Решение № 260284 от 06.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

…….……./……………..2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ХРИСТОВА при секретар Доника Христова като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гражданско дело № 1973 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М.Л.Ж. с

ЕГН ********** с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа Затвора в гр.Варна, трета група против

Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 иск за осъждане на Прокуратурата на Р България да заплати сумата от 1 186 260

/един милион сто осемдесет и шест хиляди двеста и шестдесет лева/, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди нанесени в следствие на нарушение на чл. 5 , ал.2, чл. 6, т.2, т.3 б. „д“ от КЗПЧОС В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора гр.Варна в зона с повишена сигурност в постоянно заключена килия. Твърди, че на 17.07.2001 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление извършено на 17.01.2001 г. с правна квалификация чл.

152, ал.1 от КН. Твърди, че на по-късен етап наказателното производство във връзка с това обвинение, водено под № 7047/2001 г. е прекратено с постановление № 612/2001 г. по опис на ДРС.

Пет години поскъсано, на 01.08.2005 г. му била определена марка „задържане под стража“, възоснова на предположението, че след като е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, има опасност да се укрие или да извърши нова престъпление.

На 20.12.2005 г. било повдигнато обвинение, проведен разпит на качеството на обвиняем, на който категорично отрекъл вина и отправил искане за събиране на гласни доказателства и назначаване на графологична експертиза.Твърди, че преднамерено са му отказали събиране на доказателства, както и не бил проведен нито един разпит с него. На 01.12.2006 г. бил връчен обвинителен акт срещу който подал възражение. В него се противопоставил да бъдат присъединявани дела, наказателни производства, които са приключени/НОХД №886/96 г. и 7047 без посочена година/. Твърди, че в течение на цялото наказателно производство в досъдебната и съдебната фаза е съдействал в разследването. Поискал да бъдат приобщени и други наказателни производства в което било замесено името на пострадалата М. Т.Д., за да се изясни , че тя е подавала сигнали за посегателства срещу личността й, и че е обвинявала много хора в извършване на сексуални престъпления, престъпления против свободата на гражданите и др. Според ищеца,разследващите органи са бездействали относно установяване на всички факти свързани с обвинението и така са прехвърлили доказателствената тежест върху него, но същевременно не са уважили неговите доказателствени искания. Твърди, че това поведение на бездействие е продължило 13 години.

От правна страна излага, че с поведението си разследващите органи са нарушили чл.5, ал.2 от ЕКПЧОС като са повдигали няколкократно обвинения в извършване на различни престъпления променяйки неоснователно правната квалификация и добавяне нови престъпления, а накрая обвинителния акт бил съставен за коренно различно обвинение.

От правна стана, ищецът счита, че е нарушено негово човешко право гарантирано от разпоредбата на чл. 6, т.2, т.3 б. „д“ ЕКЗПЧОС – да участва в разследването чрез събиране на доказателства.

От правна страна, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ органите на следствието и прокуратурата са пасивно легитимирани да носят отговорност и в тази връзка посочва ТР № 3/22004.2005 г. на ВКС. Относно вредата излага, че в следствие на горепосочените нарушения е изпитал страх, стрес, унижение, негодувание от неоснователни обвинения свързани с жени, беззащитност, малоценност и безнадеждност да се пребори с мълчаливо отхвърляне на исканията за събиране на доказателства.

С допълнителна молба, ищецът чрез служебно назначен пр. представител, уточнява, че претенцията е с правно основание чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ и поддържа цената на предявения иск 1 186 250 лева, като изразява становище, че претендираното обезщетение, произтича от бездействието на разследващите органи по ДП 1122 по опис на ОСС – Варна. Счита, че е незаконосъобразен отказът им да събират и проверяват доказателства, които оневиняват обвиняемия. Поддържа се становището, че при арестуването му на 30.07.2005 не са му съобщени основанието за ареста в нарушение на чл. 5, пар. 2 от КЗПЧОС, че е бил лишен от правото да участва в разпита на свидетелите, които са свидетелствали против него, както и отказът на разследващите да призоват за разпит свидетелите посочени от защитата.

В ход по същество, адв. Ю.Г. претендира за уважаване на иска и представя писмена защита, която съдържа и твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

В писмен отговор Прокуратурата на Р България изразява становище за допустимост на иска и неговата неоснователност. Счита, че извън посочените правни основания са изложените оплаквания за нарушения в наказателния процес по конкретно наказателно производство. Счита, че обвиняемия е имал право да обжалва постановленията на прокуратурата, които са били свързани с разследваното по ДП 1022/2015 г. на ОСл.С Варна.

Счита, че чрез предявен иск пред гражданския съд не може да се ревизира осъдителна, влязла в законна сила присъда. Счита, че ищецът разполага с други правни възможности, ако счита че присъдата е основана на непълни доказателства. На последно място е направено възражение за изтекла погасителна давност, считано от съответните прокурорски преписки до датата на предявяване на иска.

Съдът след като се запозна със становището на страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност спрямо материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От разпита на свидетеля К.С.Р., с който ищецът е споделял килийно помещение в периода от 2012 до 2016 г. се установява,че в този период, а и след това ищецът е твърдял, че е несправедливо обвинен и осъден, тъй като не е извършил престъплението.Свидетелства за лошите условия в следствения арест и за промените в здравословното състояние на ищеца.

Споделял е, че се чувства като пленник в собствената си държава, „болната“ му тема е възобновяване на наказателното производство. Свидетелства, че от задържането до настоящия момент, непрестанно е искал да бъдат извършени следствени действия, които са му били отказани.

От разпита на свидетеля С., който е бил упълномощен адвокат, ангажиран със защитата на обв. Л., се установява, че той в качеството си на защитник е извършил едно процесуално действие – на 12.01.2006 г. подал е молба за запознаване с материалите по СД № 1022 по опис на ОСС за 2005г.

Защитата се изразявала още и в присъствие на разпити, до 05.06.2006 г. когато обвиняемия оттеглил пълномощията на адв. С..

От заключението по допусната СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че няма данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е засегната сферата на социалното функциониране, липса на инициативност и мотивираност. Придържа се към отговори в т.нар. „социална желаност“, т.е.да се представи в добра светлина. Личността на ищеца е напълно открита в общуването и доверчива. Липсват обективни данни за психичното състояние към 30.07.2005 г. , но съществува експертно заключение за състоянието му към дата 26.01.2006 г. като към този моменти и към датата на психичното освидетелстване от в.л. д-р В., няма данни за психическо заболяване. Според заключението не се наблюдават промени в психичния статус.

Съдът след служебна справка в деловодната система на ВОС констатира, че срещу ищеца в настоящото производство са образувани три наказателни дела № 1873/2008 г., 2244/2006 г. и 1137/2006 г.

По ЧНД № 1137/2006 г.: Делото е образувано по молба на М.Л.Ж. за изменение на марката за неотклонение „задържане под стража“, взета по сл.д. № 1022/2005 г. по опис на ОСС Варна. Молбата е оставена без уважение с протоколно определение от 06.06.2006 г. В мотивите на съдебния акт са обсъдени следните факти: М.Л.Ж. е задържан е на 01.08.2005 г. за извършено престъпление по чл.152, ал.1 от НК. С постановление от 20.12.2005 година по отношение на Ж. са били възведени две обвинения по чл.152, ал.1, т.2 от НК и две обвинения по чл.116, ал.1, съответно по т.6 и т.12 от НК.

По НОХД № 2244/2006 г. Делото е образувано възоснова на обвинителен акт, с който е приключено досъдебното производство по сл.д. № 1022/2005 г. Постановена е присъда с която М.Л.Ж. е признат за виновен в това, че

На 01.08.1996 г. при условията на опасен рецидив, в землището на с.

Климентово, Варненска област, се съвкупил с Л. В. Д., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване. За това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от

13 години, при първоначален строг затворнически режим.

На

22.05.2000 г. в землището на с. Долище,

Варненска област, умишлено умъртвил С. А. Д., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, при условията на опасен рецидив. За това престъпление му е наложено наказание доживотен затвор, без замяна.

На

17.07.2001г., при условията на опасен рецидив, в землището на гр. Вълчи дол, Варненска област, се съвкупил с М. Т.Д., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване. За това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години.

На

20.02.2004 г., в землището на с. Осеново, Варненска област умишлено умъртвил Р.

Г. Д., ЕГН **********, като убийството е осъществено от Ж. при условията на опасен рецидив и след като е извършил друго умишлено убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда. За това престъпление му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.

На основание чл.23, ал.1 от НК, му е наложено най тежкото от тези наказания – доживотен затвор без замяна, като е зачетено предварителното задържане, считано от 27.07.2005 г.

Присъдата по обвиненията за извършени престъпления по чл. 116 от НК е била отменена и върната за ново разглеждане. В останалата част потвърдена.

По НОХД № 1873/2008 г. Делото е образувано след отмяна на присъда по НОХД № 2244/2006 г. Постановена е нова присъда, с която на 13.05.2009 г. М.Л.Ж. е признат за виновен в това, че:

На

22.05.2000г. в землището на с.Долище, Варненска област, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил С. А.Д., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. За това престъпление му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.

На

20.02.2004г., в землището на с.Осеново, Варненска област, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Р. Г. Д., ЕГН **********, като убийството е осъществено от подсъдимия след като е извършил друго умишлено убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда. За това престъпление му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.

Присъдата е влязла в законна сила на 22.03.2010 г.

Наказанието от присъда по НОХД № 2244/2006 г. е групирано с наказанието от присъдата по

НОХД № 1873/2008 г. и на М.Л.Ж. е определено най-тежкото от тях – доживотен затвор, без замяна при първоначален специален затворнически режим.

Съдът е изискал материалите по НОХД № 1873/2008 г. и към тях са приложени всички досъдебни производства, възоснова на които са постановени предходните осъждания. В тази връзка съдът констатира, че първото извършено от ищеца престъпление е осъществено на 01.08.1996 г. , второто е осъществено на 22.05.2000 г. , третото на 17.07.2001 г., четвъртото на 20.02.2004 г. За тези престъпления е внесен обвинителен акт на 01.12.2006 г. Досъдебното производство е образувано с Постановление на Прокурор от РП Девня на 26.07.2001 г. възоснова на законен повод и достатъчно данни за извършеното престъпление срещу М.

Т.Д., т.е. за деянието извършено на 17.07.2001 г. М.Л.Ж. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК /това, за което е било образувано наказателното производство, като е била прецизирана правната квалификация/. Мярка за неотклонение по това досъдебно производство не е била определяна. На 26.09.2001г. разследването по делото е било приключено с мнение за прекратяване.

Разпечатката съдържа 54 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/396f0915-00ed-473b-bf22-1f7f8d8f5763