Решение № 1866 от 10.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1866 гр. Варна, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100502473 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията" No 4-6, срещу решение №262025/22.06.2021г., постановено по гр.д. № 366/2020 г. на ВРС, с което:

- е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Д.

ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в **** не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище в гр. София като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД по Конкретен договор за цесия от 17.10.2014г. заплащане на сумата от 4102.27 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г., сумата от 367.12 лева, представляваща редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г., сумата от 244.59 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г., както и сумата от 375.28 лева, представляваща направените по делото разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2012г. въз основа на Заповед №7584/03.10.2012г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС, 16 състав и е образувано изп.д. № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717, 1 поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.

- е осъден въззивникът да заплати на Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в **** сумата от 2838.48 лева, събрана без основание по изпълнително дело № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г. до окончателното й заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.

- е осъден въззивникът да заплати на Д. ИВ. Т. ЕГН **********, с адрес в **** сумата от 274.24 лева, събрана без основание по изпълнително дело № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 с район на действие ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда-14.01.2020г. до окончателното й заплащане, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение на 07.12.2012г. е започнала да тече пет годишната давност за вземанията. Изпълнителното производство е перемирано на 07.12.2014г., поради което по отношение на него намират приложение постановките на ППВС 3/18.11.1980г., че давност не тече докато трае изп. процес. Новото разрешение на правния въпрос, дадено с ТР 2/2015г., се прилага занапред от момента на постановяването му – 26.06.2015г.

Прекратяването на изп.производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, а от прекратяването започва да тече нова давност. Следователно считано от 07.12.2014г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е прекъсната, преди да е изтекла, с молбата за образуване на новото изпълнително дело от 23.07.2019г., с която е поискано да бъде насрочена дата за опис на движими вещи на длъжника, таксите за което са надлежно заплатени. Молбата за образуване на изп. дело е нередовна, ако в нея не е посочен изпълнителен способ и подлежи на връщане (съгласно ТР 2/2015г.).

Следователно след като молбата не е върната, същата е редовна и прекъсва давността. От значение за прекъсването на давността е изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на изпълнителните действия от ЧСИ или наличието на резултат от предприетите действия (цитира се практика в този смисъл).

Новото изпълнително производство е образувано в срок и извършените след образуването му изпълнителни действия са законосъобразни и валидни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита за правилен извода на съда, че всички действия, извършени след 08.12.2014г., не прекъсват давността, защото изп. дело е било прекратено по силата на закона. Поради липса на извършени изпълнителни действия след 07.12.2012г., давността е изтекла на 07.12.2017г.

Второто изп. дело е образувано при действието на ТР 2/2015г., поради което 2 приложение следва да намери даденото с него задължително тълкуване, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Тъй като по прекратеното предходно изп. дело не са били предприети годни изпълнителни действия, давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта - 07.12.2012г., или от 30.10.2012г., когато според ЧСИ в изпратено до длъжника уведомление е извършено последното изп. действие. Проследена е хронологията на предприетите по двете изпълнителни дела процесуални действия, за да се обоснове становището, че към датата на подаването на молбата за образуването на новото изп. дело – 06.08.2019г., давността е била изтекла. Ищецът не е признавал дължимостта на сумите по ПДИ и издадената заповед за изпълнение и не е предприемал доброволно плащане. Сумите са събрани принудително чрез запор на единствената му банкова сметка, след погасяването на вземанията по давност.

Наложеният запор на банкова сметка не представлява годно изпълнително действие, което да прекъсне погасителната давност, тъй като същата вече е била изтекла. Съответно събраните по принудителен начин суми също са недължими, тъй като са били събрани след изтичане на погасителната давност.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първостепенният съд е сезиран с предявени от Д. ИВ. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове както следва:

- иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от 4102.27 лева, главница по Договор за банков кредит от 20.08.2008г. и Анекс №1/24.07.2009г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2012г. до окончателно изплащане, сумата от 367.12 лева, редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г., сумата от 244.59 лева, наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г., сумата от 375.28 лева, разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2012г. в полза на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД въз основа на влязлата в законна сила Заповед по чл.417 от ГПК №7584/03.10.2012г. по ч.гр.д.№14076/2012г. на ВРС и е образувано изп.д. № 374/2019г. по описа на ЧСИ р. Т.а с рег.№717, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 17.10.2014г., поради погасяването им по давност и

- иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2838.48 лева, представляваща недължимо платени суми след погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист, събрани по принудителен начин, (с която са погасени: 100.00 лева юрисконсулско възнаграждение по изп.д., 103.80 лева - обикновени такси по изп.д., 375.28 лева - съдебни разноски по издадения изпълнителен лист, 244.59 лев - наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 30.09.2012г., 367.12 лева - редовна лихва за периода от 05.07.2011г. до 01.07.2012г. и 3

1647.69 лева - частично законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2012г. до окончателно изплащане на вземането), както и сумата от 274.24 лева - пропорционална такса с ДДС в полза на ЧСИ р. Т.а с рег.№717 по образуваното изпълнително дело № 374/2019г., ведно със законната лихва върху сборната главница от 3112.72 лева от подаване на исковата молба14.01.2020г. до окончателното изплащане.

Искът е основан на твърдения, че въз основа на влязла в сила Заповед № по чл. 417 от ГПК №7584/03.10.2012г. по ч.гр.д.№14076/2012г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, въз основа на който е образувано изп.д.№971/2012г. по описа на ЧСИ р.

Т.а с рег.№717. От момента на издаването на изпълнителния лист 16.10.2012г. погасителната давност не е била прекъсвана, поради което е изтекла на 16.10.2017г. По изп.д.№971/2012г. не са извършвани изпълнителни действия, в резултат на което същото е било прекратено ех lege по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 30.10.2014г. След прекратяването на делото с молба вх.№8094 от 10.11.2014г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че е прехвърлил вземанията си на ответника с договор за цесия от 17.10.2014г. С молби от 19.01.2015г. и 15.07.2015г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател само спрямо другия солидарен длъжник без да е направил искане за извършване на изпълнителни действия. Съдебният изпълнител е изпратил уведомление до дружеството, че не е посочен способ за изпълнение. С молба вх.№6110/11.08.2015г. взискателят е посочил способ за изпълнение. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение №1375/08.09.2015г. до поделение №32140, гр.Варна, МО, по което началникът на „ФС" е отговорил, че няма такъв човек. Съдебният изпълнител е изпратил съобщение до ответника, че последното изпълнително действие е извършено по делото на 30.12.2012г., поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК делото е прекратено. По искане на ответника съдебният изпълнител е образувал ново изп.д.№374/2019г., въпреки че към този момент вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност. Наложеният по изп.д.

№374/2019г. запор на банковата сметка на ищеца в ЦКБ не съставлява годно изпълнително действие, което да прекъсне погасителната давност, тъй като същата вече е била изтекла към 16.10.2017г. Сумите, събрани по принудителен начин от запорираната банкова сметка по образуваното изп.д.

№374/2019г., са недължими, тъй като вземанията са били погасени по давност преди образуването му - на 16.10.2017г., поради което същите подлежат на връщане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявените искове, с твърдения, че дори да се приеме, че изп. д. № 971/2012г. се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то при изследване на въпроса дали вземането е погасено по давност, следва да се вземе предвид кога е настъпило основанието за прекратяването.

Счита, че предвид приложението на ППВС № 3/1980г., до момента на обявяване на TP 2/2015г. давност не е текла по висящите към 26.06.2015г.

4 изпълнителни производства. Последното изпълнително действие по делото е извършено на 30.10.2012г. Срокът на давността е продължил да тече след прекратяване на изпълнителното дело на 30.10.2014г. Следователно давността е щяла да изтече най-рано на 30.10.2019г. Новото изпълнително дело № 374/2019г. е образувано на 24.07.2019г. - преди изтичане на давностния срок.

По евентуалния иск се поддържа, че дори погасено по давност вземането продължава да съществува и ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разпечатката съдържа 37 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/396f8cc6-6158-4f69-bfd3-ef00d0d54aa9