Решение № 4400 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4400 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330110267 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: 115625432, със седалище и адрес на управление: град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от управителя А. Х. В., чрез пълномощник адв. О. Д., е предявил против „Максилог” ЕООД, ЕИК: 202030407, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул. „23- ти септември” № 73, представлявано от управителя К. К. К., иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 5 769, 70 лева- главница по фактура № ******/ 31.03.2023 г. за извършен международен транспорт на товари, както и сумата от 795, 27 лева- лихва за забава върху главницата за периода 26.05.2023 г.- 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба- 11.06.2024 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че между двете дружества съществували търговски отношения по повод възлагане от страна на ответника на ищеца да извърши международен превоз на товари. Така по заявка от 28.03.2023 г. ищецът следвало да извърши транспорт на алуминий с тегло от 23 тона от Т. до Г., при съответни начална и крайна точка, на конкретни дати, с влекач. На датата на товарене- 30.03.2023 г. била съставена международна товарителница според изискванията. По време на превоза обаче настъпило ПТП в района на гр. М., причинено от трето лице, като товарната композиция (влекач и ремарке) била ударена и това наложило натоварване на друга композиция. С новата композиция товарът бил доставен до крайната дестинация, като бил приет от получател. По случая се издала фактура 1 за цената на услугата с № *****/ 31.03.2023 г., за сумата от 5 769, 70 лева. Срокът за плащане бил до 30 дни от извършване на транспорта, като документите били получени от ответника на 26.04.2023 г. До момента липсвало плащане, а поради забавата в плащането се дължала и мораторна лихва за периода 26.05.2023 г.- 03.06.2024 г. в размер на 795, 27 лева. За събиране на вземането било образувано производство по обезпечение на бъдещ иск, като по частно гр. дело № 148/ 2024 г. на РС- Златоград се издала обезпечителна заповед чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и се завело изпълнително дело. По настоящото се иска осъждане на длъжника да заплати дължимите суми за главница и лихва. Претендират се и разноските по делото, включително и тези по обезпечението. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа искoвете.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание пълномощникът на страната признава иска, като представя писмени доказателства за извършено плащане на сумите за главница и лихва в хода на процеса. В тази връзка моли за отхвърляне на иска, като се прави възражение за прекомерност на разноските на пълномощника на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети заявка за международен транспорт, международна товарителница, постановление за прекратяване на НП, заявление до митницата и процесната фактура, ведно с платежни документи за направени разходи в производствата.

Представено е платежно нареждане от 23.10.2024 г. за извършено плащане на сумата от 3 527, 94 евро, от името на ответника, по сметка на ищеца, с основание- процесната фактура и лихва.

Приложена е справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за забава по фактурата, възлизаща в размер на 795, 27 лева за периода 26.05.2023 г.- 03.06.2024 г.

Приложено е и частно гр. дело № 148/ 2024 г. на РС- Златоград, по което е било допуснато обезпечението на бъдещия иск.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор между страните по това, че те са имали търговски отношения по повод възложена по заявка на ответника и извършена от ищеца транспортна услуга. В тази връзка са били съставени и съответните документи- ЧМР международна товарителница, удостоверяваща извършването на превоза, както и фактура за тази заявка с посочена цена на услугата за транспорта.

В настоящия процес предмет на разглеждане е фактура с № №*****/ 31.03.2023 г., на стойност от 5 769, 70 лева, която е останала неплатена към момента на завеждане на делото, въпреки проведените между страните разговори за уреждане на въпроса.

2

Ответникът обаче чрез пълномощника си в с.з. представя доказателства за това, че вече е погасил чрез плащане по банков път търсената му сума по фактурата, ведно с мораторната и законната лихви, като пълномощникът на ищеца в с.з. не оспорва това обстоятелство.

Чрез факта на извършеното плащане ищецът е напълно удовлетворен, като извънсъдебно, а не чрез съдебното решение, той е получил търсения ефект от процеса.

Именно в тази връзка исковете за главница и лихви следва да бъдат отхвърлени, защото в противен случай той ще получи втори път по съдебен ред удовлетворяване на вземането си, с което би се обогатил неоснователно за чужда сметка.

Въпреки отхвърлянето на исковете обаче, ответникът няма право на разноски в процеса, защото с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Длъжникът е извършил плащането на 23.10.2024 г., а исковата молба е подадена по- рано- на 11.06.2024 г.

При това положение, с проявата си на неизправна страна по договора за транспорт ответникът е предизвикал процеса срещу себе си и следва да понесе изцяло направените в производството разноски. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално сторени, както следва: внесена държавна такса в размер на 280, 79 лева и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 1 200 лева. По отношение на същото обаче в с.з. е направено възражение за прекомерност, което следва да се разгледа. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е само в едно съдебно заседание, в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, дори точно обратното, предвид извършено плащане от ответника, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед общата цена на паричните искове за главница и за лихва, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 956, 49 лева, до който размер съдът намира, че е справедливо да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. Направените от ответника разноски за хонорар на неговия адвокат си остават за сметка на страната.

Във връзка с разноските по делото обаче, следва да се посочи още, че на основание т.

5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца трябва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното производство, доколкото настоящият процес е образуван в указания от съда срок по допуснато обезпечение на бъдещ иск. В обезпечителното производство по частно гр. дело № 148/ 2024 г. на РС- Златоград, молителят е внесъл държавна такса от 40 лева- за образуване на делото, такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лева и е заплатил на пълномощника си сумата от 1 000 3 лева за адвокатско възнаграждение. Доколкото представителят на ответника е направил общо възражение за прекомерност на разноските на ищеца, то следва да се отнася и до хонорара му в производството по обезпечението на бъдещия иск и с оглед вече изложените по- горе съображения, същият следва да бъде намален на минималният размер според чл. 7 ал. 7, вр. ал. 2 т. 2 от Наредбата и да се определи в размер на 628, 24 лева. Наред с това, следва да се присъдят и разноските по изпълнително дело № ****** г. по описа на ЧСИ ****** *****, рег. № ****, образувано по обезпечителната заповед, за които също е представен списък, както и доказателства за плащането им- такса по сметка на ЧСИ съобразно Тарифата от 66 лева и адвокатски хонорар по изпълнението (който в случая минимален) в размер на 400 лева, за които разноски също е отговорен ответникът.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: 115625432, със седалище и адрес на управление: град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от управителя А.

Х. В., против „Максилог” ЕООД, ЕИК: 202030407, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул. „23- ти септември” № 73, представлявано от управителя К. К. К., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 769, 70 лева (пет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки)- главница по фактура № ******/ 31.03.2023 г. за извършен международен транспорт на товари по заявка от 28.03.2023 г., както и сумата от 795, 27 лева (седемстотин деветдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки)- лихва за забава върху главницата за периода 26.05.2023 г.- 03.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба- 11.06.2024 г. до окончателното погасяване, като ПОГАСЕНИ поради плащане, извършено в хода на делото.

ОСЪЖДА „Максилог” ЕООД, ЕИК: 202030407, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул. „23- ти септември” № 73, представлявано от управителя К. К. К., да заплати на „Каролина Ко” ЕООД, ЕИК: 115625432, със седалище и адрес на управление: град Златоград, ул. „Гривица“ № 36, представлявано от управителя А. Х. В., направените разноски, както следва: по гр. дело № 10267/ 2024 г. на РС- Пловдив, XI гр. с-в- държавна такса в размер на 280, 79 лева (двеста и осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки) и определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 956, 49 лева (деветстотин петдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки); по частно гр. дело № 148/ 2024 г. на РС- Златоград- държавна такса в размер на 40 лева (четиридесет лева), такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лева (пет лева) и определено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 628, 24 лева (шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и четири стотинки); по изпълнително дело № ******* г. по описа на ЧСИ ****** *****, рег. № ****- такса по сметка на ЧСИ от 66 лева (шестдесет и шест лева) и адвокатско 4 възнаграждение в размер на 400 лева (четиристотин лева).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

5