Решение № 463 от 15.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502162 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство

„ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 09.05.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 23.05.2023 г.) с въззивна жалба вх.№ 276411/26.05.2023 г. обжалва Решение № 260669/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 15735/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-1 състав в частта, с която съдът е отхвърлил иска за главница за разликата от 288 445,05 лв. до пълния претендиран размер 302 580,98 лв., поради неоснователност, а за разликата от 288 445,06 лв. до уважените 226 469,46 лв., както и исковете за сумата 143 лв.

- такси за администриране на просрочен кредит за периода 31.10.2018 г. 25.11.2019 г., сумата 223,36 лв. -застрахователна премия по имуществена застраховка за периода 04.10.2018 г. - 25.11.2019 г. и сумата 144 лв. - разноски за изпращане на нотариални покани, като погасени чрез прихващане с насрещни вземания на ответника за сума в общ размер на 62 485,95 лв. с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, представляваща недължимо платено въз основа нищожни клаузи по договор за кредит № HL 44033/16.10.2008 г.

1

Съответно решението се обжалва и в частта за присъдените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.

З. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощни приложени на л.62-69 от делото на първоинстанционния съд. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 20.06.2023 г., при общ обжалваем материален интерес в размер на сумата от 76 621,88 лв.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

Въззвникът-ищец поддържа, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд относно размер на подлежащата на връщане главница по процесния договор за банков кредит от 08.08.2014 г. Твърди се невярност на извода на СГС, че е извършено опрощаване на сума в размер на 14 135,93 лв. Поддържа се, че опрощаване на такава сума никога не е извършвано от банката и не е отразено в счетоводните записвания на банката. На следващо място се поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за извършване на прихващане с вземания на ответника спрямо банката, произтичащи от надплатени суми по предходно сключения между страните договор за покупка на недвижим имот на служител. Поддържа се неправилност на извода на СГС, че клаузи от предходно сключения между страните договор за покупка на недвижим имот на служител от 16.10.2008 г., касаещ размера на дължимата възнаградителна лихва по кредита са нищожни.

Твърди се, че тези клаузи са индивидуално уговорени. Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че уговорките за капитализации, предвидени в допълнително споразумение от 28.04.2009 г. към договора от 16.10.2008 г. противоречали на закона, тъй като това водело до анатоцизъм. Оспорва се и извода на СГС относно неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора от 2008 г., както и че по този договор ответникът има качеството на потребител. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с отказа да бъде допуснат свидетел на ищеца, който да установи професионалните знания на ответника при сключване на договора от 2008 г. Поддържа се, че към този момент 2 ответникът е работил като експерт по кредитиране в администрацията на банката и е бил отлично информиран с условията по отпусканите от банката кредити и свързаните с тях рискове, в т.ч.валутни. Твърди се невалидност на направеното съдебно прихващане с оглед липсата на еднородност между насрещните вземания на страните по делото, тъй като вземанията са в различна валута. Поддържа се невалидност на направеното съдебно прихващане с оглед погасяване на вземанията на ответника преди възникване на вземанията на ищеца.

Във връзка с така въведените възражения, въззивникът развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи исковите претенции в пълния им размер. Претендират се всички разноски, вкл. и тези направени във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ответникът К. К. депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат Г., с който оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца по подробни аргументи по същество на спора, изложени в отговора.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди на ответника направените от него разноски във въззивното производство.

Ответникът в първоинстанционното производство К. П. К. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 29.05.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 09.06.2023 г.) с въззивна жалба вх.№ 278053/09.06.2023 г. обжалва Решение № 260669/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 15735/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-1 състав в частта, с която съдът го е осъдил да заплати на ищеца сумата от 226 469,46 лв. на основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, представляваща главница по договор за кредит № HL68107/07.08.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 02.12.2019 г. до изплащането, както и разноски.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат А.

Г. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощно приложено на л.149 от делото на първоинстанционния съд. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 05.07.2023 г., при общ обжалваем материален интерес в размер на сумата от 226 469,46 лв.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна.

3

Въззивникът-ответник поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно главното възражение на ответника за прихващане със сумата от 518 515 лв., платена по предходно сключен между страните договор за кредит № HL44033/16.10.2008 г., за който твърди че е нищожен, като последица от неравноправността на клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.23, по силата на който кредитополучателят следва да погасява в швейцарски франкове предоставения му в евро кредит и така да носи целия валутен риск от промяната на курса швейцарски франк/евро. Поддържа се, че тази уговорка е част от основния предмет на договора за кредит и след премахването й същият не може да се прилага.

При условията на евентуалност, в случай че съдът прецени че договорът за кредит от 2008 г. е действителен, ответникът поддържа възражението за прихващане с вземане в размер на 92 491,92 лв. за валутни разлики, което СГС е приел за основателно, но неоснователно е приел, че плащанията на ответника с лични средства до 19.09.2014 г. възлизат на сумата от 17 466,41 лв., поради което счита че възражението за прихващане за валутни разлики следва да бъде уважено за разликата над 17 466,41 лв. до пълния размер от 86 822,09 лв. Поддържа се, че съдът неправилно е определил и размера на надвзетите възнаградителни лихви, както и на останалите суми, заявени за прихващане, поради което платеното от ответника по договора от 2008 г. въз основа на нищожните клаузи при начална липса на основание възлиза общо на сумата от 190 475,58 лв., а не на 62 485,95 лв., както неправилно е определил първоинстанционния съд, поради което искът за главница следва да бъде отхвърлен за разликата от 288 445,05 лв. до 97 969,47 лв. като погасен чрез прихващане.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск поради погасяването му чрез прихващане с вземането на ответника в размер на 483 757,62 лв. по нищожен договор за кредит от 2008 г.

Евентуално да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска от 288 445,05 лв. до 97 969,47 лв. като погасен чрез прихващане с вземания на ответника за сума в общ размер на 190 475,58 лв. въз основа на нищожни клаузи по договора за кредит от 2008 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна-ищецът 4

„Юробанк“ АД депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат З., с който оспорва изцяло въззивната жалба на ответника и изложеното в нея.

Счита същата за неоснователна и недоказана.

С оглед постъпилите въззивни жалби Решение № 260669/02.05.2023 г., постановено по гр.д. № 15735/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-1 състав се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на ответника по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивникът - ответник, чрез процесуалните си представители поддържа изцяло подробните доводи за нищожност на договора за кредит в швейцарски франкове в цялост, като в тази връзка се позовава на новата съдебна практика, както и че последиците от това са, че потребителят дължи да върне чистата главница, която е получил, а в случай че я е надплатил, то банката следва да му върне надплатените суми.

Претендират се разноските, за което е представен списък по чл.80 от ГПК.

Подробни съображения излага в депозираната по делото писмена защита.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от „Юробанк България“ АД срещу К. П. К., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от А. К. К., действащ чрез своята майка и законен представител М. К. иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца главница в размер на 302 580,98 лв., дължима по договор за банков кредит № HL 68107/07.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, да заплати такси по договора в размер на 143 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 25.11.2019 г., имуществени застраховки в размер на 223,36 лв.

5 за периода от 04.10.2018 г. до 25.11.2019 г., нотариални разноски в размер на 144 лв. за периода от 17.06.2019 г. до 25.11.2019 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Страните не спорят, че на 07.08.2014 г. са сключили договор за банков кредит № HL 68107/07.08.2014 г., по силата на който Банката предоставя на ответника - кредитополучател кредит в размер на 374 600 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията произтичащи от договор за кредит HL44033 от 16.10.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД и К. П. К., а ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като след постъпването на средствата, същите се превалутират безкасово, служебно от Банката от лева в швейцарски франк по официално обявения курс на БНБ за швейцарския франк към лева в деня на превалутирането, с цел цялостно издължаване на кредит HL44033.

Не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, се установява, че искане за усвояване на суми по кредита в размер на сумата от 359 767 лв., е подадено лично от ответника на 18.09.2014 г., както и че на 23.07.2014 г. е подписал лично искане за жилищноипотечен кредит с горните параметри.