Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3181 от 23.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10476/2024
Вид
Решение № 3181
Подписан
23.06.2025
В сила
13.02.2026
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 3181 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330110476 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. К. М., с ЕГН: ********** против „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, с ЕИК: 131397565, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 561.46 лева., представляваща погасена чрез прихващане част от главница в общ размер на 3816.35лева по Изпълнителен лист № 6072/03.07.2019г., издаден по ч.гр.д. № 20223/2017г. на ПРС, 17 гр.с., въз основа на който е образувано Изпълнително дело № ***г. по описа на ** с рег. № *****, както и сумата от 1315.69 лева, представляваща погасена по давност законна лихва върху главницата за периода от 20.12.2017г. до 13.05.2021 г., за която е издаден изпълнителен лист № 6072/03.07.2019г. по ч.гр.д. № 20223/2017г. на ПРС, 17 гр.с. и е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ** с рег. № ***, с район на ***

В молбата се твърди, че съгласно съдебно решение, постановено по гр.дело № 3299/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, 18 гр.с., влязло в сила на 17.06.2019г., е признато за установено, че ищцата дължи на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД сума в размер на 3816.35лв. по Рамков договор от 13.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2017г. до окончателното погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д.№20223/2017г. на ПРС, 17 гр.с. със заповед за изпълнение на парично задължение и за които е издаден изпълнителен лист №6072/03.07.2019г. по ч.гр.д. №20223/2017г. на 1

ПРС 17 гр.с., като със същото решение съм осъдена да заплатя и разноски в общ размер на 182 лева.

Със същото решение „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД са осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 561.46 лева на основание чл.78, ал.З ГПК. за което ми е издаден и изпълнителен лист № 5765 / 26.06.2019г.

Твърди се, че ищцата извършила прихващане на горепосочените насрещни, ликвидни и изискуеми задължения до размера на по-малкото от тях какго следва: сумата от 561.46лв., съставляващи вземания на ищцата от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД за присъдени разноски по гр.дело № 3299/2018г по описа на Районен съд Пловдив, със сумата от 3816.35лв., съставляващи вземанията на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД от ищцата, съгласно постановеното решение по гр.дело № 3299/2018г по описа на Районен съд – Пловдив.

В резултат на извършеното прихващане, ищцата М. имала непогасен остатък задължение към „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД за главница по рамковия договор в размер на 3254.89лв.

Относно присъдената законна лихва, считано от 20.12.2017г. до окончателното плащане, твърди, че част от нея е погасена по давност на основание чл. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, а именно: сумата от 1315.69лв., представляваща законна лихва за периода от 20.12.2017г. до 13.05.2021г.

Твърди, че е налице правен интерес от установяване на недължимостта на посочените по-горе суми за главница и лихви. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, с ЕИК:

131397565, с който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Сочи се, че ищцата не е конкретизирала какъв е предмета на спора с отправеното искане до съда - установяване на несъществуването на част от вземанията на представляваното от мен дружество - правно основание чл. 124, ал.1 ог ГПК или се оспорва частично вземането на основание на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в хода на изпълнителното производство - чл. 439, ал. 1 от ГПК. Липсвала яснота дали се оспорват вземанията на кредитора или действията на Съдебния изпълнител, с които е връчил на процесуалния представител на длъжника покана за доброволно изпълнение заедно с изявление за прихващане от „ТФС“ АД на 30.05.2024 г. и последиците от прихващането. Твърди се, че кредиторът е действал активно през процесния период, за да събере своите вземания, като е спазвал всички процесуални и материални срокове за защита правото си чрез принудително изпълнение. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.

№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. В настоящия случай, исковете се основават на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по процеса за установяване на вземането. И двете суми, предмет на иска по чл. 439 ГПК, са включени в изпълнителния титул, като ищецът в исковата молба само и единствено е конкретизирал размера на вземането за законна лихва без да променя периода, като се касае за едно и също вземане. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца е налице правен интерес да отрече дължимостта на вземането по изпълнителния лист.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 3299/2018г. по описа на ПРС, XVIII състав е признато за установено, че А. М. дължи на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД сума в размер на 3816.35лв. по Рамков договор от 13.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2017г. до окончателното погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д.

№ 20223/2017г. на ПРС, 17 гр.с. със заповед за изпълнение на парично задължение и за които е издаден Изпълнителен лист № 6072/03.03.2019г. по 3 ч.гр.д.№ 20223/2017г. на ПРС XVII състав, като със същото решение ищцата е осъдена да заплати и разноски в общ размер на 182лв. Със същото решение „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД са осъдени да заплатят на А. М. направените по делото разноски в размер на 561.46 лева на основание чл. 78, ал. З ГПК, за което е издаден и изпълнителен лист № 5765 / 26.06.2019г. – л. 9 и 10 от делото.

Видно от представеното Уведомление за прихващане, ищцата А. М. е извършила извънсъдебно прихващане на насрещни задължения до размера на по-малкото, като сумата от 561.46лв., съставляващи вземанията на А. М. от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД за присъдени разноски по гр.дело № 3299/2018г по описа на Районен съд Пловдив, е прихваната от сумата 3816.35лв., съставляващи вземанията на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД от ищцата М., съгласно постановеното решение по гр.дело № 3299/2018г по описа на Районен съд Пловдив. Уведомлението за прихващане е надлежно връчено на ответника на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез **** с рег. ***г.

От своя страна, ответникът „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД също е депозирало извънсъдебно изявление за прихващане, адресирано до ищцата А. М., като същото е получено от ищцата М. на 30.05.2024г.

Спорен по делото е въпросът за правния ефект на насрещните възражения за извънсъдебно прихващане, както и са погасяването по давност на сумата от 1315.69 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 20.12.2017г. до 13.05.2021г.

Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо.

Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо.

Достатъчно е да е изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока.

Другата предпоставка е ликвидността. Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща.

Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата.

Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.

Изводът, че действието на прихващането е винаги обратно, произтича пряко от чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата също не разграничава извънсъдебното от 4 съдебното прихващане.

В настоящия случай, съдът приема, че изявлението за извънсъдебно прихващане, направено от ищцата А. М. е породило правни последици, доколкото същото достигнало първо до адресата му. По делото се установи, че изявлението на ищцата е връчено на ответника на 15.05.2024г., а това на ответника е връчено на ищцата на 30.05.2024г. /л. 13 от делото/. При това положение, съдът намира, че изявлението на ищцата е породило правен ефект, като потестативното право на прихващане е надлежно упражнено, поради което искът за недължимост на сумата от 561. 46 лева., представляваща погасена чрез прихващане част от главница в общ размер на 3816.35лева по Изпълнителен лист №6072/03.07.2019г., издаден по ч.гр.д. № 20223/2017г. на ПРС, 17 гр.с., въз основа на който е образувано Изпълнително дело № ***г. по описа на ** с рег. № ***** се явява основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай вземането е установено с Решение № 3931/19.11.2018г. по гр.д. № 3299/2018г. по описа на ПРС.