Разпореждане № 120321 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 120321 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110127685 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

298485/29.09.2026 г. от Н*“, ЕИК *, гр. София, кв. „Х*“ срещу "С*" АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. София, Б* с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Н*“, ЕИК * не дължи по отношение на ответника "С*" АД ЕИК * сумата в размер на 10 275.18 евро по партида *.

В исковата молба се твърди, че задълженията на ищеца са в размер на 10 275.18 евро. Твърди се, че сумата е начислена, въз основа на неосигурен достъп за период от 19.10.2022 . до 19.06.2024 г, през който период не е извършван реален отчет, поради неосигурен достъп. Твърди, че тази сума не е реална, а отчетът е могъл да бъде осъществен, тъй като водомерът е извън границите на имота. Твърди, че вземанията са погасени по давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че водомерът е годен и сумите на се правилно изчислени..

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

Удостоверение за актуално състояние на Н*" София, копие от протокол от метрологична проверка, копие от констативен протокол N9 0098654, копие от приемо-предавателен протокол №0000197254,копие от констативен протокол N9 31424 /2026 г. /пъхнат под вратата на читалището/, копие от справка от Изипей, възражение до „С*" АД от 26.08.2026 г. и копие от писмо-отговор от „С*" АД от 04.09.2026 г., снимков материал, доказващ местоположението на водомерната шахта извън имота, Моли съда да допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), на която вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Какъв е видът, моделът, фабричния номер и годината на монтаж на главния водомер обслужващ сградата на НЧ „Асен Златаров"-София 2.Кога е извършена последната задължителна 1 метрологична проверка на водомера и съответства ли на нормативните изисквания с оглед на законовия петгодишен междупроверовъчен срок? Валидна ли е била тази проверка към периода на служебното начисляване на сумата от 10 275.18 евро? 3.Каква е техническата пропусквателна способност на водопроводното отклонение към водомера за имота?

Възможно ли е чисто технически през тази инсталация да премине претендираното от „С*" АД количество вода за посочения период без това да доведе до явен авариен разлив в обекта? 4.Спазена ли е процедурата по Общите условия на „С*" АД и Наредба №4 за уведомяване на потребителя и изпращани ли са писмени покани с обратна разписка за осигуряване на достъп преди прибягването до служебно начисляване? 5.Има ли свободен достъп до шахтата на водомера и може ли да се извършва периодичен отчет от служителите на „С*" АД?

Моли съда да допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице да отговори на следните въпроси: 1. За кои точно отчетни периоди, месеци и години е начислена сумата от 10 275,18 евро по партидата на Читалището? 2.На кой дати са издадени първичните счетоводни документи-фактури и известия за тази сума, кога са включени в дневниците за продажби на „С*" АД и кога са изпратени или заведени по партидата на потребителя? 3.По какъв метод е изчислена сумата? 4.Има ли начислени суми за периоди, които се намират извън тригодишния давностен срок? 5.Какъв е точния размер н реално дължимата главница след приспадане на сумите, чиято давност е изтекла и начислени лиса незаконни мораторни лихви върху тях?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. С. А. В. -САК, със съдебен адрес: гр.

София, жк. Б*.

Липсва документ по чл.128, т.1 ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 вр. чл.30 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро ева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не помалко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о и т.18 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на 2

ВКС.

В процесният случай цената на исковете е над 639.11 евро Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всеки иск.

Цената на иска е 10 275.18 евро, поради което държавната такса е в размер на 411.01 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с 3 потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 298485/29.09.2026 г., като нередовна, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани нередовностите на исковата молба, с препис за противната страна, като:

1. на основание чл.128, т.1 ГПК за представи пълномощно за адв. В., което да е валидно към датата на подаване на ИМ 29.09.2026 г. или с нарочна писмена молба да потвърди подаването на ИМ от адв. Василена, на основание чл.42 ЗЗД.

2. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 411.01 евро.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

4

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд работи Съдебен център по медиация, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Центъра можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. ***;

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра по медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.