Решение № 4517 от 26.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13662/2023
- Вид
- Решение № 4517
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова, ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4517 гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Цветелина Ал. Костова
ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100513662 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Р. Г. А. срещу решение № 16955/19.10.2023 г., постановено по гр.д. № 11271/2023 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1033,51 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 140371, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 145,80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.07.2022 г.; 46,15 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г.-30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41473/2022 г. по описа на СРС, 40 състав.
1
Жалбоподателят - Р. Г. А., чрез своя особен представител – адв. К. К., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинна енергия за процесния имот в периода, предмет на делото. Счита освен това и че не е изпаднал в забава, поради което не дължи лихва за забава. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница, представляваща цена за предоставена топлинна енергия, иска за мораторна лихва, начислена върху присъдената сума за топлинна енергия, както и иска за цената на извършената услуга за дялово разпределение.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Бруната“ ООД, не е подало отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1046,49 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, аб. № 140371, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 147,64 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.07.2022 г.; 46,15 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г.-30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
9,50 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 19.07.2022 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответницата дължи заплащането на предоставените топлинни услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
****, аб. № 140371. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, както следва: 1046,49 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 140371, ведно със 2 законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 147,64 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.07.2022 г.; 46,15 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г.-30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 9,50 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 19.07.2022 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 1033,51 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 140371, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
145,80 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 19.07.2022 г.; 46,15 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г.-30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на облигационно отношение между страните, както и дали ответникът е изпаднал в забава по отношение плащането на цената на доставената топлинна енергия, доколкото на същия не са връчване фактури и изравнителни сметки, както и не са представени 3 доказателства за избран от етажната собственост начин на плащане.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
По отношение на възраженията за липса на облигационни отношения между страните:
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Според т.1 от тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Според решението, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди / „битов клиент“ по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка дължи цената й, като договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на 4 топлоснабдения имот. Само при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай, видно от нотариален акт за покупко-продажба от 15.05.1998 г., ответницата е придобила собствеността по отношение на имот, представляващ апартамент № 75Б, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ул. „****, в жилищна сграда – блок 13, на 16 етаж. Въпросният апартамент, собственост на ответницата, не е идентичен с апартамента, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, същият е с номер 75, но видно от представените фактури, съобщения към фактури и отчети, ответницата Р. А. фигурира като потребител за недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. **** – 1, ****, вх. 1, ****, за който е открит абонатен № 140371. Действително, това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод, че същата е собственик на процесния апартамент, но от друга страна в представения по делото протокол за реално извършен отчет от 18.06.2021 г., Р.
А. е посочена като клиент на имот с адрес гр. София, ж. к. **** 1, ****, вх. 1, ет. 16, ****, абонатен № 140371, партида № 2, като в документа на мястото за клиент фигурира подпис на потребителя. Подписът не е оспорен своевременно по надлежния ред, поради което настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че на основание чл. 180 ГПК следва да се приеме, че изявлението принадлежи на лицето, което се сочи за негов автор, а именно Р. А.. От тук следва и извода, че същата е открила партида на свое име в топлопреносното предприятие.