Присъда № 161 от 31.10.2024, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 161 от 31.10.2024 г. по НОХД № 1118/2024г. на РС-Сливен, изготвени на 04.11.2024г.

РП-Сливен е внесла обвинителен акт по Бързо производство № 1255/2024г. против подсъдимия Щ. П. Х. за извършено престъпление по чл.

343б, ал. З от НК.

С оглед желанието на подсъдимия и защитника му съдебното следствие се проведе по общия ред.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, глоба в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.

В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явява лично, не се признава за виновен и пледира да бъде оправдан.

Служебният защитник на подсъдимия счита обвинението за недоказано и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Свидетелите Я. З. и Д. М.-полицаи в група „Патрулно постова дейност“ при РУ - МВР – Сливен били на работа като АЕ 617 на 06.09.2024г. от 19:00 ч. до 07:00 часа на 07.09.2024 г.

На 06.09.2024г., около 22.00 ч. се намирали на установъчен пункт до болница „Ева“ гр. Сливен, когато получили сигнал от дежурния, че водач на лек автомобил “Мерцедес МЛ 280“ с peг. № СН 1414 ВН, син на цвят, се движил в посока кв. „Комлука“, гр. Сливен и управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества или алкохол. При колегите си З. и М. бил и свидетелят И. И., който работел като полицейски инспектор в група „Патрулно постова дейност“ при РУ - МВР – Сливен. Тримата полицейски служители З., М. и И. тръгнали веднага към кв.“Комлука“, насочили се към ул.

“Стефан Егаров“ в гр. Сливен и видели, че срещу тях се движел автомобилът, за който били получили сигнала. Свидетелят З. бил водач на патрулния автомобил, пуснал бурканите и в близост до кръстовището с ул. „Шипка“ спрели автомобила за проверка. Водачът бил сам в колата. Представил поисканите документи за проверка и така била установена самоличността на подсъдимия Х.. Същият представил СУМПС издадено от Р. Чехия с № ЕР551279, кат. В, издадено на 26.09.2022 г. и валидно до 26.09.2032 г. На място била извършена проверка на подсъдимия с техническо средство „Дрегер Алкотест“, който отчел отрицателен резултат за употреба на алкохол. По време на проверката подсъдимият бил видимо превъзбуден, държал се арогантно, което дало основание на полицейските служители да му направят проверка за 1 употреба на наркотични вещества. Затова те отвели подс. Х. в сградата на РУ – Сливен където с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ № ARPK 0011 му била извършена проверка за употреба на наркотици и упойващи вещества като в 22:32 ч. на 06.09.2024 г. уредът отчел положителна проба за употреба на амфетамин и метамфетамин. В дневника за отразяване на резултатите от използваните технически средства пробата била вписан като пореден № 30 (арг. л. 12 от бързото производство). Свидетелят З., в присъствието на свидетелите Д. М. и И. И. съставил на подс. Х. АУАН, серия GA № 1327176/06.09.2024г., иззел СУМПС издадено от Р. Чехия с № ЕР551279, кат.

В, издадено на 26.09.2022г. и валидно до 26.09.2032г. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 281509/06.09.2024г., който му бил връчен на 06.09.2024г. в 23.10 ч., но той отказал да го получи, като отказът да го получи бил направен в присъствието на свидетеля – И. Т. И., който удостоверил с подписа си надлежно отказа му. С талона за изследване на подсъдимия бил даден срок 45 минути за явяване в МБАЛ „Д-р Ивн Селиминси“ Сливен. След това подсъдимият бил отведен от тримата полицейски служители-свидетелите З., М. и И. до Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ където в тяхно присъствие, подсъдимият пред дежурен лекар д-р Христо Христов отказал да даде кръвна проба за лабораторен анализ. Отказът му бъде изследван бил отразен от лекаря в протокола за медицинско изследване № 281509/06.09.2024г. и т.к. подсъдмият отказал да го подпише, отказът бил удостоверен с подписа на свидетел.

Видно от справка, изготвена на 09.09.2024г. от служител в сектор „ПП“ ОД МВР - Сливен и приложеното СРМПС собственик на управлявания от подсъдимия лек автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“ с peг. № СН 1414 ВН е Илка Спартакова Александрова.

От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че към датата на извършване на деянието, пазарната стойност на лекия автомобил “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“, с peг. № СН 1414 ВН е в размер на 11 620 лв.

Горната фактическа обстановка съдът съд приема за безспорно установена след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство, включващ: гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите З. и М., дадени на проведеното на 16.10.2024г. съдебно заседание по делото, включително и тези, снети в хода на досъдебното производство - л. от 5 и 7 и приобщени към доказателствената съвкупност; от показанията на свидетеля И. И., дадени на проведеното на 31.10.2024г. съдебно заседание по делото; от следните, приложени по бързото производство копия от: справка за нарушител от сектор „ПП“ при ОД- МВР-Сливен – л. 20-21; АУАН - л. 7; протокол за сервизна проверка на „Drager Drug Test 5000“ № ARPK 0011 - л. 22, талон за медицинско изследване - л. 19; протокол за медицинско изследване - л. 10; резултати от „Drager Drug Test 5000“ № ARPK 0011 - л. 11; справка за собственик на автомобил - л. 23; СРПМС - л. 24; дневник за резултати от 2 използвани технически средства — л. 12; справка съдимост; л. 33 - 36; характеристична справка - л. 38; ДСМИС - л. 37.

Съдът даде пълна вяра на показанията на разпитаните в хода на производство свидетели, а именно: З., М. и И., тъй като същите са очевидци, имащи преки и непосредствени впечатления от момента на спиране за проверка на автомобила, управляван от подсъдимия, извършването на проверка за употреба на алкохол, отвеждането му до сградата на РУ-Сливен, извършването на проверка за употреба на наркотици, отвеждането му до Спешно отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ за даване на кръвна проба за лабораторен анализ и последвалия отказ на подсъдимия да даде такава.

Наред с това всички свидетели еднозначно споделят за неадекватното поведение на подсъдимия през цялото това време. Показанията на тези свидетели са логични и кореспондират, както помежду си, така и с останалите писмени доказателства. Всеки един от тези свидетели дава показания за факти и обстоятелства, които лично е възприел, относно времето, мястото, начина на извършване на теста за употреба на наркотици, за отказа на подсъдимия да даде кръвна проба, както и за поведението на подсъдимия през цялото времеот момента на спиране за проверка до съпровождането му до Спешно отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ и връщането му след това връщането му в сградата на РУ-Сливен.

Съдът даде вяра на заключението на вещото лице, изготвило съдебно – оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в неговата компетентност и безпристрастност.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 343б, ал. 3 НК който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Непосредствен обект на престъпното управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози са „обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез недопускане на лица, които са в състояние на опиянение (под въздействие на наркотици) да управляват МПС“

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява чрез действие – предприемане на управление на МПС, при наличие и на другия обективен признак на състава, а именно управлението да е извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е формално, за неговата съставомерност не се предвижда настъпване на каквито и да било общественоопасни последици. То е довършено с довършване на изпълнителното деяние-привеждане в движение на моторно превозно средство след като водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози.

3

За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта, нито е необходимо да се установява неспособност на водача да управлява МПС.

Наред с това от обективна страна разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена по надлежния ред. Нормативният акт е Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

В настоящия казус безспорно установено от обективна страна е, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По делото няма спор, че на 06.09.2024 г. в гр. Сливен той е управлявал МПС “Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 МАТИК“, с peг. № СН 1414 ВН. Съдът приема за доказано по безспорен начин и че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин, както и че употребата на тези вещества е установена по „надлежния ред“, а именно по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017г.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от същата употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В настоящия случай употреба на наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин е установена чрез техническо средство „Drager Drug Test 5000“ № ARPK 0011, което е преминало сервизна проверка на 17.05.2024г. като валидността на извършената проверка на дрегера е 12 месеца, т.е. към датата на извършване на проверката дрегерът е представлявал годно техническо средство.

Защитната теза на подсъдимия и защитника му и пледирането им за признаването му за невиновен се свеждат основно до това, че обвинението почива на резултата, отчетен от техническото средство, а е трябвало да бъде дадена кръвна проба за лабораторен анализ, но подсъдимият е бил препятстван от придружаващите го полицейски служители да даде съгласие за кръвна проба, както и да му бъде взет такава. Тези аргументи съдът намира за несъстоятелни на две основания. Първо подсъдимият не доказа, че е бил препятстван по какъвто и да е начин от полицейските служители да даде кръвна проба. По искане на подсъдимия и защитата му бяха изискани от директора на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - Сливен да предостави по делото видеозаписите от камери, находящи се в коридори на ЦСПМ при МБАЛ „Д-р И. Селимински“, както и от помещението, в което е бил приет подсъдимия на 06.09.2024г. за времето от 22.00 часа до 03.00 часа сутринта на 07.09.2024г. В отговор на това, по делото е постъпило писмо от директора на МБАЛ „Д-р И.

Селимински“ АД, с вх. № 02-01-22170/24.10.2024г. на РС-Сливен, с което уведомява, че записите от видеокамерите, ситуирани на входовете на 4

Мултипрофилно спешно отделение се съхраняват за период от 10 дни, от датата на записа, поради което не могат да предоставят исканите записи. Тук съдът кредитира показанията на тримата разпитани като свидетели по делото полицейски служители, които еднозначно дават показания, че спрямо подсъдимия не е оказван никакъв натиск. В показанията си св. З. сочи, че подсъдимият е бил в неадекватно състояние, като показания в тази насока дава и св. И., който казва: „Зададохме въпрос на г-н Х. дали ще дава кръв, той категорично отказа и каза, че ще се свържи с президентството и от там щели да му дадат информация, имал данни за атентат, абсолютно неадекватно беше поведението му“. И вторият аргумент на съда като контрапункт на защитната теза почива отново на цитираната разпоредба от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. съгласно която употребата на наркотични вещества се установява чрез използване на съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Следователно за да бъде установена употребата на наркотични вещества на нарушителя е предоставена алтернатива в зависимост от обстоятелствата и желанието му при избиране на реда за установяване съдържанието на наркотични вещества, т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи както чрез използване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. В разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. е предвидено, че в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е. меродавно е показанието на техническото средство. Следователно възраженията на защитата за недоказаност на обвинението от обективна страна, поради установяване наличието на наркотични вещества само чрез техническо средство, без медицински изследване са неоснователни.