Решение № 532 от 26.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. гр. Хасково, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102862 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК от Н. В. Н., ЕГН ********** и Г. Н. Н., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, адв. Димитър Георгиев от АК - Хасково против Община Хасково, ЕИК 0009003946, гр.Хасково, пл. „Общински“ №1, представлявана от Станислав Дечев - кмет на Община Хасково.

Ищците твърдят, че на 23.12.1983 г. закупили от З.Л.Д. земя с площ от 1542 кв.м., със стар номер ****, в местност „К.“, община Хасково, с нов идентификатор ***************.

С Разрешение за строеж № ***/08.06.1990 г., Комисията по териториално и селищно устройство при Община Хасково им издала разрешение за построяване на сезонна постройка - вила. Сградата била построена и в продължение на повече от 30 години, ищците владеели имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато. Същият бил ограден с ограда, имало засадени дръвчета, ищците посадили цвята, половината от имота бил с райграс, а другата половина с плодни дръвчета.

Поддържа се в исковата молба, че през месец юни 2024 г. ищците подали в Община Хасково Молба декларация за снабдяване с нотариален акт за построените в имота сгради:

Вилна сграда - еднофамилна на 2 етажа с идентификатор ***************.1 с площ от 65 кв. м., селскостопанска сграда с идентификатор *************** със застроена площ от 31 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г., с адрес: гр.Хасково, п.к. 6300 и сграда с идентификатор ***************.2 със застроена площ от 31 кв. м., построени въз основа на Разрешение за строеж № ***/08.06.1990 г. След като получили удостоверението от Община Хасково за това дали имотите са общинска собственост, останали изненадани, че земята, която закупили през 1983 г. и владеели и понастоящем, била актувана с Акт № 12976 от 17.07.2024 г. за частна общинска собственост. Правното основание посочено в АОС било §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.56 от ЗОС. Релевантният факт за установяване правото на собственост върху 1 площта, върху която ищците построили сградите бил влизането в сила на нормата на § 42 от ПЗР на ЗОС, а именно 09.11.1999 г. За да премине в собственост на общината един имот по силата на закона, в случая § 42 от ПЗР на ЗОбС, то следвало този имот, към релевантния момент да е бил частна държавна собственост. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост не можело да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът да е придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не бил в състояние да легитимира общината като собственик на процесния имот. В този смисъл се сочи Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на II г. o. Освен това, в константната практика на ВКС /решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на ВКС, I г.о./ се приемало, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. В хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията от 1951г./, държавни били имотите, които нямат друг собственик.

По тези съображение се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията межди страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *************** по КК и КР на гр. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност „К.“, с площ от 1542 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: ****, при съседи: ***************;

***************; ***************,

***************77, ***************74 и

***************73, както и да бъде отменен акта за частна общинска собственост 12976 от 17.07.2024 г. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът не оспорва допустимостта на претенцията, но счита предявеният иск за неоснователен. Изложени са следните насрещни твърдения и възражения:

Възразява се срещу твърдението, че поземлен имот с идентификатор *************** с площ 1542 кв. м., находящ се в м. „К.", гр. Хасково със номер по предходен план **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 г. е собственост на ищците Н. Н. и Г. Н., тъй като те не са представили доказателства за това, че за закупили имота чрез покупко-продажба на 23.12.1983 г. от З.Д..

Оспорва се твърдението на ищците, че са придобили процесния имот по давност. По отношение на придобиване на процесния имот по давност съдебната практика и правната доктрина била непротиворечива, че в определеният от закона давностен срок следвало да са налице кумулативно следните елементи, а именно: обективния елемент (corpus), изразяващ се непрекъснато и постоянно упражняване на фактическата власт върху даден имот, както и субективният (animus), изразяващ се в намерението на лицето, което упражнява фактическа власт, да свои съответния имот за себе си, като за субективният елемент била въведена презумпция по чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ищците твърдели, че за да може Общината да актува имота като частна общинска собственост, то следвало същият да е бил частна държавна собственост.

Характерът на собствеността се обосновавала с нормата на чл. 6 от ЗС (в редакция от 1951 г.), държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а също така и имотите, които нямат друг собственик. В тази хипотеза следвало да се вземе предвид, че основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за право на собственост се съдържали в различни карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по Закона 2 за единният кадастър на НРБ (отм.), Закон за териториално и селищно устройство (отм.), както и ЗКИР, ЗС, ЗСПЗЗ и др. Съдебната практика в този смисъл била непротиворечива, че ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води безстопанствен. В такъв случай съгласно чл. 6 от ЗС (първоначална редакция) имотът преминавал в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. От разписните листи, с които Община Хасково разполагала било видно, че процесният имот с номер по плана от 1988 г. - **** нямал посочен собственик.

Към 1988 г. имотите, които попадат в м. К. били земеделски земи. Ищците твърдели, че с Разрешение за строеж № ***/08.06.1990 г., построили в имота сезонна постройка – вила, но не били представени доказателства земята да е била отчуждавана, предоставяна за ползване или да е с променен статут, което обосновавало държавния характер на собствеността – чл.53 ал.1 ППЗОЗЗ. След като имотът бил държавен по силата на закона, то съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността, в редакцията до 1996 г., вещ която е държавна собственост не можело да се придобие по давност. Придобивното основание по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, с оглед естеството си, било по силата на закона и то се изразявало в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди.

С решение на Общински съвет-Хасково № 67/29.02.2000 г. бил одобрен околовръстен полигон, като в строителните граници на гр.Хасково се включвала зоната на „К.", където попадал процесния имот. Видно било от Скица № 15-708699-11/11.07.2024 г., издадена от СГКК - Хасково, приложена към преписката по издаване АЧОС, НТП на процесния поземлен имот вече не бил земеделска земя, а за друг вид застрояване, което съгласно Приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., попадало в т. 1 Поземлени имоти за жилищни нужди, което обосновавало посоченото правно основание.

Действително в АЧОС № 12976/17.07.2024 г. в т. 8 било посочено, че няма по-рано съставени актове, но АДС респ. АОС, нямали конститутивно действие и тяхното съставяне не било основание за придобиване правото на собственост, същите имали само констативен характер досежно посочените факти, от които произтичало правото на собственост на държавата или общината. В този смисъл несъставянето на АДС към 1988 г. по време на отреждане със съответния план, в който по разписен лист имотът е бил с неизвестен собственик не можело да обоснове извода, че същият не е бил държавен към 1983 г. (Решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г., I г. о., ГК), както и че в последствие е преминал в собственост на Община Хасково съгласно ЗОС.

По изложените съображения ответникът счита предявеният иск за неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен. Също претендира присъждане на направените по делото разноски като е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 196, том II, дело № 2848/2024 г. от 16.08.2024 г. на Христина Запрянова, помощник нотариус по заместване при Нели Тончева, нотариус с № 078 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, на основание постановление от 16.08.2024 г., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 262/2024 г., ищцата Г. Н. Н. е призната за собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти, а именно: СГРАДА с идентификатор № ***************.1, находяща се в град Хасково, община Хасково, област Хасково, по кадастралната карта и 3 кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК град София, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 28.04.2021 г., с административен адрес: град Хасково, п.к.6300, ж.р. „К.", със застроена площ 65 кв. м., с предназначение: еднофамилна вилна сграда, на два етажа, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № *************** и СГРАДА с идентификатор № ***************.2, находяща се в град Хасково, община Хасково, област Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 19.06.2024 г., с административен адрес: град Хасково, п.к.6300, ж.р.

„К." със застроена площ 31 кв. м., с предназначение: селскостопанска сграда, на един етаж, построена върху общински поземлен имот с идентификатор № ***************.

В Скица № 15-565009/30.06.2020 г. на поземлен имот с идентификатор № ***************, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изготвена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково е отбелязано, че няма данни за последното изменение на КККР, засягащо поземления имот, че имотът е с площ от 1542 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Хасково, п.к. 6300, местност „К.“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, при съседи: ***************73, ***************,