Решение № 1404 от 02.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Варна, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202761 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от А. Й. А. против НП № 442а-16/15.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на т. 32 б.“аа“ и б.“бб“ във вр. с т. 12 от Заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № РД-01991/02.12.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.

В жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка. Въззивникът отрича на процесната дата да е влизал в игралната зала, в която се твърди, че е установен, като заявява, че се е намирал пред входа на обекта. Определя като несправедлива наложената му административна санкция и навежда твърдения, че е безработен. Иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от същия, с което поддържа жалбата с наведените в нея доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована , не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А.а, в които се излага становище, че обжалваното НП е 1 законосъобразно и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че предвид доказаността на нарушението правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и на основание чл.

63 ал.3 от ЗАНН да се присъди в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е проведен разпит на актосъставителя Ж. Л. и на свидетеля по акта Д. П.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.01.2022 г. около 13.50 ч., въззивникът А. се намирал в игрална зала „Вивагейт", находяща се в гр. Варна, на ул. „Кирил и Методий" №73 Въззивникът не притежавал валидно издаден документ за ваксинация или преболедуване от Ковид-19 или валиден документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2, съотв. не носел такъв със себе си.

По същото време полицейски екип при Четвърто РУ в състав – свид. Ж. Л., на длъжност „старши полицай“ и свид. Д. П. на длъжност „полицейски инспектор“, предприели извършване на проверка в горепосочения обект. В хода на проверката същите установили в търговската площ на игралната зала три лица, едно от които бил въззивникът. Полицейските служители снели самоличността на А. и установили, че същият не притежава валидно издаден документ за ваксинация или преболедуване от Ковид-19 или валиден документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2, съотв. не представил такива.

Лицето било поканено да попълни писмено сведение по случая, в което посочило следното: „Влязох една минута преди да влязат полицаите. Нямам сертификат. Друго нямам какво да кажа“.

При така установените факти, свид. Л. съставил на жалбоподателя АУАН № 442а-16/18.01.2022 г., , като в същия въззивникът отразил, че няма възражения. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето е ангажирана административно-наказателната му отговорност като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление № 442А-16/15.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Варна е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 209а ал.4 от Закона за здравето.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата по същество, съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи от правна страна следното:

Съдът намира, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят се е намирал в посочената в НП игрална зала, като същият не е притежавал валиден документ за ваксинация или за преболедуване или валиден документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-COV-2. В тази посока събраните по делото доказателства са непротиворечиви, а въззивникът не е ангажирал каквито и да е такива в подкрепа на твърдението си, че не е влизал в рамките на търговската част на обекта, а се е намирал на неговия вход. Нещо повече, посочените възражения са в противоречие с приобщените с АНП писмени сведения на жалбоподателя, видно от съдържанието на които лицето сочи, че се е намирало в игралната зала към момента на проверката.

Съдът обаче намира, че са налице предпоставки за изменение на НП досежно приложимия материален закон.

3

С Решение от 13.03.2020 г., обн. ДВ бр. 22, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, от Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020 г. С Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г. е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. Впоследствие срокът на обявената извънредна епидемична обстановка е многократно удължаван, като към датата на установяване на процесното нарушение е в сила Решение № 826 на Министерски съвет от 25 ноември 2021 г., с което на основание чл. 63, ал. 2, вр. ал. 3, т. 1, 2, 3, 7 и 8 от ЗЗ и чл. 73 от АПК, е удължен срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 01 декември 2021 г. до 31 март 2022 г.

На основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 и чл. 63в от ЗЗ, чл. 73 от АПК по предложение на главния държавен инспектор, Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки – в т.12 от която било посочено: „Преустановяват се посещенията в игралните зали, казината и заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, включително и тези към местата за настаняване“.

Посочената заповед била изменена и допълнена със заповед № РД-01991/0212.2021 г. на министъра на здравеопазването, като в т. 32 е визирано следното:

„Въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 13 и 14 може да не се прилагат при условие, че 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с резултат от изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване“

4

Същевременно съдът констатира, че на основание чл. 63 ал.4 и ал.11 от ЗЗ е приета друга заповед на министъра на здравеопазването, действаща към процесната дата, а именно- заповед № РД-01-890 от 03.11.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД01-915 от 09.11.2021 г., изм. със Заповед РД-01-№ РД-01-919 от 10.11.2021 г. В т. 12 на посочената заповед е визирано идентично правило, съдържащо се в същия пункт на Заповед №№ РД-01-973/26.11.2021 г. за въвеждане на противоепидемични мерки, издадена от министъра на здравеопазването.

В т. 32 на заповед № № РД-01-890 от 03.11.2021 г.на министъра на здравеопазването се съдържа правилото, което е нарушено с процесното деяние, като именно посоченото съдържание е цитирано в обжалваното НП, в следния смисъл:

„Въведените противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 17, може да не се прилагат при следните условия: а) (изм. - Заповед № РД-01-915 от 09.11.2021 г.) 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване и б) ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието е взел решение и е създал необходимата организация за допускане в обекта, съответно на мероприятието само на лица, които: аа) са ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни документи за ваксинация или за преболедуване или бб) (доп. - Заповед №РД-01-915 от 09.11.2021 г.) представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието), удостоверено чрез валиден документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2.

Предвид съдържанието на двете цитирани заповеди, съдът намира, че а с деянието, описано в обжалваното НП е нарушена нормата на т. 12 от Заповед № РДзаповед № РД-01-890 от 03.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-915 от 09.11.2021 г., изм. със Заповед РД-01-№ РД-01-919 от 10.11.2021 г. , във вр. с т. 32 б.б/“аа“ и б.б/“бб“ от тази заповед.