Решение № 133 от 05.06.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Севлиево, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101149 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „АПС БЕТА България” ЕООД, искова молба срещу Б. А. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл.

240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл.

99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 550,45 евро /1076,58 лева/, от които: 204,52 евро /400 лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 638033 от 28.05.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, 6,14 евро /12 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2020 г. до 24.09.2020 г., 127,64 евро /249,64 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.09.2020 г. до 11.08.2025 г., 212,16 евро /414,94 лева/, представляваща неустойка по чл. 17 от договора за кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 280 от 29.08.2025 г. по ч. гр.д. № 432/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

1

В исковата молба се излагат съображения, че на 28.05.2020 г. длъжникът Б. А. М. сключил Договор за потребителски кредит № 638033 със „Стик – Кредит” АД, по силата на който получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска от 400 лева в срок до 24.09.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит, под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 638033 от 28.05.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор би действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Сочи се, че 2 горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ищецът сочи, че дори и съдът да приеме, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем, по своето естество, е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Твърди се, че ответницата Б. А. М. не била изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. г. „Стик – Кредит” АД, като цедент, било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133.

Ищецът моли съда, в случай, че приеме, че уведомяването на длъжника – ответник, на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

От съда се иска да бъдат уважени така предявените искове и се претендират разноски.

С писмен отговор-становище, с вх. № 1423/18.03.2026 г., в изпълнение на дадените от съда указания, ищцовото дружество, пояснява, че неустойката, в размер на 212,16 евро, се претендира на основание чл. 24 от Договора за потребителски кредит, по силата на който същата се дължала в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като се дължи за неизпълнение на задълженията по чл. 19 от същия договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който се оспорват така подадените искове. В отговора се посочва, че от твърденията на ищеца и представените доказателства не можело да се направи извод за сключване на договор за кредит, както и за представено съгласие на ответника със СЕФ и с общите условия към договора. Оспорва се наличието на валидно сключен 3 договор между страните по делото, както и реалното получаване на сумата от ответника. Прави се възражение, че сумите са погасени по давност. Излагат се съображения за нищожност на клаузи в договора, която води до нищожност на целия договор. Сочи се, че липсват доказателства за съобщаване на извършената цесия. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е представен на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 638033/25.08.2020 г., възпроизведен на хартиен носител, без подписи на страните, като е посочено на последната страница на договора „Екземпляр от настоящия договор и приложенията към него са предоставени на ПОТРЕБИТЕЛЯ, чрез изпращането им в електронна форма до посочена от него Електронна поща.” Видно от представения Договор, сключен между „Стик – Кредит” АД и ответницата, се установява, че по силата на същия договор, ответницата е получила като кредит сумата от 400 лева, със срок на кредита – 30 дни. В договора е посочено, че лихвеният процент по кредита е 0 %, като ГПР също е 0 %. Съгласно погасителен план към договора за кредит, падежната дата на задължението е 24.09.2020 г. Договорът е сключен при Общи условия (ОУ).

По делото е представена разписка от „Стик – Кредит” АД към „Изипей” АД, съгласно която към „Изипей” АД е наредена сумата от 204,52 евро /400 лева/.

Представена е справка за кредитен план и начисления – експорт, съгласно която ответницата е извършила плащания в общ размер на 245,43 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор 4 за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника.

Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В конкретния случай, с оглед представените доказателства по делото, съдът намира, че необходимата информация за сключване на договора е възприета от адресата.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Освен изложеното съдът приема, че сумата е усвоена от ответника. С оглед на горните обстоятелства, съдът намира, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума.