аеропак Инженеринг“ ООД чрез управителя и представляващ дружеството Л. П. П. е подало отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба като неоснователна, немотивирана и противоречаща на доказателствата по делото.

Поддържа се, че нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е безспорно установено, като се акцентира, че в продължение на над три години и половина не е бил определен докладчик по делото, което фактически е довело до блокиране на производството.

Оспорват се доводите на въззивника относно натовареността на съда – като ирелевантна, доколкото не съответства на реалните причини за забавата; фактическата и правна сложност на делото – като неприложима, предвид липсата на реално разглеждане по същество; поведението на страните – като се поддържа, че забавата не се дължи на ищеца; твърденията за активно и ритмично процесуално поведение на съда – като фактически неверни.

Излагат се твърдения за системни процесуални нарушения и отказ от правосъдие, включително чрез многократни отводи и невъзможност за определяне на съдия-докладчик, както и за наличие на обстоятелства, сочещи злоупотреби с правосъдната система и използване на неистински документи, довели до значителни вреди за дружеството.

3

Позовава се на практиката на Европейски съд по правата на човека (вкл. Finger v.

Bulgaria, Scordino v. Italy), както и на практика на ВКС, като се поддържа, че неимуществените вреди при нарушение на разумния срок се презюмират и че държавата носи отговорност за цялостната продължителност на производството, независимо от причините за отделните забавяния.

Оспорва се и претенцията за юрисконсултско възнаграждение.

Прави се искане въззивната жалба да бъде изцяло отхвърлена, а първоинстанционното решение в обжалваната му част – потвърдено, като правилно и съответстващо на закона и доказателствата.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа жалбата си.

Софийски градски съд не е изпратил представител, а е подал молба чрез пълномощника си С.Р., с която поддържа въззивната си жалба, както отговора на въззивната жалба на насрещната страна и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност по чл.

75, ал. 5 ГПК. Представителят на прокуратурата – прокурор А. Т. поддържа въззивната жалба на СГС.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира всяка една от жалбите за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество, приема следното:

Производството пред Районен съд – София е образувано по искова молба вх. № 257651/23.11.2022 г. (уточнена с молба вх. № 269401/05.12.2022 г.), подадени от Л. П. П. лично и в качеството му на управител и представляващ „Аеропак Инженеринг“ ООД, като след дадените по реда на ГПК уточнения като ищци са посочени „Аеропак Инженеринг“ ООД, с ЕИК:121272766 и Л. П. П. лично, а като ответник – Софийски градски съд.

Предявените искове са с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за обезщетяване на твърдени имуществени и неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКПЧ, във връзка с гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС.

В исковата молба се твърди, че гр. д. № 3099/2019 г. по описа на СГС е неприключило и че в продължение на приблизително три години по него не е налице произнасяне, като разумният срок за разглеждане и решаване на делото е надхвърлен. Поддържа се, че извършените по делото процесуални действия са само привидни/„симулативни“, а забавата представлява липса на правосъдие и отказ от правосъдие, довели до невъзможност за установяване на обективната истина и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Ищците свързват забавянето и с твърдения за използване на неистински документи, деликтни действия и отнемане на активи чрез измама, като сочат, че продължителното неприключване на делото е в причинна връзка с претендираните от тях вреди.

С уточнителната молба ищците конкретизират, че по гр. д. № 3099/2019 г. по описа на 4

СГС страна-ищец е „Аеропак Инженеринг“ ООД, а Л. П. П. обосновава самостоятелния си правен интерес с качеството си на управител и представляващ дружеството и с твърдението, че забавата уврежда както интересите на дружеството, така и неговите лични интереси, доколкото възпрепятства защитата на представляваното от него юридическо лице пред независим и безпристрастен съд. Посочва се, че делото пред СГС е образувано на 07.03.2019 г., че към 30.11.2022 г. не е приключило, както и че от 14.06.2022 г. се намира „на доклад“.

Общият размер на предявената претенция е 9 600 лв., от които 9 560 лв. неимуществени вреди и 40 лв. имуществени вреди. След уточнението всеки от двамата ищци претендира по 4 780 лв. обезщетение за неимуществени вреди. За „Аеропак Инженеринг“ ООД неимуществените вреди се твърдят като загуба на авторитет, доверие и добро име, довели до спиране на дейността и до последващи материални загуби. За Л. П. П. лично се твърдят болки и страдания, стрес, основателен страх и влошаване на здравословното състояние, включително засягане на сърдечно-съдовата система и други вътрешни органи.

Имуществените вреди са конкретизирани в общ размер 40 лв., като са разпределени съответно в размер на 30 лв. за „Аеропак Инженеринг“ ООД и 10 лв. за Л. П. П.. Същите са формирани от заплатени държавни такси, транспортни разходи и копирни услуги.

С оглед на изложеното, след направеното уточнение, ищците претендират да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени за посочените суми.