Разпореждане № 2516 от 28.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2516 гр. Благоевград, 28.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100859 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. С. Е. с ЕГН: ********** от гр. Р***“ ***, общ. Р***, за сумите от 153,39 евро - главница; 9,76 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 06.08.2024г. до 22.10.2024г. и 32,93 евро – мораторна лихва за периода от 07.08.2024г. до 14.04.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5184700 от 30.07.2024г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5184700/30.07.2024г. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.04.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

Към заявлението не са представени доказателства за сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024г. и Приложение № 1/04.03.2025г. към него, с които се твърди, че са прехвърлени вземанията от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД на новия кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, нито за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което с Разпореждане № 2284/19.04.2026г., постановено по делото, съдът е дал указания за представяне на доказателства за извършената цесия. Указано е също да се посочи има ли извършвани плащания от длъжника по договора за кредит и ако има такива - в какъв размер са, кога са направени, както и към кои пера от дълга са отнесени същите.

Указанията не са изпълнени от заявителя, като вместо това в предоставения му срок той е подал молба вх.№ 9949/24.04.2026г., в която е цитирал съдебна практика.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

1

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с „Файненшъл България“ ЕООД Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024г. и Приложение № 1/04.03.2025г. към него. С оглед изложеното, следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия и приложение № 1 към него не са представени, а липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Съдът намира, че задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приложат и в производството по чл. 410 от ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023г. по гр.д. № 2864/2022г. на ВКС, III г.о.

Посочените доказателства следваше да бъдат представени по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Следователно по делото липсват доказателства относно това заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

На следващо място заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло и доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит /договор за паричен заем/ между Б. С. Е. и „Изи Асет Мениджмънт“АД, като вземанията се претендират от заявителя по силата на договор за прехвърляне на вземания. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд следва да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи. В договора за потребителски кредит е посочен размер на предоставената в заем сума - 300 лева, годишен лихвен процент - 50,00 %, ГПР - 64,71 % и обща сума, дължима от заемателя 319,08 лв. Договорено е задължение за предоставяне на обезпечение в 3дневен срок от сключване на договора, в която връзка е сключен и договор за поръчителство, с предвидено възнаграждение за поръчителя от 100,92 лева, плащането на което е включено в седмичната погасителна вноска.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на 2 чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за потребителя, в т.ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за предоставеното обезпечение (гаранция) в размер на 100,92 лева, заедно с всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит със сума по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.

При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, за което се дължи възнаграждение в размер около 33 % от отпуснатия кредит, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение.

Поради изложеното, съгл. чл. 23 ЗПК, на връщане принципно би подлежала само неплатената главница. Такава обаче не следва да се присъжда в настоящото производство. Въпреки дадените му указания, заявителят не е посочил какви са извършените плащания, съответно - кои вземания са погасени по договора /каквито са налице, предвид размера на претенциите/. В 3 случая съдът е поставен в невъзможност да определи в заповедното производство какъв е размерът на невърнатата главница. При това положение само в рамките на едно състезателно исково производство и след изслушване на експертиза може да се установи какво е плащано по договора и правилно ли са отнесени платените суми като погашение по различните пера по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението в цялост.

Предвид отказа на съда да издаде заповед за изпълнение, следва да се укаже на заявителя, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

С***” ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Б.

С. Е. с ЕГН: ********** от гр. Р***“ ***, общ. Р***, за сумите от 153,39 евро - главница; 9,76 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 06.08.2024г. до 22.10.2024г. и 32,93 евро – мораторна лихва за периода от 07.08.2024г. до 14.04.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5184700 от 30.07.2024г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5184700/30.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 14.04.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

УКАЗВА на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията си против длъжника, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4