Разпореждане № 860 от 05.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 860 гр. Кюстендил, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100244 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Н. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 590,22 евро – главница по Договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане; 75,68 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 20.01.2025 г.; 298,48 евро – такса за експресно обслужване; 198,28 евро – такса за бързо разглеждане; 163,68 евро – разходи за просрочено вземане; 85,15 евро – законна лихва за забава за периода от 20.06.2024 г. до 20.01.2025 г.

С разпореждане от 27.01.2026 г. съдът е дал указания на заявителя да посочи на какво основание се претендират сумите за „експресно обслужване“ и „бързо разглеждане“, начислявана ли е възнаградителна лихва върху тях, от какви компоненти е формиран годишният процент на разходите по договора за кредит и дали длъжникът е погасил част от дължимите суми, респективно каква част.

С молба от 04.02.2026 г. заявителят е дал информация на съда какво представляват таксите за експресно обслужване и бързо разглеждане; че възнаградителна лихва е начислявана върху главницата, както и че длъжникът е извършил плащания в размер на 167,19 евро.

Съдът счита, че не са изпълнени указанията му за посочване на основание – т.н. конкретна клауза от договора, въз основа на която се претендират таксите, както и посочване дали е начислявана възнаградителна лихва върху тях. По отношение на годишния процент на разходите указанията на съда са само с цел потвърждаване на съмненията, че ГПР е невярно 1 посочен. Очевидно, щом не желае да отговори, заявителят се опитва да скрие истината. Така наречените услуги за експресно обслужване и бързо разглеждане нарушават чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Самото съдържание на услугите е абсурдно – достатъчно е да се посочи, че по едната се иска от длъжника предварително да плати за това някой да реагира бързо на „казуси“, които биха могли да възникнат. Разходите за просрочено вземане, които се претендират, са всъщност неустойка за забава, която противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Таксите и „разходите“ очевидно представляват конструкции, предназначени да увеличат възнаграждението на заявителя, като същевременно заобикалят правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален размер на ГПР. Заявителят знае, че неточното посочване на ГПР е равно на непосочване на такъв и следователно за недействителност на договора – така Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС.

Така или иначе съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д.

№ 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК районният съд има право да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона.

Според настоящия съд в обхвата на тази разпоредба се включват и случаите, 2 когато сделката, от която произтича вземането, е недействителна.

Последицата обаче не е пълно отхвърляне на заявлението, защото чл. 23 ЗПК изрично предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 664,68 евро. Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания на обща стойност 167,19 евро. Тази сума, като недължимо платена, следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Вж. в съдебната практика за приспадането на платените суми Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита.

Следователно в случая от 664,69 евро следва да се приспаднат 167,19 евро.

Остават дължими 497,50 евро. Следва да се присъди законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Всички останали претендирани вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. От него и държавната такса (24 евро) съразмерно с уважената част от заявлението се полагат 35,25 евро, съответно 8,46 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 1059/26.01.2026 г. подадено от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Н. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 92,72 евро – главница по Договор за кредит № *** г.; 75,68 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2024 г. до 20.01.2025 г.; 298,48 евро – такса за експресно обслужване; 198,28 евро – такса за бързо разглеждане; 163,68 евро – разходи за просрочено вземане;

85,15 евро – законна лихва за забава за периода от 20.06.2024 г. до 20.01.2025 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „„ БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, срещу Л. Н. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 497,50 евро – главница по Договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане; 35,25 евро – деловодни разноски 3 за юрисконсултско възнаграждение; 8,46 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4