Решение № 3886 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3886 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100508744 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕИК 000694286 срещу решение № 21986 от 04.12.2024 г. постановено по гр. д. 20241110117741 по описа за 2024 година на СРС, 81 състав, с което е уважен предявеният от В. С. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 1058,34 лева, представляваща остатък от обезщетение във връзка със застрахователен договор „Каско“ обективиран в застрахователна полица № 47252317304000077 с период на покритие от 26.01.2023 г. до 25.01.2024 г., за претърпени имуществени вреди по застрахования л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ********, настъпили в резултат на ПТП от 02.01.2024г., ведно със законната лихва върху сумата 100 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба - 28.03.2024г. до окончателното изплащане, както и ведно със законната лихва върху сумата 958,30 лв., считано от 29.10.2024г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска по чл. 405, ал. 1 КЗ до пълния предявен размер от 1250 лв.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, тъй като неправилно са преценени събраните по делото доказателства и е достигнато до неправилни изводи, в следствие на което е постановено решение и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска като в полза на въззивника се присъдят разноските за двете производства.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба. В становище депозирано в откритото съдебно заседание въззиваемият чрез своя процесуален представител взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните 1 по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Основателността на предявени иск предпоставя установяването на следните обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди; действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е платил застрахователното обезщетение.

В случая предвид липсата на възражения между страните в този смисъл съдът приема за безспорно между тях, установеното от първоинстанционния съд, че между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка по полица „Каското“ на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ********, обективирано в представената по делото застрахователна полица № 47252317304000077 от 25.01.2023г. Съгласно договора ответникът в качеството на застраховател се задължава да заплати на ищеца в качеството на застрахован обезщетение при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, представляващо покрит риск съгласно договора. Автомобилът е застрахован при застрахователна стойност 8000 лв. за периода 26.01.2023г. - 25.01.2024г., поради което и по делото се установява наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каското”, сключена за процесния автомобил, валидно към датата на застрахователното събитие. В самата застрахователна полица е посочено, че застрахованият е получил екземпляр от Общите условия към договора по застраховка, поради което и съдът намира, че страните по договора са обвързани от същите.

Представено по делото пред СРС е Свидетелство за регистрация, част I № 011497328, от което се установява, че собственик на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ******** е ищецът В. С. Д.. Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил - така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 4074/2008 г. на III ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила - арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. В тази насока и въведеното с отговора на исковата молба възражение относно материалната легитимация на ответника се 2 явява неоснователно.

Установено е също така пред първоинстанционния съд, че на 02.01.2024 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие в гр. София, ул. „Околовръстен път“ - при движение на автомобила, вследствие на хвръкнали камъчета от движещо се отпред МПС, при което са настъпили щети: по преден капак, предно стъкло и таван, за което е образувана щета № 472523242400019 и е съставен опис на претенция № 51-01300207/24/05.01.2024г. с отразени в същия увреждания по застрахованото имущество: преден капак - за който е посочено, че е увреден при сключване на каско полицата; таван - за боядисване; челно стъкло - за подмяна.

По делото не се спори и че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по процесната щета № 472523242400019 в размер на 669,56 лв. с преводно нареждане от 09.01.2024г.

Спорният по делото въпрос касае какъв е размерът на вредите, чието обезщетяване се претендира.

Софийски районен съд правилно посочва, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Според константната съдебна практика /напр. решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др./ актуална и след влизане в сила на действащия КЗ от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т.е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Ето защо, именно средните пазарни цени са действително претърпените и доказани по размер вреди. В случая, въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза по делото се установи, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № ******** към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие на 02.01.2024г. е в размер на 1727,90 лв. Експертът е описал кои са констатираните щети по процесното МПС, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП, като е дал вариант на заключението без да се включва ремонта за преден капак, за който в описа на застрахователя е посочено, че представлява щета, която е била налице към датата на сключване договора за имуществено застраховане. Същевременно посоченият детайл, не е предмет на настоящата искова претенция, поради което съдът възприема именно този начин на изчисления даден от експерта в САТЕ. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата 3 вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. По делото не се спори, че към датата на сключване на договора за имуществена застраховка „Каско“ застрахованият е избрал обезщетяване, чрез доверен сервиз, т.е. възстановяване в натура. Същевременно видно от представено към отговора на исковата молба заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /лист 33/, ищецът е посочил като начин за обезщетяване с оглед настъпилото застрахователно събитие - по калкулация на застрахователната компания /по експертна оценка/, по който ответникът е определил и заплатил застрахователно обезщетение. Тази оценка на застрахователя обаче следва да определи такава стойност, която да е достатъчна за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. В същото време обаче, разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е дали в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият е посочил като начин на обезщетяване - „по калкулация на застрахователната компания“, след като впоследствие по отношение размерът на застрахователното обезщетение е възникнал спор между страните.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/396ff5e2-71a1-4a81-8b6a-6ecc8693820e