Решение № 13870 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13870

**********, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110141322 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ************, ЕИК **********, против К. Г. Д., ЕГН *********** и С. Й. Н., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

І.1. Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в ************, с аб. № 13211/инст. № 4000018201, ИД № 400798. В исковата молба се сочи също, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ищцовото дружество доставяло топлинна енергия на насрещните страни, но ответниците при условията на разделна отговорност, не заплатили дължимата за това цена в размер на 2 125,56 лв., сумата от 373,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2025 г., сумата от 41,14 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 9,64 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 07.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, както следва:

1. К. Г. Д. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 062,78 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 186,86 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 20,57 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 4,82 лева, държавна такса в размер на 25,50 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева.

1

2. С. Й. Н.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 062,78 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2025 г. в размер на 186,85 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 20,57 лева, ведно със законна лихва за периода от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 07.02.2025 г. в размер на 4,82 лева, държавна такса в размер на 25,50 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева.

Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 8916/2025 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, като разпоредил същите да заплатят на заявителя претендираните суми. Съдът констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника К. Г. Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответника С. Й. Н.. Предвид горното е дал указания на ищеца, че може да предяви иск относно взимането си в едномесечен срок, предвид което са предявени настоящите установителни искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************ на потребители в **********, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „********“, в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещните страни по договорното задължение са изпаднали в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричните суми.

Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от *********, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ. Искането е съдът да признае за установено, че К. Г. Д., ЕГН *********** и С. Й. Н., ЕГН **********, дължат на ************ в условията на разделна отговорност дължимата за това обща цена в размер на на 2 125,56 лв., сумата от 373,71 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 07.02.2025 г., сумата от 41,14 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., и сумата от 9,64 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2022 г. – 07.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2025 г. по ч.гр.д. № 8916/2025 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника К. Д. посредством назначения й особен представител, с който оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана. Счита, предявените искове за недопустими. Навежда твърдения, че претенцията на дружеството ищец била погасена по давност. Заплащанията на задължения за топлинна енергия, представлявали периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, които плащания съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпвал през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията били изначално определени или определяеми без да било необходимо периодите да били равни и плащанията еднакви. Заявява,че съгласно чл. 111, б.“г“ ЗЗД посочените периодични плащания се погасявали с изтичането на три годишен давностен срок. Заявява, че в настоящия случай вземанията за топлинна енергия на ************ срещу ответника се основавали на фактури за топлинна енергия за посочения в исковата молба период. Счита, че към момента на подаване на исковата молба – 23.07.2025 г. претендираните суми били погасени по давност от главницата за периода м. май 2011 г. до м. май 2022 г., както и сумата 2 за дялово разпределени е в размер на 41, 14 лв. за периода от м. декември 2021 г. до м. 4 май 2022 г. Твърди още, че искането за плащане на законна лихва за забава следва да бъде оставено без уважение, тъй като представлявало акцесорно задължение, обусловено от наличието на главен дълг. Моли съда да не разглежда предявените искове като недопустими, или отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника С. Й. Н..

Третото лице – помагач *********, редовно конституирано по делото, е представило изисканите документи, свързани с извършеното дялово разпределение през процесния период, без да изразява самостоятелно становище по основателността на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8916/2025 г. по описа на СРС, 154 състав, поради което са процесуално допустими.

С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2026 г., съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение между страните, качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия, доставката на топлинна енергия през процесния период, размера на претендираните вземания и изпадането на ответниците в забава, а в тежест на ответниците – да докажат погасяване на задълженията при установяване на посочените обстоятелства.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сградаетажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От представените от третото лице – помагач ********* документи се установява, че за процесния имот, находящ се в **********, ул. „Доспат“ № 10, вх. 1, ет. 3, ап. 10, е открита абонатна партида с абонатен № 13211 и инсталация № 4000018201. Представени са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за отчетните периоди 05.2021 г. – 04.2022 г., 05.2022 г. – 04.2023 г. и 05.2023 г. – 04.2024 г., в които са отразени начислените количества топлинна енергия, разходите за отопление, топла вода и сградна инсталация, както и изравнителните сметки за съответните отчетни периоди. Към молбата са приложени и констативни протоколи за извършен отчет на уредите за дялово разпределение, удостоверяващи извършването на отчетите през процесния период, включително и при неосигурен достъп до отделни имоти.

Посочените документи, разгледани в тяхната съвкупност, установяват, че процесният апартамент се намира в сграда, в която се извършва дялово разпределение на топлинната енергия, като за него е открита абонатна партида и през процесния период е извършвано отчитане и разпределяне на доставената топлинна енергия. Следователно съдът приема за установено, че процесният имот е топлоснабден по смисъла на ЗЕ.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137, том VI, рег. № 31380, дело № 1074/2007 г. се установява, че на 14.11.2007 г. С. Й. Н. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент № 10, находящ се в **********, ул.

*********, заедно с прилежащите към него избено и таванско помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

От влязлото в сила на 13.01.2015 г. решение, постановено по гр. д. № 17437/2008 г. на СРС, потвърдено с решение на Софийски градски съд и недопуснато до касационно обжалване, се установява, че е признато за установено по отношение на С. Й. Н., че К. Г. Д. е собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент, като С. Й. Н. е осъдена да 3 предаде владението върху тази идеална част. С постановеното решение със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, поради което съдът приема, че през процесния период К. Г. Д. и С. Й.

Н. са били съсобственици на процесния имот при равни права – по 1/2 идеална част за всяка от тях. Не са ангажирани доказателства, от които да се установява последваща промяна в собствеността или в квотите на съсобственост.

Представена е и искова молба с вх. № 8017907/22.08.2016 г., с която е поискано допускане на съдебна делба на процесния имот между страните. Производството по делбеното дело е прекратено, поради което между страните не е настъпила промяна във вещноправното положение, установено с влязлото в сила решение по гр. д. № 17437/2008 г.

Следователно към процесния период ответниците са останали съсобственици на имота при равни квоти – по 1/2 идеална част за всяка от тях.

При тези доказателства съдът приема, че между ищеца и ответниците е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало по силата на закона при публично известните общи условия на топлопреносното предприятие, действащи през процесния период.