Решение № 322 от 27.11.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Дупница, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20251510200629 по описа за 2025 година

Адв.Д..........., процесуален представител на „Кюстендилска вода“ ЕООД гр.Кюстендил обжалва наказателно постановление № 134-Ю-РД/

03.04.2025г. на директора на РЗИ – град Кюстендил, с което е наложено административно наказание на дружеството, „глоба“ в размер на 1000лв.за нарушение по чл.44 от Закона за здравето .Прави оплаквания за незаконосъобразност и иска отмяната на наказателното постановление ,като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Претендира разноски.

Административно наказващия орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Дружеството жалбоподател притежава разрешително за водовземане № 3156/2003г. и №01410004/2008г., издадено от министъра на околната среда и водите, за питейно-битово водоснабдяване на населени места 1 от Община Дупница и Община Бобов дол.

На 30.07.2024г. здравен инспектор при АНО извършил проверка на експлоатацията на яз.Дяково като източник за питейно битово водоснабдяване от дружеството жалбоподател. При същата било установено,че границата на пояс І от акваторията на язовира не била сигнализирана с ярко оцветени шамандури. На дружеството било дадено писмено предписание № ПР-04438/22.08.2024г. да извърши такава сигнализация. При последваща проверка на 03.12.2024г. било установено,че дружеството не е изпълнило даденото предписание и не е поставило сигнализация от ярко оцветени шамандури.

След писмена покана, в присъствието на управителя на дружеството, бил съставен АУАН за нарушение по чл.44 от ЗЗ .

В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН дружеството писмено възразило срещу констатациите в АУАН, като посочило,че даденото предписание е нищожно , тъй като на дружеството е вменено задължение за сигнализация на охранително санитарната зона на яз.Дяково, съобразно изискванията на чл.46,ал.7 от Наредба 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди,издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството ,без да има утвърдена санитарно охранителна зона на яз.Дяково,поради което изпълнението на горното предписание е обективно невъзможно.

Въз основа на съставения акт,било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.212,ал.3 ЗЗ на дружеството било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.

От писмените доказателства се установява,че за язовир Дяково,който е публична държавна собственост, няма учредена санитарно охранителна зона/СОЗ/. Дружеството жалбоподател е предприело действия по учредяване на такава от 2017г., съгласно чл.38,ал.1от Наредба 3/2006г.,но към момента на проверката и понастоящем, няма учредена СОЗ.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка въз основа на приетите по делото гласни и писмени доказателства, които не си 2 противоречат.

С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е основателна и отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това длъжностно лице ,съобразно изискванията на чл.231 ЗЗ.

АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.42,ал.1 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН. Действително, АНО е наложил адм.наказание „глоба“ на ЮЛ, а не имуществена санкция, съобразно изискванията на чл.212,ал.3 ЗАНН, но допуснатото нарушение не е съществено,доколкото размера е съобразен с горния текст и не е довело до нарушаване правото на защита.

Доказателствата по делото установиха,че действително,дружеството жалбоподател не е изпълнил писмено предписание на държавен здравен инспектор, в нарушение на задължението,визирано в чл.44 ЗЗ. В случая обаче, даденото предписание е без правно основание,което е довело до обективна невъзможност дружеството да го изпълни. На същото е предписано да извърши сигнализация на пояс І от акваторията на яз.Дяково в качеството му на водоползвател,без за язовира да има учредена санитарно охранителна зона, позовавайки се на разпоредбата на чл.46,ал.7 от Наредба 3 /2000 г. Тази наредба регламентира условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди,издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството и съответно задълженията, по експлоатацията на СЗО, касаещи собствениците и ползвателите/ каквото е настоящото дружество/, произтичат след учредяването на такава зона.

Писмените доказателства установиха,че яз.Дяково е публична държавна собственост, като собственика, в лицето на държавата, не е изпълнила задължението си, визирано в чл.38, ал 1 от Наредбата, да заяви учредяване на охранително санитарна зона, макар че е издавала разрешения за водоползване 3

,както и е утвърждавала графици за използване на водите на комплексните и значими язовири.Видно от писмените доказателства, дружеството, като един от водоползвателите на води от яз.Дяково/доколкото има и други такива е предприело действия по учредяване на санитарно охранителна зона още през 2017г. ,но до настоящия момент такава не е учредена,поради бездействието, именно на различни държавни органи.

С оглед на изложеното, доказателствата по делото обосновават извода,че даденото предписание от държавния здравен инспектор е без правно основание- за изпълнение на задължения ,които не са възникнали за дружеството жалбоподател, тъй като касаят експлоатацията на санитарно охранителна зона на яз.Дяково, която, както към датата на издаване на предписанието,така и към настоящия момент не е била учредена.

Неизпълнението на такова предписание се явява обективно невъзможно, поради което незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството и съдът следва да отмени наказателното постановление.

Относно претенцията за разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, макар и същата да е основателна, тъй като са налице предпоставките на чл.63д,ал.1 ЗАНН, доколкото по делото не са представени доказателства,че такива са направени и в какъв размер, съдът не следва да се произнася.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 134-Ю-РД/ 03.04.2025г. на директора на Регионална здравна инспекция/ РЗИ/ – град Кюстендил, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.за нарушение по чл.44 от Закона за здравето на „Кюстендилска вода“ ЕООД с ЕИК 200167154 ,с адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №15,представлявано от управителя инж.Д...........

О......... като

4 незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред К............. административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 5