Протокол № 1446 от 25.09.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1446 гр. Сливен, 25.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря М. В. Тодорова и прокурора Е. Хр. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230101308 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата И. Г. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, се явява лично. Представлява се от процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК – адв. М. С. Х. от АК – Ямбол, редовно упълномощена с пълномощно по делото.

Ответникът Н. Г. В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

С ъ д ъ т ДОЛАДВА постъпила писмена молба от пълномощник на ответника, в която се съдържа оспорване на експертизата с подробен анализ на заключението на вещото лице. Направени са доказателствени искания, но не е направено искане, делото да бъде отложено за друга дата с оглед невъзможността на пълномощника да се яви днес в съдебно заседание. Не е посочена причина за отсъствието на ответника, т.е. не е налице едновременна невъзможност на страната и пълномощника й да се явяват, за да е налице причина за отлагане на делото.

Заинтересованата страна РП – Ямбол, редовно призована се представлява от представител на РП – Сливен - прокурор Е. П..

Вещото лице В. Д. Г., редовно призована се явява лично.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата обстановка.

АДВ. Х.: Поддържам исковата молба.

ПРОКУРОР: Не оспорвам молбата, становище ще взема по същество.

Съдът ЗАДЪЛЖИЛ ищцата да се яви лично днес, за да даде обяснение по делото, като отговори на поставен въпрос от ответната страна в открито съдебно заседание на 20.01.2026г., а именно: „Дължат ли се в момента неплатени суми за издръжка, които бащата дължи на детето, чрез майката?“ Съдът ПОКАНИ ищцата да отговори на въпроса.

ИЗСЛУШАНА КАЗА: Бащата плаща издръжка, но я бави, има месеци които плаща напред във времето или със закъснение назад. Към момента дължи само за месец септември 2026г., който не е приключил. Обикновено прави паузи от около половин година, когато не плаща и след това плаща наведнъж, но на мен парите ми са необходими месец за месец за издръжка на детето.

Съдът констатира, че заключението по допуснатата и назначена съдебно психологическа експертиза е постъпило в срок по делото.

С писмената молба пълномощник на ответника прави отвод на вещото лице, като основание за това е посочил чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК без да са посочени точно обстоятелствата, които пораждат съмнения в безпристрастието на вещото лице. Поискано е вещото лице да вземе отношение по изложените основания за отстраняването му.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Г.: Не познавам страните, нито адвокатите им. За първи път видях бащата на детето, когато присъствах на тяхна контактна среща на 12.06.2026г. в ЦОП „УСМИВКА“ гр. Ямбол, съгласно разпоредените привременни мерки. След срещата имахме кратък разговор с ответника, за да изясня обстоятелства по делото. Имахме и няколко телефонни разговора, тъй като той ми се е обаждал преди 12.06.2026г. да пита кога ще бъде срещата в Ямбол, за да се уточним. Последно, след като представих по делото заключението, той ми се обади по телефона и искаше да му давам обяснения, защо съм дала такива отговори на поставените въпроси. Не считам, че има основания за отвода ми.

2

АДВ. Х.: Считам, че не са налице основания за отвод на вещото лице. На първо място на стр. 2 от депозираната молба, колегата посочил, че вещото лице правило изводи и твърдения, във връзка с непроверени доказателства според адв. Б., като посочва цитати от стр. 4 и 10 от заключението. На адв. Б. му е убягнало, че на стр. 4 и 10 от заключението, няма изведени изводи от вещото лице, а това са извадки от исковата молба - на стр. 4 и на стр. 10 от отговора на исковата молба, каквото по принцип трябва да съдържа едно заключение. По нататък адв. Б. на стр. 3 казва, че вещото лице споменало Присъда № 12 от 25.10.2024г., като в основанието си за отвод твърди, че вещото лице е извело изводи на база на тази присъда, без да провери към момента на изготвянето на заключението, дали присъдата е влязла в сила.

Такъв извод, аз в експертизата не намерих. Вещото лице описва единствено и само съдържащите се писмени доказателства в кориците по делото.

Единствено в заключението си вещото лице споменава липсата на контакти между баща и син в рамките на три години, като тази липса се дължи на наложената мярка за неотклонение на ответника В. към онзи момент, а именно най-тежка такава „Задържане под стража“ – първо три години и след това около 6-7 месеца. Изводите посочени в заключението се основават, както е записало вещото лице на проведените срещи, а не на сочените от адв. Б. писмени доказателства. По отношение на осъществения палеж и начина на рефлектиране върху психиката на детето, вещото лице посочило не на база присъдата, а на база обективни данни от изследването на детето и неговите спомени. Считам, че така изложеното в молбата не кореспондира със заключението на вещото лице, поради което и не представлява основание за отвод.

ПРОКУРОР: Моля да не уважавате молбата на ответника, за отвод на вещото лице.

Съдът намира искането на ответната страна, с което е направено отвод на вещото лице В. Г. за неоснователно, тъй като не са посочени, какви са другите основания визирани в чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастие на експерта. Анализът, който е направил пълномощника на ответника в молбата си касае доказателствената стойност на заключението и дали то ще се кредитира от съда или не, е решение на съда с крайния съдебен акт. Това се отнася, също така и до 3 направеното искане на стр. 3 от молбата, съдът да определи доказаната фактическа основа, а психологът да оцени нейните психологични последици.

Това, което съдът приема за доказано от фактическа страна се излага в крайния съдебен акт. Освен това, ако са били налице основания за отвод на вещото лице, то следваше те да бъдат изтъкнати още след определянето на експерта, а не след представяне на заключението му.

С оглед горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за отвод на вещото лице В. Д. Г..

Тъй като заключението е постъпило в срок по делото, съдът счита, че не са налице процесуални пречки за изслушване на вещото лице в днешното съдебно заседание.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице, като снема самоличността му, както следва:

В. Д. Г. – **** г., ЕГН: **********, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, без родство със страните по делото и без дела и особени отношения с тях;

Вещото лице ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл.

291 НК. Обещава да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам представеното заключение.

Присъствах на една контактна среща между бащата и детето на 12.06.2026г. в ЦОП – Ямбол. Не съм се запознавала и не са ми били предоставяни протоколи за срещи между бащата и детето, освен тези, които са по делото. С майката и детето съм присъствала на три срещи – с майката и детето заедно, само с майката и само с детето. Само с бащата среща установих, след проведената контактна среща между него и детето, на която присъствах, тъй като той трябваше да дойде два часа по-рано в Ямбол, преди срещата, но той закъсня, дори срещата се отложи с два часа.

На стр. 4 и 10 от заключението не съм възпроизвела собствени твърдения или изводи, а съм посочила, какво е написано в исковата молба от майката и от ответника в писмения отговор. На стр. 18, в точка I I I от 4 заключението, съм коментирала отношенията между ответника, майката и детето Кристиян, въз основа на свидетелките показания по делото. Никъде не съм посочвала съдебни актове, които установяват лишаване от родителски права. На стр. 29 от заключението, не съм посочила от свое име, а правя анализ на проведеното психологическо изследване на детето, като на стр. 16 от заключението съм посочила използваните методи за това. На стр. 7 от заключението съм възпроизвела дати от исковата молба, ако там има грешка, то тя е пренесена от мен от исковата молба автоматично. На стр. 15 от заключението съм посочила наличието на протоколи за проведени контактни срещи, като съм имала предвид тези представени по делото. Точно за това съм посочила на стр.18 в заключението, че дистанцията между бащата и детето допълнително се утежнява във възрастта между 4 и 8 години, поради отсъствието на бащата, като това отсъствие се дължи на престоят му в ареста и липсата на търсене от негова страна. Не съм имала поставена задача, да изследвам родителски капацитет на ответника или на свидетеля Генков. В делото се съдържат данни - постановление за привличане на обвиняем и първоинстанционната присъда на РС- Ямбол. Посочила съм в заключението, че детето има нужда от успокояване след провеждане на срещите с бащата в ЦОП, тъй като детето там не реагира, докато е в ситуация на срещата, а реакцията се изразява по-късно, след като се прибере вкъщи и почувства сигурността на семейната среда, в която се отглежда. Искам да кажа, че докато започна същинската работа с детето, мина доста време, защото детето беше изключително стресирано и се страхуваше от начина, по който ще се действа спрямо него. В заключението съм описала клиничната картина и соматичните прояви на детето, по отношението на реалния страх, който изпитва от бащата.

Направи ми впечатление, че при срещата, на която присъствах на 12.06.2026г., социалният работник беше този, който осигури игрите и материалите за провеждане на срещата между бащата и детето, а не бащата.

АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещото лице.

ПРОКУРОР: Нямам въпроси към вещото лице.

С писмената молба пълномощникът на ответника оспорва заключението, прави искане да се допусне и назначи повторна съдебно психологическа експертиза от друго вещо лице, което да отговори на първоначалните въпроси.

5

АДВ. Х.: Считам, искането за неоснователно и немотивирано. Вещото лице в днешното съдебно заседание изчерпателно отговори на поставените въпроси в молбата. Заключението е пълно, обективно и всестранно, поради което не е необходимо назначаването на повторна съдебно психологическа експертиза.

ПРОКУРОР: Също считам, че искането за назначаване на повторна експертиза е неоснователно, тъй като изготвената и защитена такава от вещото лице в днешното съдебно заседание се явява обоснована и няма основания за съмнения в безпристрастността на вещото лице. Моля да не уважавате искането.

Съдът счита, искането за допускане и назначаване на повторно заключение по съдебно психологическа експертиза за неоснователно, тъй като представеното заключение от експерта В. Г. е обосновано, пълно, ясно, базира се на писмени доказателства, събрани по делото, както и на лични срещи със страните по делото и тяхното дете. Освен това на всички въпроси и опровержения от страна на ответника, вещото лице отговори в днешното съдебно заседание.

На основание чл. 148 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателствено средство по делото заключението по допуснатата съдебно психологическа експертиза, изготвено от вещото лице В. Д. Г., изслушана в днешното съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице В. Д. Г. възнаграждение в размер на 409,03 евро от внесеният по делото депозит, съобразно представената справка-декларация, а сумата от 362,08 евро, след внасяне на допълнителния депозит от страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане и назначаване на повторна съдебно психологическа експертиза.

Съдът намира, че следва да уважи доказателственото искане на ответника и към делото да се приобщят протоколи за проведени контактни срещи между ответника и детето в ЦОП „УСМИВКА“ - Ямбол, след 6

13.02.2026г., тъй като в случая се касае за преценка на интерес на малолетно дете, при което няма преклузия за сочене на доказателства.