Решение № 190 от 07.03.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 143/2022
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 25.05.2022
- Състав
- НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ ГЕМЕДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96, ал.10 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Б., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120200143 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „М.”, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.Н., ..., представлявано от М. И. П., ЕГН **********.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №К21_22F582196/23.03.2021 г., издадено от Е. Д. К. – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Б., упълномощена със заповед №ЗЦУ1149/25.08.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 1 043.79 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който моли за отмяна на процесното НП и присъждане на разноски в размер на 300.00 лева, представляващи заплатено 1 адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 15.12.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 21.12.2021 г. с вх.№ИТ-00-10127/21.12.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със ЗВР №Р-0200022006759-020-001/09.11.2020 г. била възложена ревизия на дружеството-жалбоподател.
Било констатирано, че за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. бил формиран облагаем оборот по реда на чл.96, ал.10 ЗДДС от последователно извършване на еднородна дейност – стопанисване на питейно заведение, представляващо бистро „Д.“, находящо се на адрес: гр.Н., улица „... от следните свързани лица:
„Т. 08“ ЕООД с ЕИК ... с оборот 76 133.46 лева без ДДС за педиода 01.01.2019 г. до 10.10.2019 г. и
„М.“ ЕООД с ЕИК ... с оборот 6 698.05 лева за периода 04.11.2019 г. – 31.12.2019 г.
Било установено, че представляващ и собственик на капитала на „Т.
08“ ЕООД е Н. И. К., която е сестра на М. И. П., която е представляващ и едноличен собственик на капитала на настоящото дружество-жалбоподател.
Установено било също така, че Н. И. К. била наето лице по трудови правоотношение в дружеството-жалбоподател от 21.10.2019 г.
Установено било, че дружеството-жалбоподател не е подало заявление 2 по чл.96, ал.1 ЗДДС в период от 01.01.2020 г. - 15.01.2020 г. включително и че за периода от 30.01.2020 г. до 20.09.2020 г. е реализирало оборот в размер на 97 016.61 лева, а за месец февруари 2020 г. – в размер на 6 262.73 лева.
В резултат на посоченото и на 21.12.2020 г. в гр.Б. и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, главен инспектор по приходите В.А. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №F582196/21.12.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Валентина А..
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в като задължено лице дружеството-жалбоподател не е подало в законоустановения срок (01.01.2020 г. - 15.01.2020 г. включително) заявление за регистрация на основание чл.96, ал.1 във връзка с ал.10 ЗДДС – цифрово изражение на квалификацията на вмененото деяние.
На същата дата и срещу подпис на управителя на дружествотожалбоподател бил връчен препис от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение.
На 23.03.2021 г., след изтичане рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Е. К. – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Б., упълномощена със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружествотожалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 15.12.2021 г. на управителя на дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 21.12.2021 г., в ТД на НАП – Б. била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-10127/21.12.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193
ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
По същество на спора, съдът намира следното:
Безспорно за настоящия състав е, че от страна на дружествотожалбоподател реализираният облагаем оборот от 97 016.61 лева, въз основа на който е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС, е реализиран за периода 30.01.2020 г. - 20.09.2020 г. включително по реда на чл.96, ал.10 ЗДДС и е в резултат от последователно извършване на еднородна дейност и в един и същ обект – стопанисване на питейно заведение на адрес: гр. Н., ул. ... от следните действащи съгласувано лица:
„Т. 08“ ЕООД с ЕИК ... с оборот 76 133.46 лева без ДДС за педиода 01.01.2019 г. до 10.10.2019 г. и
„М.“ ЕООД с ЕИК ... с оборот 6 698.05 лева за периода 04.11.2019 г. – 31.12.2019 г.
Установено е също така, че за месец февруари 2020 г. дружествотожалбоподател е реализирало оборот от 6 262.73 лева, върху който ДДС е в размер на 1 043.79 лева. Било установено също така, че представляващ и собственик на капитала на „Т. 08“ ЕООД е Н. И. К., която е сестра на М. И. П., която е представляващ и едноличен собственик на капитала на настоящото дружество-жалбоподател. Установено било също така, че Н. И. К. била наето лице по трудови правоотношение в дружеството-жалбоподател от 21.10.2019 г.
Според чл.96, ал.10 ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице, като 4 дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите. По делото не са установени обстоятелства по ал.11 на чл.96 ЗДДС, за да се приеме, че не е налице последователно извършване на еднородна дейност.
Предвидената санкция по чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. В настоящия случай неначисления ДДС е в размер на 1 043.79 лева, т.е. в наложения с обжалваното НП размер, поради което не съществува възможност за намаляването му.
Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл.9, ал.2 НК, доколкото се касае за ДДС – основен данък в държавата и Европейския съюз.
При посоченото дотук настоящият състав намира, че следва процесното НП да бъде потвърдено.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски в полза на наказващия орган.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1 и чл.63д, ал.4 във връзка с ал.1 ЗАНН 22. наказателен състав на Районен съд – 5
Б.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление №К21_22-F582196/23.03.2021 г., издадено от Е. Д. К. – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Б., упълномощена със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП;
ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „М.”, с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.Н., ..., представлявано от М. И. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.:
_______________________ Вярно с оригинала:
Р. Ж.
6