Решение № 1570 от 16.12.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1570 гр. София , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова

Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002309 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по две въззивни жалби – и двете насочени против Решение № 903/29.06.2020 г., постановено по т.д. № 1808/2019 г. по описа на СГС, ТО.

Въззивната жалба на «Трейс Груп Холд»АД, ЕИК ***, чрез адв.А. Д. от САК, е насочена против отхвърлителната част от решението, а именно в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.694, ал.2 е отхвърлен : 1 / за сумата от 35 012,97 лв. с ДДС вземания по фактури №№ 562 и 563/07.04.2014 г. и представляващи възнаграждения за изпълнени от цедента «Авис инженеринг»ЕООД СМР по договор за строителство от 14.02.2014 г. и доп.споразумения; 2/ за сумата от 1 522,30 лв. без ДДС, представляваща общо дължима за възстановяване на гаранция за качествено изпълнение по чл.40 от договора за строителство от 14.02.2014 г. и доп.споразумения, която гаранция е удържана от дължимите възнаграждения по фактурите с №№ 562 и 563/07.04.2014 г. и в частта, с която този въззивник е осъден за заплати на СГС сума в размер на 365,35 лв. ДТ.

В тази въззивна жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон – ТЗ, ЗЗД и ЗДДС, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната му част и по съществото на спора уважаване на предявения иск в пълен размер.

1

Насрещната страна по тази въззивна жалба не е взела становище по нея.

Въззивната жалба на Л. И. И., действащ като постоянен синдик на „СК-13 Трансстрой“АД, ЕИК ***, е насочена против уважителната част от първоинстанционното решение, с която по предявения иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е признато за установено по отношение на „Трейд Груп Холд“АД съществуване на вземанията му спрямо „СК-13 Трансстрой“АД, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност в размер на:

1/ 108 868,44 лв., представляващи възнаграждения за изпълнени от цедента «Авис инженеринг»ЕООД СМР по договор за строителство от 14.02.2014 г. и доп.споразумения и обективирани във фактури с №№ 487, 488, 489/26.03.2014 г. и 565/07.04.2014 г.; 2/ сумата от 11 326,32 лв. без ДДС, представляваща общо дължима за възстановяване гаранции за качествено изпълнение по чл.40 от договор за строителство от 14.02.2014 г. и доп.споразумения, която гаранция е удържана от дължимите възнаграждения по посочените фактури; 3/ сумата от 15 283,20 лв. с ДДС, дължима по договор за цесия от 21.07.2016 г., с който са придобити вземания на ответника от «Еуросигналпроект»ЕООД и представляващи възнаграждения за изпълнена работа по договор за проектантски услуги от 25.07.2011 г. и фактура № 132/21.03.2015 г. и в частта, с която този въззивник е осъден да заплати сторените по делото разноски за ДТ по производството и за разноски на насрещната страна.

Поддържа се в тази въззивна жалба, че в атакуваната му част първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, както и че крайните изводи на съда са направени при едностранчива преценка на приобщените доказателства.

Като правен резултат от тях се иска отмяна на решението в посочената му част и по същество отхвърляне на предявения иск.

В отговор по тази въззивна жалба насрещната страна е оспорила доводите, наведени в нея и поддържа правилност на решението на СГС в обжалваната му част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ от „Трейс Груп Холд“АД против „СК-13 Трансстрой“АД.

Твърдяло се е в исковата молба, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение № 2347/26.11.2018 г., постановено по т.д. № 8268/2015 г. по описа на СГС, вписано в ТР при АВп на 27.11.2018 г.

Твърдяло се е и че ищцовото дружество е кредитор на ответното, и в срока по чл.685 ТЗ предявило пред съда по несъстоятелността вземанията си, произтичащи от два договора за цесия – съответно от 28.08.2017 г. и 21.07.2016 г., на обща стойност 240 691,48 лв.

Тези вземания били включени в списъка с неприетите такива, обявен в ТР на 14.02.2019 г.

Ищецът подал възражение срещу включване на вземанията му в този списък, което било оставено без уважение с определение от 26.08.2019 г., постановено по т.д. № 8268/2015 г. по описа на СГС, обявено в ТР на 19.08.2019 г. с мотив, че „Трейс Груп Холд“АД не е доказало да е платило цената за прехвърлените вземания по договорите за цесия.

Поради изложеното за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за признаване по отношение на ответниците съществуването на вземането му срещу длъжника в размер на 240 691,48 лв.

2

От тях вземането в размер на 225 408,28 лв. се основавало на договор за цесия от 28.08.2017 г., с който „Авис инженеринг“ЕООД, като цедент, прехвърлило на „Трейс Груп Холд“АД свои вземания срещу длъжника „СК-13 Трансстрой“АД, представляващи: 1/ изпълнени от цедента строително монтажни работи /СМР/ по договор за строителство от 14.02.2014 г. и допълнителни споразумения към него, приети от длъжника с протоколи обр.19 и сметки за всеки от тях в общ размер от 143 881,41 лв., дължими по конкретно посочени фактури; 2/ възстановяване на гаранция за изпълнение на горепосочения договор в общ размер от 12 848,62 лв., дължима на осн.чл.40 от договора, протокол за установяване годността за ползване на строежа и конкретно посочени фактури; 3/ възстановяване на гаранция за изпълнение по Договор за възлагане на услуга от 28.09.2011 г. в общ размер на 68 678,25 лв., сбор по 19 бр.фактури, издадени в периода от 14.02.2012 г. – 02.05.2013 г., дължимо на осн.чл.40 от същия договор и протокол за установяване годността за ползване на строежа.

Твърдяло се е, че цената на прехвърлените вземания в размер на 25 000 лв. била заплатена от цесионера на цедента по банков път на 13.09.2017 г., а цесията била съобщена на длъжника с уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД на 28.09.2017 г.

Вземането в размер на 15 283,20 лв. се основавало на договор за цесия от 21.07.2016 г., с който „Еуросигналпроект“ЕООД, като цедент, прехвърлило на ищеца свое вземане от ответника, представляващо задължение, произтичащо от договор за проектантски услуги от 25.07.2011 г. по фактура *** г., а извършената работа била констатирана с протокол от 30.05.2014 г.

Цената за прехвърлянето, в размер на 300 лв., била платена от цесионера по банков път на 15.08.2016 г., а цесията била съобщена на длъжника на 27.07.2016 год.

При тези твърдения е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелността на “СК-13 Трансстрой“АД, съществуването на вземането на „Трейс Груп Холд“АД общо в размер на 240 691,48 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 26.11.2018 г. – датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността срещу длъжника, до окончателното плащане.

В отговора по исковата молба синдикът на “СК-13 Трансстрой“АД е оспорил предявения иск, като неоснователен.

Оспорил е твърденията на ищеца за изпълнение на дължимите СМР от страна на праводателя му по договора за цесия, предвид че само 6 от представените общо 31 бр. фактури, касаещи изпълнението, били подписани от представител на длъжника. Отделно от това въвел възражение за погасяване по давност на вземанията, произтичащи от 19 бр. фактури на обща стойност 68 678,25 лв., издадени в периода 14.02.2012 г. – 02.05.2013 г.

Възразил е и че цесионерът не е заплатил цената по договора за цесия от 28.08.2017 г., поради което и вземанията, обект на този договор, не са преминали в патримониума му.

Оспорил е съществуването на вземането по договора за цесия от 21.07.2016 г., предвид липсата на доказателства относно наличието на действителен договор за проектантски услуги, а приложената фактура, касаеща това вземане, не била подписана от представител на длъжника.

Освен това нямало доказателства, че този договор за цесия е съобщен на длъжника.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и преценка доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:

3

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

По последните страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за който е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуването на вземанията му, предявени в производството по несъстоятелност по реда на чл.685 ТЗ, но включени в списъка с неприети вземания, при неуважаване на възражението на ищеца-кредитор за това с определение на съда по несъстоятелността по реда на чл.692, ал.4 ТЗ.

ГПК.

Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.692, ал.4, във вр. с ал.6 ТЗ Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение и в двете въззивни жалби решаващият състав намира за неоснователни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Служебната справка в ТР при АВп установява, че с Решение № 2347/26.11.2018 г., постановено по т.д. № 8268/2015 г. по описа на СГС, е открито производство по несъстоятелност срещу „СК-13 Транстрой“АД, вписано в ТР на 27.11.2018 г.

С определение, № 4917/18.09.2019 г. по същото дело за постоянен синдик е назначен Л.

И. И..

С друго определение на съда по несъстоятелността по същото дело - № 4423 и 4424/16.08.2019 г. е оставено без уважение възражението на „Трейс Груп Холд“АД срещу непредявените от него вземания, всключени в списъка на неприетите такива, предявени в срока по чл.685 ТЗ, обявен в ТР на 14.02.2019 г.

Приобщените пред първоинстанционния съд писмени доказателства установяват безсъмнено релевантните за предмета на производството факти, че с договор за строителство от 14.02.2014 г. и допълнителни споразумения към него „СК13Трансстрой“АД, като главен изпълнител е възложил на „Авис Инженеринг“ЕООД, като подизпълнител, срещу заплащане на уговорената цена, да изпълни възложената му работа по изграждане на стоеж, описан в чл.1, ал.3 от договора и приложенията, в сроковете и при условията на договора.

В чл.2 страните са уговорили срок за изпълнение на възложените СМР – 35 календарни дни, който срок започва да тече от доставката на поне 60% от всеки материал и завършва с подписването на протокол за завършване на работа, а в чл.3 – цената за изпълнение, която е в общ размер на 237 537,63 лв.

В чл.40, ал.1 от договора страните са уговорили гаранция за доброто му изпълнение, в размер на 11 846,88 лв. без ДДС, която е уговорено в чл.40, ал.2, че главният изпълнител ще задържи пропорционално от всички плащания след началото на строителството сума в размер на 5 % от цената на изпълнение.

Правата и задълженията на страните по договора, както и начина на отчитане – предаване и приемане на възложените СМР, също са подробно уредени от клаузите по договора.

Приобщените писмени доказателства, които не са били оспорени в хода на производството – общо 5 броя протоколи – акт обр.19, приложените към всеки един от тях рекапитулации и фактури, безсъмнено установяват, че подизпълнителят е предал, а главният изпълнител приел без забележки описаните в тях по вид, количество и стойност СМР, всички общо на стойност 280 545,43 лв.