Решение № 690 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора А. В. К. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604126 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.05.2024 година, постановена по НОХД № 6104/2022 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви състав, подсъдимият Т. Н. В. е признат за ВИНОВЕН в това, че около 23:39 часа на 24.04.2021 година от вендинг автомат (машина за кафе), находяща се пред магазин № 6 на бл. ********“ в гр. София, като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот - счупил конструкцията на автомата, която била приспособена за поставяне на пластмасови чаши, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 100 (сто) лева, от владението на Д.Г.Г., собственост на „Грета Крис“ ЕООД, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 НК, поради което и на основание чл.303 НПК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 (ТРИ) МЕСЕЦА.

На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ е било отложено с изпитателен срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият Т.

Н. В. е осъден да заплати по сметка на СДВР сторените на ДП разноски в размер на 365.45 лева и 1320.00 лева по сметка на СРС - разноски за 1 изготвяне на КСППЕ, както и по 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т. Н. В., подадена чрез защитника му – адвокат С. П., в която се излагат твърдения, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява извършено престъпление. Моли съдът да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова оправдателна такава. След запознаване с мотивите е представено допълнение към въззивната жалба.

Според изложеното в допълнението, първоинстанционният съд не е оценил правилно степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като не е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, предвид ниската стойност на предмета, възстановяването на сумата, както и установения синдром на зависимост от психоактивни вещества и ремисия към момента на разглеждане на делото. Представят се доводи, че следва да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление, като деянието бъде преквалифицирано по чл.194 ал.3 вр. ал.1 НК, тъй като счупената пластмасова решетка на вендинг машината не представлява „преграда, здраво направена за защита на лица или имот“ по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 НК. Изложени са аргументи за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения, респективно за преквалификация на деянието по чл.194 ал.3 НК. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза относно предназначението и закрепването на решетката и наличието на фабрична защита на монетника.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат П., защитник на подсъдимия Т. В., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.

Поради това моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан подсъдимия или евентуално да бъде преквалифицирано деянието в такова по чл. 194 ал.3 от НК, като се наложи наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

В хода на съдебните прения прокурорът пледира въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Прокурорът се солидаризира с изводите на съда относно квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.3 НК, както и с изложените мотиви, че не е налице маловажен случай, както и не е налице малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК от легитимирано 2 лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, се пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. Н. В. е роден на ******** година в град София, българин, български гражданин, основно образование, работи като пицар, неженен, осъждан, с адрес град София, ж.к. „********, ЕГН **********.

Свидетелят Д.Г.Г. бил едноличен собственик и управител на дружеството „Грета Крис“ ООД. Дружеството разполагало с машини за продажба на кафе и топли напитки (вендинг машини). Една от машините се намирала в град София пред входа на магазин № 6 на блок ********“. Тъй като магазинът също бил собственост на дружеството, били поставени охранителни камери, които заснемали зоната около магазина и вендинг машината. Заплащането на сумата за поръчаните напитки ставало чрез монети, които попадали във вътрешността на машината в монетник. В предната част на машината било разположено „легенче“ с пластмасова решетка, предназначени за отвеждане на течността от напитките, когато машината не била снабдена с чашки.

Около 23:39 часа на 24.04.2021 година подсъдимият Т. Н. В. решил да отнеме събраната в монетника на машината парична сума. За целта подсъдимият счупил пластмасовата решетка над „легенчето“, събиращо излишните течности и по този начин проникнал с ръка във вътрешността на машината и отнел парична сума в монети на стойност 100.00 лева.

Вследствие на оказания натиск с ръка, за да достигне до отделението на монетника, подсъдимият В. оставил във вътрешността на машината биологичен материал - кръв.

Към датата на деянието свидетелят Д.Г. се намирал в лечебно заведение в град Пловдив поради влошено здравословно състояние и с поддръжката на машините се занимавал неговият син Г.Д.Г., който на 26 април 2021 отишъл за поддръжка на посочената машина и установил, че пластмасовата решетка под зоната, където автоматично се пускали чашите за напитките, е счупена и липсва монетника. Посочва, че фабрично машината не разполагала с 3 допълнителен защитен механизъм на монетника.

Свидетелят Г.Г. установил липсата на сумата от 100.00 лева и сигнализирал органите на полицията, на които предал записите от охранителната камера. Впоследствие, уведомил за инцидента и своя баща Д.Г.. Въз основа на записите от охранителната камера била изготвена съдебно видео-техническа експертиза (л.56-61 от ДП), която проследява хронологично описаните по-горе действия на подсъдимия В. и въз основа на сравнително изследване дава заключение, че на записа най-вероятно е заснето лицето Т. Н.

В..

От местопроизшествието били иззети биологични следи и на 11.05.2021 година подсъдимият предоставил образци за сравнително изследване, за което бил съставен протокол (л.35 от ДП). Въз основа на тях била изготвена СМЕ (л.51-53 от ДП), която установила, че ДНК профилът на предоставения сравнителен биологичен материал от подсъдимия В. съвпада с иззетия от местопрестъплението биологичен материал - човешка кръв във вътрешността на вендинг автомата.

Според вещите лица освидетелстваният В. страда от „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВсиндром на зависимост“ F19.2 по МКБ-10. Дават заключение, че към момента на извършване на деянието не е бил в условията на „синдром на отнемане“.

Вещото лице С. посочва, че няма причинно-следствена връзка между употребата на ПАВ и извършеното деяние.

Вещите лица посочват, че подсъдимият не страда от психоза или друго състояние, което да доведе до продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към момента на деянието според експертите подсъдимият е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и способи на доказване, както следва: показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Г., включително показанията на свидетеля Д.Г., дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 НПК, показанията на свидетелката В. (кредитирани частично), заключението на КСППЕ (л.62-71 от делото на съда); СМЕ (л.51-53 от ДП); съдебно видео-техническа експертиза (л.56-61 от ДП).

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е 4 направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).

Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал.

Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.

Въззивният съд, след самостоятелна проверка на доказателствения материал, изцяло се солидаризира с направения от първоинстанционния съд задълбочен, пълен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства, като възприема за установена идентична фактическа обстановка.

Доказателствената съвкупност, обсъдена и преценена от Софийския районен съд, по обективен и безпристрастен начин води до несъмнен извод относно авторството, механизма на инкриминираното престъпление, което подсъдимият е извършил, поради което въззивната инстанция се присъединява към всички направени от първата инстанция фактически и правни констатации.