Определение № 1579 от 16.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1579 гр. Стара Загора, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500852 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 7202/25.11.2025г. от търговския субект ,,А.К.П.З.“ /АКПЗ/ - АД, гр.С. против Разпореждане № 2627/18.11.2025г. по ч.гр.д.№ 1322/2025г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е било отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против длъжницата му- пълнолетната българска гражданка В. Т. Г. от с.Б., общ.Т., обл.Я. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба, като моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното Разпореждане и да издаде исканата заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, в предвидената писмена законова форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, ч.жалба е основателна, тъй като първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от ,,А.К.П.З.“ АД, гр.С., срещу длъжницата - пълнолетната българска гражданка В. Т. Г. от с.Б., общ.Т., обл.Я. за издаване на заповед за изпълнение за съответните суми за парично вземане в общ размер на 1564.25 лв., от които: главница в размер на 1252.69 лв., договорна лихва 251.48 лв. от 13.10.2022 г. до 23.11.2023 г., мораторна лихва 60.08 лв.от 24.11.2023г. до 28.10.2025 г., ведно със законна лихва от 29.10.2025г. и разноски в заповедното 1 производство ДТ в размер на 26.59 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., произтичащо от сключен Договор за паричен заем №5857673/29.09.2022г. между В. Т. Г. като Заемател и В.К. ООД, ЕИК ****** като Заемодател, ведно със законните последици- лихви и разноски.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от сключено на 03 юни 2025г. Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между В.К.- ООД, ЕИК ****** (правоприемник на което е В.К. АД, ЕИК *******) и А.К.П.З. - ООД, ЕИК ******, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на А.К.П.З. ООД (правоприемник на което е А.К.П.З.- АД, с ЕИК:

*******, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. И че длъжницата е била уведомена по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 05 юни 2025г. от „В.К.“АД посредством писмо с обратна разписка.

Към заявлението от страна на заявителя са приложени съответните пълномощни, договор за паричен заем № 5857673 от 29.09.2022г, между В. Т.

Г., както и „В.К.“ ООД, ЕИК ******, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно с Приложение 1 към него от 03.06.2025г. и потвърждение за извършена цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

С обжалваното, постановено в з.з. Разпореждане заповедният РС е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като отказът е обоснован с обстоятелството, че не отговарял на изискванията на чл.410 от ГПК, тъй като било предвидено и задължение за заявителя да представи съответния договор, от който произтича претендираното вземане и относимите общи условия - т.е. пределите на изследване от РС в рамките на заповедното производство били значително разширени. Счита, че активната процесуална легитимация на заявителя също попадала в тези предели и следвало да бъде установена със съответните писмени документи, тъй като при наличие на законови задължения, РС следвало да изследва съответния потребителски договор за неравноправни клаузи, и по аргумент за по-силното основание, той имал задължение да изследва и дали заявителят е титуляр на претендираното вземане.

Въззивният съд в настоящия си състав счита, че Разпореждането е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК заповедният РС разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в дадения му законен 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р. България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р. България. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, 2 т.1 и 2 от ГПК. Следователно изричното законово препращането не се отнася до разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК, предвиждаща задължение за ищеца /респективно заявителя/ да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му, понеже в заповедното производство РС няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това.

Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Следователно РС е излязъл извън рамките на своята законова компетентност, като е указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С оглед на всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато обратно на заповедния РС за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са единствените законови пречки за евентуалното неиздаване на исканата заповед за изпълнение.

Това въззивно съдебно определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Ето защо, воден от горните мотиви и на осн. чл.275 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 2627/18.11.2025г. по ч.гр.д.№ 1322/2025г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С..

ВРЪЩА делата обратно на РС- гр.Ч., обл.С. за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „А.К.П.З.“ АД, гр.С., освен ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са законовата пречка за издаване на заповед за изпълнение.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1579 гр. Стара Загора, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500852 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 7202/25.11.2025г. от търговския субект ,,А.К.П.З.“ /АКПЗ/ - АД, гр.С. против Разпореждане № 2627/18.11.2025г. по ч.гр.д.№ 1322/2025г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е било отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против длъжницата му- пълнолетната българска гражданка В. Т. Г. от с.Б., общ.Т., обл.Я. за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба, като моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното Разпореждане и да издаде исканата заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, в предвидената писмена законова форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, ч.жалба е основателна, тъй като първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от ,,А.К.П.З.“ АД, гр.С., срещу длъжницата - пълнолетната българска гражданка В. Т. Г. от с.Б., общ.Т., обл.Я. за издаване на заповед за изпълнение за съответните суми за парично вземане в общ размер на 1564.25 лв., от които: главница в размер на 1252.69 лв., договорна лихва 251.48 лв. от 13.10.2022 г. до 23.11.2023 г., мораторна лихва 60.08 лв.от 24.11.2023г. до 28.10.2025 г., ведно със законна лихва от 29.10.2025г. и разноски в заповедното 1 производство ДТ в размер на 26.59 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., произтичащо от сключен Договор за паричен заем №5857673/29.09.2022г. между В. Т. Г. като Заемател и В.К. ООД, ЕИК ****** като Заемодател, ведно със законните последици- лихви и разноски.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от сключено на 03 юни 2025г. Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между В.К.- ООД, ЕИК ****** (правоприемник на което е В.К. АД, ЕИК *******) и А.К.П.З. - ООД, ЕИК ******, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на А.К.П.З. ООД (правоприемник на което е А.К.П.З.- АД, с ЕИК:

*******, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. И че длъжницата е била уведомена по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 05 юни 2025г. от „В.К.“АД посредством писмо с обратна разписка.

Към заявлението от страна на заявителя са приложени съответните пълномощни, договор за паричен заем № 5857673 от 29.09.2022г, между В. Т.

Г., както и „В.К.“ ООД, ЕИК ******, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г., ведно с Приложение 1 към него от 03.06.2025г. и потвърждение за извършена цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

С обжалваното, постановено в з.з. Разпореждане заповедният РС е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като отказът е обоснован с обстоятелството, че не отговарял на изискванията на чл.410 от ГПК, тъй като било предвидено и задължение за заявителя да представи съответния договор, от който произтича претендираното вземане и относимите общи условия - т.е. пределите на изследване от РС в рамките на заповедното производство били значително разширени. Счита, че активната процесуална легитимация на заявителя също попадала в тези предели и следвало да бъде установена със съответните писмени документи, тъй като при наличие на законови задължения, РС следвало да изследва съответния потребителски договор за неравноправни клаузи, и по аргумент за по-силното основание, той имал задължение да изследва и дали заявителят е титуляр на претендираното вземане.