Решение № 485 от 05.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330115459 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н. А. срещу И. В.

П., с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в общ размер от 7520 лева, представляваща предоставени в заем парични средства, както следва: на 13.10.2020г. сума в размер от 1600 лв., на 04.11.2020г. сума в размер от 1500 лв., на 26.11.2020г. сума в размер от 1620 лв., на 16.12.2020г. сума в размер от 1000 лв., на 23.12.2020г. сума в размер от 1500 лв. и на 29.12.2020г. сума в размер от 300 лв., ведно със законната лихва върху горепосочените суми считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.09.2021г./ до окончателното им заплащане; евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в общ размер от 7520 лева, представляваща дадени от ищцата, съответно получени от ответника без наличие на основание суми, както следва: на 13.10.2020г. сума в размер от 1600 лв., на 04.11.2020г. сума в размер от 1500 лв., на 26.11.2020г. сума в размер от 1620 лв., на 16.12.2020г. сума в размер от 1000 лв., на 23.12.2020г. сума в размер от 1500 лв. и на 29.12.2020г. сума в размер от 300 лв., ведно със законната лихва върху горепосочените суми считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.09.2021г./ до окончателното им заплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата като заемодател и ответникът като заемател са сключени множество неформални договори за заем. На горепосочените дати са преведени отразените по- горе суми по банкова сметка на ответника. Към момента на извършване на банковите преводи, съответно към датата на възникване на заемните правоотношения страните са били роднини по сватовство (ищцата е майка на съпругата на ответника към онзи момент). Договорката между страните била ищцата да предостави на ответника сума в общ размер между 7000 – 8000 лв. Ищцата нямала възможност да предостави сумата наведнъж, предвид което били осъществени няколко 1 банкови превода по сметка на ответника на горепосочените дати и суми. Ответникът следвало да върне предоставените в заем парични средства в шестмесечен срок от получаване на съответния паричен превод. Падежът на задължението настъпил, но ответникът не върнал предоставените му в заем парични средства. В случай че не бъде установено, че процесните суми са дадени в заем, то се твърди, че са дадени без наличие на основание за това и ответникът се е обогатил за сметка на ищцата. Моли се предявения главен иск да бъде уважен, а при отхвърлянето му, да бъде уважен предявеният евентуален иск. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е получил от ищцата сума в общ размер от 7520 лв. на горепосочените дати. Възразява се, че между страните е налице основание за имущественото разместване, но същото не е заем, както се твърди от ищцата, а договор за изработка и стоматологични услуги.

Изтъква се, че процесната сума е дадена от ищцата на ответника на траншове, тъй като е следвало да бъдат закупувани материали и да се заплащат други суми във връзка с извършването на медицинска мапипулация – поставяне на зъбни импланти на ищцата.

Сочи се, че между страните в началото на 2020г. било постигнато съгласие ответникът като доктор по дентална медицина да извърши горепосочената манипулация.

Ответникът предупредил ищцата, че поставянето на зъбни импланти е скъпоструваща интервенция, която отнема и значителен период от време. Предвид това, макар и страните да били роднини по сватовство към онзи момент, ответникът нямало как да извърши манипулацията безплатно. Била калкулирана цялата стойност на лечението и консумативните разноски, като ищцата поела ангажимент да заплаща на части манипулацията и свързаното с нея лечение, като сумите се превеждат по банкова сметка на ответника. Ответникът извършил всички манипулации свързани с поставянето на зъбни импланти на ищцата в периода от м.04.2020г. до м.12.2020г. в клиниката на родителите на ответника. Поддържа се, че дейността по поставяне на зъбни импланти на ищцата е цялостно извършена и от същата не са постъпвали оплаквания свързани с проведеното лечение. Изтъква се, че едва след раздялата между ответника и дъщерята на ищцата, с подаването на исковата молба се излага тезата, че процесните парични средства са дадени в заем. По отношение на предявения при евентуалност иск се сочи, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаването му. Имущественото разместване е осъществено на база сключения между страните договор за изработка и предоставяне на стоматологични услуги. Доколкото услугата е предоставена и е постигнал целеният от страните резултат (поставяне на зъбни импланти на ищцата), то не е налице и обедняване на ищцата, съответно обогатяване на ответника без да е налице основание за това. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

По правната квалификация на спора: преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, нужно е да акцентира върху обстоятелството, че задължение на съда е да даде коректната правна квалификация на спора, базирайки се на твърденията на ищеца. С доклада по делото предявеният главен иск правилно е квалифициран по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск обаче, е налице необходимост от преквалифицирането му от чл. 59 ЗЗД в чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД. По отношение на евентуалния иск, в исковата молба ищцата ясно поддържа, че процесната сума е дадена на ответника без наличие на основание за това като се излагат твърдения, че същата е преведена директно от ищцата по банкова сметка на ответника. Тоест, налице са твърдения за директни престативни действия от ищцата към ответника, посредством които ищцата обеднява, а ответникът се обогатява. Претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД е акцесорна и същата е на разположение на ищеца, когато няма друг път за защита на спорното благо. След като 2 се посочва, че са налице преки действия по даване и съответно получаване на дадено благо без да е налице основание за това, то правната квалификация на евентуалния иск следва да бъде по чл. 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД.

Отделно от гореизложеното, прецизирането на правната квалификация от чл. 59 ЗЗД на чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД с решението по делото не накърнява правата на страните, доколкото още с доклада по делото (т. 5 от същия- л. 72 гръб), тежестта на доказване е коректно разпредЕ. и предметът на доказване в процеса е изчерпан. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че при предявен иск базиращ се на правилата уреждащи неоснователното обогатяване, ищецът е нужно да установи единствено предаването, съответно получаването на паричната престация от ответника и нейния размер, но не и да установява наличието на основание за имущественото разместване.

Последното обстоятелство се установява от ответника (правнорелевантен факт, който ще бъде коментиран в следващата част от настоящото изложение).

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Не съществува спор между страните и са относими и към двата предявени иска следните обстоятелства: ищцата е превела по банкова сметка на ответника сума в общ размер от 7 520 лева, както следва: на 13.10.2020г. сума в размер от 1600 лв., на 04.11.2020г. сума в размер от 1500 лв., на 26.11.2020г. сума в размер от 1620 лв., на 16.12.2020г. сума в размер от 1000 лв., на 23.12.2020г. сума в размер от 1500 лв. и на 29.12.2020г. сума в размер от 300 лв.; към момента на осъществяване на горепосочените парични преводи страните са били роднини по сватовство (ищцата е майка на съпругата на ответника); към 2020г. ответникът е бил доктор по дентална медицина.

По главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съобразно нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем по дефиниция е реален договор, поради което следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че фактически е предал на длъжника- ответник договорената между тях сума като последният е поел задължение да я върне. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено това предаване, не може да се приложи презумпция, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства (в тази връзка- Решение № 524/ 28.12.2011г. по гр.д. № 167/ 2011г., по описа на ВКС, IV- то г.о.; Решение № 253/ 17.10.2014г. по гр.д. № 2902/ 2014г., по описа на ВКС, III- то г.о.). При изрично разпредЕ. тежест за доказване на посочените обстоятелства с доклада по делото (т. 5 от същия), ищцата не установи да е предала процесната парична сума на ответника във връзка с възникнал между тях договор за заем. В тази връзка, ответникът успешно проведе насрещно доказване и обоснова наличието на различно основание за предаване/ получаване на процесната сума, а именно наличието на сключен между страните през 2020г. договор за изработка и предоставяне на стоматологични услуги, чието изпълнение е продължило до м.12.2020г.

Както вече бе посочено, между страните не съществува спор, че сумата от 7520 лева е преведена от ищцата по банкова сметка на ответника, както следва: на 13.10.2020г. сума в размер от 1600 лв., на 04.11.2020г. сума в размер от 1500 лв., на 26.11.2020г. сума в размер от 1620 лв., на 16.12.2020г. сума в размер от 1000 лв., на 3

23.12.2020г. сума в размер от 1500 лв. и на 29.12.2020г. сума в размер от 300 лв. В цитираните платежни нареждания /л. 7- 12/ ищцата сама е избрала да посочи основание за превода: в платежните от 13.10.2020г., 04.11.2020г. и 29.12.2020г. е отразено като основание „работна заплата“, в платежните от 26.11.2020г. и 23.12.2020г. е посочено „месечно възнаграждение“ и в платежното от 16.12.2020г. е посочено „захранване“. Отразеното в самите платежни нареждания от ищцата като основание за преводите изцяло подкрепя тезата на ответника изложена в отговора на исковата молба, че сумите са преведени във връзка със сключен между страните договор за изработка (поставяне на зъбни импланти), изпълнението по който е било реализирано в периода от м.04.2020г. до м.12.2020г. Единствено в преводното нареждане от 16.12.2020г. е посочен абстрактният израз „захранване“, но предвид факта, че преводът на сумата по това платежно нареждане е осъществен в периода на другите плащания, за които изрично е отразено, че представляват „работна заплата“ и „месечно възнаграждение“, съдът приема, че и преводът от 16.12.2020г. на стойност от 1000 лв. е във връзка със сключения между страните договор за изработка и предоставяне на медицински услуги. Наличието на отразено в бележките нарочно основание на паричните преводи се цени от съда по реда на чл. 175 ГПК, доколкото представлява извънсъдебно признание на неблагоприятен за ищцата факт. След като самата ищца е избрала да впише като основание за паричните преводи „работна заплата“ и „месечно възнаграждение“ в платежните нареждания, то лишено от правна и житейска логика е да се твърди, че това са парични средства предоставени по силата на договор за заем.