Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 232 от 24.02.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2215/2021
Вид
Протокол № 232
Подписан
24.02.2022
В сила
24.02.2022
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.156 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 232 гр. Сливен, 24.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20212230102215 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от управителя П. В.

К.. За него се явява адв. Т. Т. от АК - Хасково, надлежно упълномощен с пълномощно от 14.05.2021 година, приложено на лист 3 от ТД № 22/2021 година.

Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява от представител.

За него се явява адв. Т.Т. от АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 16.08.2021 година, приложено на лист 55 от настоящото дело.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т. : Поддържам исковата молба и допълнението към нея, с които са предявени и уточнени исковите ни претенции. Те са общо четири на брой, два иска по чл. 228 от ЗЗД и чл.233 от ЗЗД.

АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозирания отговор.

Съдът, след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към ДОКЛАД на делото:

1

Производството е образувано по искова молба на „В. К.“ ЕООД срещу ответника „ДИС ТРАНС“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.

228 от ЗЗД и чл. 233 от ЗЗД.

В молбата се сочи, че между страните са сключени Договори за наем от 15.04.2019 г., като съгласно същите ищеца е отдал под наем на ответника, както следва:

1. Рено

Магнум, регистрационен № ****, шаси: VF617GKA000003160, срок на договора 2 години, наемна месечна цена в размер на 840.00 лв. с ДДС.

2. Рено Магнум 480.18 Т, регистрационен № ****, шаси: VF617GSA000008457, срок на договора 2 години, наемна месечна цена в размер на 840,00 лева с ДДС.

Ищецът сочи, че гореописаните МПС-та са били предадени на ответника за ползване съгласно сключения между тях договор за ползване по предназначение. Сочи още, че за срока на договора за МПС с рег.№ ****, ответника бил заплатил само три пъти дължимия месечен наем в размер на 840.00 лева с ДДС, като дължимата сума по договора за остатъка от срока на договора е в размер на 1400 лв. без ДДС. За срока на договора за МПС с рег.№ ****, ответника бил заплатил само един път дължимия месечен наем в размер на 840.00 лв. с ДДС, като дължимата сума по договора за остатъка от срока на договора била в размер на 16 800,00 лв. без ДДС.

Твърди се, че е изпратил уведомление за прекратяване на договора, ведно с Покана за плащане на дължимия наем, като същата е била получена от ответника на 22.04.2021 година, като в документа била посочена банкова сметка по която да се заплати дължимия наем и поискал горните МПС-та да му бъдат върнати, защото същите се държали без правно основание от ответника. За горните действия ишецът предоставил на ответника едноседмичен срок.

В молбата се сочи още, че ищецът получил от ответника писмо, от което станало ясно, че същия, нито има намерение да му заплати наема, нито има намерение да му върне гореописаните МПС-та.

С допълнителна молба ищецът уточнява, че цената на иска за МПС е за Рено Магнум, регистрационен № ****, шаси VF617GKA000003160 е 11 000 лева, съгласно Удостоверение № 0000592858 от 22.06.2021 година за застрахователна стойност и за МПС е за Рено Магнум 480.18 Т, регистрационен № ****, шаси: VF617GSA000008457 е 10 000 лева, съгласно Удостоверение № 0000595856 от 22.06.2021 година за застрахователна стойност.

От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 228 от ЗЗД 2 ответникът да бъде осъден да заплати сумата 30 800 лева без ДДС, представляваща сбора от дължима и неплатена наемна месечна цена по договор за наем от 15.04.2019 г., която сума е 21 месечни наема в размер на 700.00 лв. без ДДС за МПС с рег.№ **** и 23 месечни наема в размер на 700.00 лв. без ДДС за МПС с рег.№ ****, както и на основание чл. 233 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да възстанови държанието на МПС с рег.№ **** и МПС с рег.№ ****. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковете.

Излага се, че с управителя на ищцовото дружество П. В. К. се поддържали колегиални отношения. Фирмата-ищец се занимавала с международен транспорт, като извършвала превози на територията на Кралство Дания и Кралство Швеция. Ищцовото дружество притежавало три влекача, но след като преустановило транспортната си дейност в края на 2018 година влекачите били оставени на съхранение в гаража, който бил нает под наем от фирмата на ответника в град Вайле, Кралство Дания. За съхранението на влекачите не са получавали наем от тях. Два от влекачите впоследствие били прибрани в Р България, като Рено Магнум, с peг. № **** останало при ответника.

С управителя на ищцовото дружество устно се договорили да ползват Рено Магнум, с peг. № ****, като те трябвало да му заплащат сума в размер на 700.00 лв. без ДСС само за месеца, през който ще ползват влекача, тъй като през останалото време той ще ползва наетия под наем от фирмата му гараж. За да извършва транспортна дейност с влекача, фирмата му трябвало да го впише в лиценза за международна транспортна дейност.

За тази цел трябвало да направят фиктивен формален договор за наем, който не ги обвързвал по никакъв друг начин и който можел да бъде прекратен устно по всяко време от една от страните. За тази цел ответникът изготвил договора, но на датата за която се били уговорили с г-н К., в офиса отишла неговата сестра Н.К., която му заявила, че тя ще подпише договора. Поискали от г-жа К. да им представи пълномощно, че има такава представителна власт, но същата ги уверила, че има пълномощно, което не е в нея. Така на 15.04.2019 г. бил сключен един фиктивен формален договор за срок от две години. С управителя на ищцовото дружество имали уговорка, през месеца, през който се използва МПС-то да ги уведомява, съответно от тяхна страна да им бъде издадена фактура на базата, на която да се извърши плащане.

Горе цитираното МПС, в рамките на уговорения устен договор е използвано от фирмата - наемател само четири месеца, а именно: през месец април, май, юни и юли 2019 г., видно от фактури с номера № 560 от 06.05.2019 г.; № 562 от 04.06.2019 г.; № 563 от 04.07.2019 г. и № 564 от 04.08.2019 г., по които е извършено плащане от 3 ответната страна. Само за посочените месеци е заплатена и застраховка „Гражданска отговорност'" към ЗК „Лев Инс“ -АД на посоченото МПС.

От месец август 2019 г. влекач Рено Магнум, с peг. № **** не е ползван от ишецът и съгласно договорката не следвало да му се заплаща наем, за което бил уведомен управителя на ищцовото дружество, че от месец август 2019 г. се прекратява фиктивния формално подписан договор за наем. По молба на управителя на ищцовото дружество, влекача продължил да се съхранява в гаража нает под наем в гр. Вайле, Кралство Дания. През месец януари 2020 г. г-н К. отишъл в гр. Вайле с цел да намери фирма, на която да продаде или отдаде под наем влекача. Тогава С.Д. му е върнал документите на Рено Магнум, с peг. № ****, като влекача останал на съхранение в гаража.

Тъй като през месец август 2019 г. прекратили устно фиктивния договор за наем, през месец април 2020 г. прекратил и лиценза на фирма „ДИС Транс“ ЕООД.

През август 2020 г. са се сменили собствениците на гаража, като ги предупредили и им дали двумесечен срок да изкарат МПС-тата и останалото имущество от гаража. В началото на месец октомври 2020 г. ищецът отишъл в гр.

Вайле във връзка с изкарването на камиони от гаража. Като представител на ищцовото дружество на 04.10.2020 г. отишла и сестрата на г-н К. - Н.К.. Г-жа К. провела разговор с новите собственици и се договорила техният влекач Рено Магнум, с peг. № **** да остане на съхранение в гаража до края на годината. На 07.10.2020 г. от гаража била извършена кражба на регистрационни табели от няколко МПС-та, част които собственост на ответното дружество, както и на Рено Магнум, с peг. № ****. За кражбата била уведомена полицията на район Югоизточен Ютланд. На ответника като собственик ми било изпратено писмо, с което го уведомяват, че кражбата е регистрирана. След получаване на писмото от полицията в Кралство Дания направил превод на всички документи и уведомил сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Сливен и ГДНП-МВР-София. На 29.10.2020 г. закупил транзитни номера на собствените си МПС-та и предприели нужните действия, като извели влекачите от гаража. МПС- Рено Магнум, с peг. № **** останало там, съгласно договорката между г-жа К. и настоящия собственик.

От тогава ищцовото дружество не предприело никакви мерки за изкарване на транзитни номера за да транспортира влекача до Р България за нова регистрация на МПС-то, а оставило същото в гаража. От началото на 2021 г. собственика на гаража и управителя на ответното дружество лично многократно са търсили г-н К. за да предприеме мерки за извеждане на МПС-то и освобождаване на гаража, както и да се разпореди със собствеността си. Собственикът на гаража не им разрешавал те да изведат МПС-то тъй като не са собственици и нямали право да се разпореждат с чуждо имущество. Освен това той имал лична договорка със сестрата на г-н К. относно 4 съхранението на влекача. Такива действия от страна на ищцовото дружество не се предприели и собственикът на гаража сам извел МПС-то извън същия. В началото на месец юни 2021 г. по молба на собственика на гаража, управителя на ответното дружество изпратил писмо до управителя на ищцовото дружество, с което го уведомили, че фирмата собственик на гаража му предоставя електронен адрес и телефон за контакт, за да се свържи с тях, както и това, че предаването на МПС-тата ще бъде само на собственика им, но не и на трето лице. Писмото било изпратено на адреса на седалището на фирмата в гр. Бургас, ул. „Васил Левски“, № 34, ет.4, но същото било върнато като не потърсено, като било отбелязано и това, че посоченият телефон е грешен, а в същото време ищцовото дружество в исковата молба посочвали същия телефон **********за връзка.

Независимо от това, че фиктивния договор за наем вече бил прекратен устно още през месец август 2019 г., ищцовото дружество им изпратило уведомление за прекратяване на същия с покана за плащане на наемна цена. Освен това до настоящия момент на управителя на ответното дружество не й е представено пълномощно, че г-жа К. е имала представителната власт да подписва договори от името на управителя на фирмата ищец, поради което се оспорва и действителността на сключения на 15.04.2019 г. договор за наем, тъй като същият не бил подписан от управителя на фирмата, а подписан от лице без пълномощно и без представителна власт.

Излага се, че съгласно устната им договорка за използването на влекач Рено Магнум, с peг. № **** са изплатили всички задължения по същия, т.е. заплатили са дължащата сума за времето от месец април 2019 г. до м. юли 2019 г. вкл., когато са извършвани превози от фирмата.

Никъде в сключения фиктивен договор не фигурирала клауза, която да ги задължава да върнат наетото от фирмата ни МПС в Р България, нямало и такава устна договорка. Освен това въпросното МПС при подписване на договора не е получено от фирмата му в Р България, а същото се намирало в Кралство Дания и било на съхранение в нает под наем гараж от ответното дружество в гр. Вайле много преди това. Излага се, че не ставало ясно как ищцовото дружество е изчислило претендираната сума в размер на 10 000 лв., че именно такива са реалните разходи за транспортиране на въпросното МПС от Кралство Дания до Р България. Във връзка с изложеното по-горе ставало видно, че ответното дружество нямало никакви задължения за връщане на посоченото МПС. Освен това фирмата-ищец следвало да си изкара транзитни номера след извършената кражба на регистрационните табели на МПС-то и да вземе мерки за извеждането му от гаража и транспортирането му до Р България за нова регистрация.