Решение № 103 от 30.05.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Първомай, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100918 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗПК).

Ищецът Р. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т. в качеството на изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Разград, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, че сключеният помежду им Договор № *** г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, а при условие на евентуалност – клаузата на чл. 29, ал. 1 от него за дължимост на неустойка, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните от разстояние Договор № *** г. за потребителски кредит ответникът отпуснал заем от 1 200, 00 лева на ищеца, който следвало чрез шест равни месечни вноски да го възстанови на кредитодателя при годишен лихвен процент от 36, 00% и годишен процент на разходите от 42, 58%, а съгласно клаузата по чл. 29, ал. 1 – да му заплати и неустойка за непредоставяне в 3-дневен срок от датата на сделката на едно от следните обезпечения – поръчителство или 1 банкова гаранция, в размер на 0, 9% от усвоената заемна сума за всеки ден, в който такова не е осигурено, или 904, 54 лева, разсрочена ведно с шестте периодични платежа.

Навежда се, че съглашението е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – годишният процент на разходите от 42, 58% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва неустойката, представляваща скрита печалба за кредитора предвид неизпълнимостта на условията по чл. 19 от договора.

Евентуално се твърди, че клаузата по чл. 29, ал. 1 от него противоречи на добрите нрави и е неравноправна в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, по причина че задължава потребителя при неспазване на задълженията му да заплати необосновано висока неустойка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 888/25.02.2025 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Признава, че процесният договор е сключен между страните и заетата сума е усвоена от ищеца.

Навежда, че неустойката отговаря на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Сочи, че размерът й съответства на носения от дружеството финансов риск заемът да остане необезпечен.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си депозира Молба вх. № 1678/22.04.2025 г., с която поддържа иска, а ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор за потребителски кредит № *** г. (л. 41 – л. 44), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 34 – л. 40) ответникът, който със Заповед № БНБ-61374/06.07.2016 г. (л. 28) на подуправителя на БНБ е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № ***, се задължил да предостави на ищеца паричен заем от 1 200, 00 лева. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 29 – л. 33) и по данни от Платежно нареждане за кредитен превод № *** от 24.07.2024 г. (л. 46), издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, усвоил заемната сума, следвало в срок до 24.01.2025 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 1 074, 62 лева при годишен лихвен процент от 36, 00% и годишен процент на разходите от 42, 58%, или общо 1 346, 06 лева, на 6 месечни анюитетни вноски с падеж на 24-о число на месеца в периода от 24.08.2024 г. до 24.01.2025 г., подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 2 (л. 45) към съглашението.

Според съдържанието му потребителят дължи на кредитора неустойка, както следва:

2 по чл. 30 – при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в срок, в размер на 1% от нея на ден, и по чл. 29, ал. 1 идентичен с чл. 45 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 19 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 29, ал. 1 неустойката възлиза на 904, 54 лева и е платима периодично ведно с погасителните вноски чрез съответна добавка към всяка от тях, показана в погасителния план и увеличаваща я на 375, 10 лева, като не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и 3 договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор № *** г. за потребителски кредит с фактически довод, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че страда от недостатък по чл. 22 от ЗПК, изразяващ се в неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

При условията на евентуалност моли за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 29, ал. 1 от него за дължимост на неустойка като противна на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикаляща закона.

Бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесният заемен договор се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от 4

ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.