Присъда № 7 от 12.07.2023, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 230/2022
- Вид
- Присъда № 7
- Подписан
- 12.07.2023
- В сила
- 28.07.2023
- Състав
- Спас Маринов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 7/12.07.2023 год. по НОХД № 230 от 2022 год.
Подсъдимият И. Г. А., роден на ***, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, за това, че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с И. Г. А., от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – взломен страничен ляв перваз на входна врата от дървен материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-голям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български възрожденци на стойност 11 527 лв., включваща само стойността на предметите от злато, от владението на собственика Н. И. Н. от *** без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК.
Подсъдимият И. Б. Т., роден на ***н, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинителен акт на прокурор при РП-Силистра, ТО-Тутракан, за това, че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с И. Б. Т., от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – взломен страничен ляв перваз на входна врата от дървен материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и по-голям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български възрожденци на стойност 11 527 лв., включваща само стойността на предметите от злато, от владението на собственика Н. И. Н. от *** без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК.
По искане на защитата на подсъдимите и самите подсъдими, наказателното производство се проведе по правилата на глава двадесет и седем от НПК. След като подсъдимите признаха пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти и съдът установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение на основание чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията им, без да 1 събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП-Силистра, ТО-Тутракан, пледира признаването на подсъдимите за виновни и налагане на наказания лишаване от свобода, ориентирани към минимума, изпълнението на които да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия А. пледира за налагане на наказание в минимален размер, което да бъде намалено с 1/3.
Защитникът на подсъдимия Т. пледира за налагане на наказание към минимума, което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а от НК и отложено за изтърпяване на основание чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок.
Съдът, след като анализира събраните в наказателното производство доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Г. А. е роден на ***.
Подсъдимият И. Б. Т. е роден на ***н.
Към 27.03.2017 г. подсъдимите, заедно със св. В. П. и М. З., обитавали апартамент в ***, като поддържали приятелски взаимоотношения.
Пострадалият – св. Н. Н., живеел в *** на адрес ***.
Подс. И. Т. се познавал със св. Н. – запознал ги племенникът му М. З..
Подс. Т. бил ползван от постр. Н. като шофьор и му заплащал за извършените услуги. Същевременно, подсъдимият гостувал нееднократно на пострадалия в дома му в ***.
За времето от 12:00 ч. до 13:27 ч. на 27.03.2017 г. двамата подсъдими били на територията на МБАЛ – Русе АД, тъй като искали да дарят кръв. След 14:00 ч. подсъдимите пристигнали в *** с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на подс. А.. Паркирали го в близост до жилищния блок, където се намирало и жилището на пострадалия. Те били забелязани от св. М.
А. – живущ в близост, на когото му направили впечатление както автомобилът, така и непознатите двама мъже, облечени с черни якета и камуфлажни панталони. Св. А. проследил движението им по пътеката, водеща до жилищния блок, обитаван от постр. Н., и си продължил с личната си работа.
Около 17:00 ч. св. Н. се завърнал в дома си и заварил входната врата на апартамента си разбита в областта на заключващото устройство – бил взломен страничен ляв перваз на входната врата, поради което сигнализирал органите на реда. След пристигането на последните, пострадалият установил, че в дома му е било извършено претърсване,за което говорели разхвърлените в безпорядък вещи.Собственикът на имот установил,че липсвали следните вещи: 2 броя плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани 2 малки рубинчета и по-голям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български възрожденци.
Около 03:30 ч. на 29.03.2017 г. подс. Т. посетил заложна къща на „Свежи пари“ ЕООД в гр. Русе, където заложил златна плочка с тегло 50 гр. от 24 карата за сумата от 2 705,40 лв. За извършената сделка от работещия там св. Б.Б. му бил издаден Заложен билет № 10723. На същия ден управителят на заложната къща продал златната плочка на св. А.Е. – управител на „Голд стил“ ЕООД за сумата от 3 428,40 лв.
Според заключението на изготвената в ДП съдебно-ценова експертиза стойността на откраднатите златни предмети възлиза на 11 527 лв., като в нея не са включени часовниците и юбилейните монети, тъй като не били индивидуализирани в достатъчна степен.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от приетите на основание чл. 373, ал.3 от НПК за установени обстоятелства, изложени в обвинителния акт, предмет на направеното от подсъдимите самопризнания, и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно: показанията на свидетелите; протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2017 г. с фотоалбум; заложен билет № 10723/29.03.2017 г.; договор за покупко-продажба на злато от 29.03.2017 г.; протокол № 017025/05.05.2017 г. с приложен диск; протокол за претърсване и изземване от 25.04.2017 г. в жилището на св. В. П.; протокол за претърсване и изземване от 25.04.2017 г. в жилището на подс. И. А.; протокол за разпознаване на лица от 18.05.2017 г.; писмо № 7139/24.11.2017 г. на МБАЛ – Русе АД; Съдебно-ценова експертиза; Техническа експертиза; писма на мобилните оператори с информация за трафични данни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдебното производство се е развило по правилата на Глава „двадесет и седма“ от НПК, по-специално – по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
Подсъдимият И. А. е наказателно отговорно лице и като такъв е надлежен субект на престъпния състав по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл.
194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. Същият, в съучастие като съизвършител с другия подсъдим – И. Т., е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания състав на кражбата, в която е обвинен.
Подсъдимият А. е осъществил всички обективни елементи на състава – отнел е чужди движими вещи, обстойно изброени по-горе, от владението на собственика им – пострадалия Н. Н., без наличието на съгласие от страна на последния. Предметът на престъплението е оценен на 11 527 лв., като в 3 сумата не са включени часовниците и юбилейните монети, тъй като не били индивидуализирани в достатъчна степен.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.3, а именно – повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, след като с цел осъществяване на деянието е взломен страничният ляв перваз на входната врата на апартамента, обитаван от пострадалия.
От субективна страна, подс. А. е действал при форма на вината пряк умисъл (като е налична общност на вината с другия подсъдим), тъй като е съзнавал обществената опасност на деянието, желаел е настъпването на обществено опасните последици и е направил всичко възможно, за това те да настъпят. Подсъдимият е бил наясно, че отнема чужди движими вещи от владението на техния собственик, който същевременно не е бил съгласен с това. Налице е и допълнителният субективен елемент – намерението за противозаконното присвояване на чуждите движими вещи, доколкото впоследствие е осъществено разпореждане с тях.
Подсъдимият И. Т. е наказателно отговорно лице и като такъв е надлежен субект на престъпния състав по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл.
194, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. Същият, в съучастие като съизвършител с другия подсъдим – И. А., е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания състав на кражбата, в която е обвинен.
Подсъдимият Т. е осъществил всички обективни елементи на състава – отнел е чужди движими вещи, обстойно изброени по-горе, от владението на собственика им – пострадалия Н. Н., без наличието на съгласие от страна на последния. Предметът на престъплението е оценен на 11 527 лв., като в сумата не са включени часовниците и юбилейните монети, тъй като не били индивидуализирани в достатъчна степен.
Налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.1, т.3, а именно – повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, след като с цел осъществяване на деянието е взломен страничният ляв перваз на входната врата на апартамента, обитаван от пострадалия.
От субективна страна, подс. Т. е действал при форма на вината пряк умисъл (като е налична общност на вината с другия подсъдим), тъй като е съзнавал обществената опасност на деянието, желаел е настъпването на обществено опасните последици и е направил всичко възможно, за това те да настъпят. Подсъдимият е бил наясно, че отнема чужди движими вещи от владението на техния собственик, който същевременно не е бил съгласен с това. Налице е и допълнителният субективен елемент – намерението за противозаконното присвояване на чуждите движими вещи, доколкото впоследствие е осъществено разпореждане с тях.
Воден от горното:
Съдът призна подсъдимия И. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.
20, ал.2 от НК за това, че на 27.03.2017 г. в ***, обл. Силистра, в съучастие с 4
И. Т., от недвижим имот, намиращ се на ***, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – взломен страничен ляв перваз на входна врата от дървен материал, отнел чужди движими вещи – 2 броя плочки от злато 24 карата с тегло 50 грама всяка, един брой мъжки пръстен от жълт метал с тегло 36 грама с монограм „Калоян – Цар на българите“, 1 брой мъжки пръстен златен с тегло 8 грама с инкрустирани малки рубинчета и поголям рубин в средата, един брой мъжки пръстен за кутре от злато с лика на „Ливер“ с тегло около 6 грама, 1 брой златна верижка с тегло около 16 грама, 1 брой мъжки часовник марка „Зенит“, един брой мъжки часовник марка „Радо“, един брой мъжки часовник марка „Докса“ и шест броя юбилейни монети с ликове на български възрожденци на стойност 11 527 лв., включваща само стойността на предметите от злато, от владението на собственика Н. И. Н. от *** без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.