Решение № 1089 от 31.03.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Варна, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110102133 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Е. М.“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище гр. София срещу И. Г. И., ЕГН ********** за приемане на установено в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на „Е.

М.“ ЕООД за сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № РК17-00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК 831686320, като в последствие взимането по договора е цедирано в полза на „Е. М.“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019 г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплаща , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17565/2021г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че на 05.12.2017г. е сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ между „СИБАНК" ЕАД и И. Г. И., по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 25000,00 лв. Годишният лихвен процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 7,7%. Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 100 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 340,82 лв. всяка, считано от 23.01.2018г. Крайната дата /падеж на задължението/ е 05.04.2026г.

След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 26838,45 лв. Твърди, че на 25.06.2019г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК 131001375 е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. В изпълнение разпоредбите на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 08.12.2020г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно 1 изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение е наложило предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК. Ищецът сочи, че вземането спрямо ответника е индивидуализирано по основание и размер в Приложение 1 към конкретния договор за цесия, като цедираното вземане спрямо същия е посочено по пера.

Твърди се, че договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника, уведомен освен с нарочно съобщение, също така и с връчване на исковата молба и приложенията към нея. Поради което, счита, че активно легитимиран кредитор е именно настоящият „Е. М." ЕООД.

Ищецът сочи, че търсената част от задължението представлява само суми с настъпил падеж. Обосновава правен интерес от предявените искове с връчване издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№17565/21г. и подадено възражение от длъжника.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответника изразява становище. В представения отговор се сочи, че ответникът И. Г. И. е поставен под пълно запрещение с влязло в законна сила на 10.05.2019г. съдебно решение № 513/22.04.2019г., постановено по гр.д.№ 2657/2018г по описа на Окръжен съд гр.Варна. За негов настойник е назначена Евгения Г.а П.а.

Оспорва твърдението за наличието на облигационни правоотношения-договор за потребителски кредит от 05.12.2017г. сключен между ответникът И. Г. И. от една страна и „СИБАНК „ЕАД от друга страна, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника по настоящия иск кредит в размер на 25 000лв. със срок на задължението 05.04.2026г.

Оспорва , твърдението в исковата молба, че кредиторът по договора за потребителски кредит от 05.12.2017г. е предоставил на потребителя сумата от 25000 лева по потребителския кредит. Оспорва , че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.

Възразява , че от представените към исковата молба писмени документи относно прехвърляне на вземането в полза на ищеца не може да се направи обоснован извод, че предмет на цесията е именно вземането по процесния договор. Оспорва претенцията, като твърди, че сочения в исковата молба договор за потребителски кредит от 05.12.2017г. сключен между „СИБАНК" ЕАД и И. Г. И. е нищожен като сключен в нарушение на закона и добрите нрави. Клаузите на договора не са съобразени с изискванията на специалния Закон за потребителския кредит и нарушават се принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване и са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Прави възражение за нищожност на Договора за потребителски кредит от 05.12.2017г., сключен между „СИБАНК" ЕАД и ответника И. Г. И., по чл. 26, ал. 2, изречение 1, предложение второ от ЗЗД - поради липса на съгласие, тъй като при сключването му ответника не е бил в състояние да разбира, че встъпва в договорни отношения и да ръководи действията си, а в условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на Договора за потребителски кредит от 05.12.2017г., като сключен от лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

С решение №2122/20.10.2009г. по ЧНД №5432/2009г. по описа на Районен съд гр.Варна, ответникът е настаняван на задължително лечение в МБАЛ "Св.Марина" АД Варна. В периода от 06.10.2009г. до 23.10. 2009г. ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза "Биполярно афективно разстройство, маниен епизод. През периодите от 12.11.2009г. до 27.11.2009г., от 12.11.2009г.-27.11.2009г., от 28.11.2009г.-04.12.2009г., както и от 05.12.2009г. до 04.12.2009г. ответникът И. Г. И. многократно е постъпвал за лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза "Биполярно афективно разстройство, маниен епизод. Ответникът излага, че в периода от 16.12.2016г. до 05.01.2017г. И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза 2

"Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен без психотични симптоми. В периода от 05.06.2018г. до 05.07.2018г. ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза "Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - маниен без психотични симптоми. В периода от 13.10.2018г. до 09.11.2018г., ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна с поставена окончателна диагноза "Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен с психотични симптоми" .

Твърди се, че в периода от 28.11.2018г. до 28.12.2018г. ответникът И. Г. И. е постъпил за лечение във Втора Психиатрична клиника при МБАЛ „Св.Марина" Варна поставена окончателна диагноза "Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод- маниен с психотични симптоми". Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 17565/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. И., ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр.В., да заплати на кредитора „Е. М.“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес гр. София, ж.к. Малинова долина, ***-6, за сумата от

3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 23546,33 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № РК1700196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК 831686320, като в последствие взимането по договора е цедирано в полза на „Е. М.“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 25.06.2019 г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева), договорна/възнаградителна лихва, представляваща част от общо дължимата лихва от 3292,12 лева за периода от 10.12.2018г. до датата на подаване на заявлението – 08.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 90 лв. (деветдесет лева) за платена държавна такса.

Видно от представен Договор за потребителски кредит № РК17-00196437/05.12.2017 г., сключен между И. Г. И. и „Сибанк“ ЕАД, ЕИК 831686320 , в полза на ответника като заемател, е отпусната сумата от 25000 лв. Договорен е годишен лихвен процент от 7,7%, формиран като сбор от референтен лихвен процент (РЛП), който може да се променя при условията на т. 15.3.2 и т. 15.3.3. и който към датата на сключване на договора е 0,7%, плюс надбавка от 7%. Годишният процент на разходите е уговорен в размер на 8,25%. В чл. 6. 2. е уговорен годишен лихвен процент по просрочен дълг равен от сбора между годишният лихвен процент върху редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Общата стойност на плащанията е изрично посочена в размер на 34185,23 лева. В чл. 4. 1 от Договорът е регламентирано, че той касае потребителски кредит, издължаван с месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Към договора е представен и погасителен план подписан от страните.

С Решение №513/19г. на ВОС по гр.д.№2657/18г. ответникът И. Г. И. е поставен под пълно запрещение.

Видно от удостоверение №33/28.02.22г. Евгения Г.а П.а е настойник на И. Г. И..

От заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда ССЕ, неоспорена от страните се установява, че в счетоводството на „ОББ" АД по процесния договор за кредит са платени общо 2 956.04 лева, от които: Главница - 1 453.67 лева и Редовна договорна лихва - 1 502.37 лева. Няма отчетени плащания при ищеца. Няма данни за извършване на плащания по процесния договор за кредит към „Е. М." ЕООД. Няма данни за извършено плащане след 25.09.2018 г. към първоначалния кредитор. Дължимата, 3 непогасена главница при действащ първоначален лихвен процент, уговорен с договора за кредит без да се взема предвид евентуалното завишение на първоначалния лихвен процент е в размер на 23 546.33 лева. Дължимата непогасена лихва съобразно първоначалния лихвен процент към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (08.12.2021 г.) е в размер на 4 789.12 лева, като по отделни суми данните са представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на ССЕ. Размерът на дължимата главница /сбор от главниците на вноските за периода 23.01.2018 г. - 08.12.2021 г. по погасителен план е 8 273.38 лева. Размерът на дължимата договорна лихва /сбор от договорната лихва на вноските за периода 10.12.2018 г. - 08.12.2021 г. по погасителен план е 4 488.81 лева.

Съобразно проверените документи по делото, както при „ОББ" АД и при ищеца дължимата главница по договора е в размер на 23 546.33 лева. Същата сума е посочена като дължима главница в исковата молба. С исковата молба от страна на ищеца се претендира частична сума от 23 546.33 лева.Съобразно проверените документи по делото, както при „ОББ" АД и при ищеца дължимата редовна лихва по погасителни вноски към 08.12.2021 г. е в размер на 4 789.12 лева. В исковата молба е вписана сума като договорна лихва в размер на 3 292.12 лева. Сумата е на по-ниска стойност, тъй като се претендира такава лихва за периода от 10.12.2018 г. до 21.08.2020 г., като лихвения процент, при който е изчислена тази лихва е на по-ниска стойност в размер на 7.20%, а не при 7.70%.