Решение № 203 от 16.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ямбол, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330103136 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба от Д. М. Д. пълномощник – ***. М. А. от АК – гр. Я. против П. на Р Б. от гр. Я., чрез

С исковата молба се твърди, че срещу ищеца в било водено наказателно производство повече от 2 години и 11 месеца, като същото с Постановление от 07.04.2020 г. по ДП № *** г. по описа на РУ „Т.“ – гр. Я. Прокурорска преписка № *** г. по описа на ЯРП ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, като със същото Постановление му е била взета и мярка за неотклонение „***“. През 2020 г. Р.п. - Я. е внесла в Районен съд - Я. обвинителен акт срещу ищеца и било образувано НОХД № *** г. по описа на Районен съд - Я.

Обвинението по отношение на ищеца било такова по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че на 19.08.2019 г. в неустановен точен час, в землището на с. Б., общ. Т, обл. Я. е отнел чужди движими вещи от масив ***, парцел *** кг. слънчоглед марка „***“ на стойност 441,19 лв. и от масив 81, парцел ***кг. слънчоглед марка „***“ на стойност 373,43 лв., всичко на обща стойност 814,62 лв., от владението на Т. Х.

К., представляващ и управляващ „***“ ЕООД - гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието е използвано техническо средство - ***, марка „***“ с неустановен регистрационен номер. Твърди се, че първоинстанционното производството е протекло в шест съдебни заседания, като с присъда № *** г. на ЯРС ищецът бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Първоинстанционната присъда е била протестирана от ЯРП, по който протест било образувано ВНОХД № *** г. по описа на ЯОС, като с Решение № *** г. Окръжен съд – гр.

Я. потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда по отношение на ищеца Д. М. Д..

1

Твърди се, че на тази фактическа обстановка за ищеца възниква правен интерес на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7 от Конституцията на Р.Б. и чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, да търси обезщетение от Прокуратура на РБ. за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, пряка последица от водения срещу ищеца наказателен процес.

Твърди се, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият претърпял сериозно увреждане на правната му сфера, като са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното му състояние, всичко това било породено от незаконно повдигнатото обвинение.

Поддържа се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с повдигнатото срещу ищеца обвинение за тежко умишлено престъпление.

Претендира се обезщетение в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

На следващо място се поддържа, че от повдигнатото му обвинение ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на заплатените от него адв. възнаграждение при защитата му по наказателното производство, досъдебната и съдебната фаза, протекла пред 2 инстанции.

Подържа, че описаните имуществените вреди са в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление и воденото срещу него наказателно производство.

Размерът, който ищецът претендира като обезщетение за причинените му имуществени вреди е в размер на 3 800 лв. след направено изменение на иска чрез неговото увеличаване/, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебната, първоинстанционната съдебна и въззивната инстанции, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната П., с който се поддържа, че иска е недоказан, поради което оспорва същият изцяло както по основание, така и по размер.

Поддържа се, че относно претенцията за неимуществени вреди ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени от него морални вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Поддържа се, че въобще не са представени доказателства за търпени от ищеца вреди, като данни в тази насока са налице единствено в твърденията на ищеца.

На следващо място се поддържа, че дори и да се приеме, че съществуването на такива вреди, не са налице каквото и да са доказателства, от които да може да се направи извод, че твърдените вреди са в резултат единствено от наличието на воденото срещу него наказателно производство, както и, че са последица от дейността на П. на Р Б.

На следващо място се поддържа, че претенцията на ищеца в размер на сумата от 10 000 лв. не съответства на твърдените вреди, както и с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с оглед установената съдебна практика, вкл. и тази на ЕС по правата на човека.

Сочи се, че следва да се приеме, че продължителността на наказателното преследване в 2

ДП е в разумен срок, в рамките на 1 година, 1 месец и 2 дни.

Сочи се, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка „***“ и няма данни да са прилагани други мерки за процесуална принуда.

Сочи се още, че ищецът се е чувствал почти 7 месеца дискомфорт на незаконното обвинение, което му е било повдигнато на *** г., т.е. едва след като същият е привлечен към наказателна отговорност.

Сочи се, че на *** г. е внесен обвинителният акт, което обстоятелство налага извода, че продължителността на процеса в досъдебната фаза не може да ангажира отговорността на П.

Р Б.

Още се поддържа, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражняваната принуда.

Оспорва се и претенцията като недоказана, вкл. и по размер за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 3 800 лв. /след направеното изменение на иска/, представляващи заплатено адв. възнаграждение.

Сочи се, че не са налице писмени доказателства - договор за правна помощ, доказващи изплатени адв. възнаграждения в посочените размери.

Сочи се, че липсват и ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощеният адвокат, като следвало да се има предвид, че ВНОХД № *** г. по описа на ЯОС е проведено в едно съдебно заседание, и, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

На следващо място се сочи, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че към *** г. когато е приключило ДП с обвинителен акт, както и към 07.11.2022 г. когато е определена оправдателна присъда в ЯРС спрямо ищеца е била приложима Наредба № ***г. за минималните размери на адв. възнаграждения, която Наредба към него момент е предвиждала далеч по-ниски минимални възнаграждения за защита в ДП и за защита на подсъдимия в съдебната фаза.

На следващо място се поддържа, че дори и да бъде ангажирана отговорността на П.Р Б. за заплащане на обезщетение за претърпените вреди за изплатено адв. възнаграждение, то същото следва да бъде определено на минималния размер предвиден в посочената Наредба за минималните размери на адв. възнаграждения, действаща към 2020 година.

Прави се възражение и срещу искането за присъждане на разноски в производството по делото, като се сочи, че не е приложено адв. пълномощно.

В съдебно заседание за ищеца се явява ***.М. А. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържат исковите претенции. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за ответника П. на Р Б. се явява ***при ЯРП – П.Ч.

Я. районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Видно от изисканото и приложено по делото НОХД № *** год. по описа на ВОС, ведно съдържащите се в него ДП-*** год. по описа на РУ Т. и ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС, се установява следното:

С постановление от *** год. на РП – Я., е било образувано досъдебно производство, за това, че на неустановена дата през периода 01.08 – 19.08.2019 год. в землището на с.Б. общ.Т., обл.Я., чрез използване на техническо средство – *** са отнети чужди движими вещи – земеделска пордукция слънчоглед с неустановено количество и стойност от владението на собственика „Х.“ ЕООД с *** Т. Х. К.от гр.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои-престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 НК.

С постановление от *** год. на РУ Т. ищецът Д. М. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на *** год., в неустановен точен час, в землището на с.Б., общ.Т., обл.Я., е отнел чужди движими вещи от масив ***, парцел *** – *** Слънчоглед марка „***“ на стойност 441,19 лева и от масив ***, парцел *** – 622,38 кг. Слънчоглед марка „***“ на стойност 373,43 лева, всичко на обща стойност 814,62 лева, от владението на собственика Т. Х. К., представляващ и управляващ „Х.“ ЕООД гр.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на деянието е използвано техническо средство-*** марка „***“ с неустановен регистрационен номер – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.194, ал.1 НК, като е била взета МНО „***“. Обвинението е било предявено на ищеца на *** год., след което същият е бил разпитан в качеството на обвиняем, като процесуалните действия са били извършени в присъствието на защитник *** М.А. от АК Я., като видно от съдържащия се по ДП /***/ Договор за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. По досъдебното производство, на 15.06.2020 год. е била извършена и очна ставка между ищеца в качеството на обвиняем и четирима свидетели по ДП, оформени в съответните протоколи /л.***, л.***, л.*** и л.*** от ДП/ в присъствието на защитника – ***.А. от АК Я. На *** год. ищецът отново е бил разпитан в качеството му на обвиняем в присъствието на адв.А., а така също и в отсъствието на защитника на 25.09.2020 год., като на 30.09.2020 год. разследването е било предявено на защитника – ***.А.

На ***год. ЯРП е внесла в ЯРС обвинителен акт срещу ищеца в настоящото производство за престъплението за което е бил привлечен в качеството на обвиняем – чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК, по който е било образувано НОХД № *** год. по описа на ЯРС.

С присъда № *** год., постановена по НОХД № *** год. по описа на ЯРС, потвърдена /по протест на ЯРП/ с Решение № *** год. по ВНОХД №*** год. по описа на ЯОС, в сила от 17.03.2023 год., подсъдимия – ищец в настоящото производство бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 НК.

В хода на съдебното дирене в настоящото производство ищецът чрез пълномощника 4 си представя договор за правна защита и съдействие от 10.12.2020 год., видно от който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № *** год. по описа на ЯРС в размер на 1 500 лева, и договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 год., от което се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по по ВНОХД №*** год. по описа на ЯОС в размер на 1 500 лева.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели лицата: П.П. М. и Д. Й. М.

Видно от показанията на св.П. М., същата познава ищеца като човек и неин *** от 1981 год. бил добър човек и много отговорен към работата си. Имал всички категории и квалификации за *** в селското стопанство. Бил прям и весел човек, и много искрен характер, но в последствие, след като започнали делата коренно се променил. Сутрин на работа бил намръщен, намусен, все едно света му е крив. Когато имали повод да празнуват във фирмата, той отказвал да присъства. В последствие започнал да пита свидетелката дали има сърдечни проблеми и къде ходи на лекар. Казали че не се чувства добре. Оплаквал се от ***, ходил на лекар, оказало се че е ***. Ищецът живеел на семейни начала с едно момиче, но като почнали делата се разделили. В селото имали две заведение, той ходил да пие кафе, но след това се отказал. Като влизал в заведение го гледали на криво. Според свидетелката веднъж лепнато прозвището „***“, никой не бил разсъждавал как е станало, после се изяснило всичко. После всичко минало и заминало и хората започнали да забравят случая, но не и той. Миналата година напуснал фирмата, сега като се срещал със свидетелката, двамата се поздравявали, но не било това, което било преди в отношенията им. У него останала някаква тежест, дори към тях, ***от фирмата. За делото се разбрало, тъй като те били *** и той казвал, както и от собственика И.Ч. Налагало се ищеца да отсъства и да ходи на заседания, и им казвал, че има дело, видяла още и призовка. Свидетелката била ***и от нея също лично били изисквали кантарните бележки, изисквали и материали, кои блокове, какви култури били засети. За първи път започнал да се оплаква от *** през 2020 год., доколкото свидетелката си спомня през есента.