Разпореждане № 5250 от 19.12.2025, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5250 гр. Монтана, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20251630103171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от Б.Е.Д.К. ***, седалище и адрес на управление **********, срещу длъжникът И. П. Т. ЕГН **********, постоянен адрес **********.

Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията САМО за главница и за разноските.

Заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на останалите претендирани суми.

Сключеният договор е потребителски и следва да се подчинява на нормите на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1-во ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки 1 или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, а така същи и такса за разглеждане на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Несъмнено е, че получаване на кредита е обусловено от заплащането на такса, включена в усвоената сума.

Това обстоятелство налага извода, че процесната сума като такса за разглеждане има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР.

Доколкото, съгласно гореизложеното, тази сума представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на ГПР без включване на тази такса, цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК непосочване на ГПР и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2025 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от заетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 ЗПК, се считат за нищожни.

Таксите: екпресно обслужване, бързо разглеждане посочените разходи за просрочено вземане по смисъла на закона представляват неравноправни клаузи.

Не е установен и механизма, по който са определени лихвата за забава и върху кои суми е начислявана.

Това обуславя и редуцирането за разноските в заповедното производство.

Тъй като са разноски в заповедното производство, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от Б.Е.Д.К. ***, седалище и адрес на управление **********, срещу длъжникът И. П. Т. ЕГН **********, постоянен адрес **********, в частта, както следва:

315,76 BGN (триста и петнадесет лева и 76 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2024 г. до 25.11.2025 г., 634,20 BGN (шестстотин тридесет и четири лева и 20 стотинки) , представляваща друго - Експресно обслужване,

417,96 BGN (четиристотин и седемнадесет лева и 96 стотинки) , представляваща друго - Бързо разглеждане,

140,00 BGN (сто и четиридесет лева), представляваща друго - Разходи за просрочено вземане,

37,99 BGN (тридесет и седем лева и 99 стотинки) , представляваща законна лихва за периода от 20.10.2024 г. до 25.11.2025 г.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3