Решение № 567 от 15.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Кърджали, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100566 по описа за 2023 година

Предявени са два субективно съединени иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В. П. Ч. сочи, че на 12.10.2022г. сключила договор за паричен заем №***** с втория ответник и страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400лв., видът на вноската месечна, а размерът на месечният лихвен процент не бил посочен, като в чл.4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищецът и дружество сключили договор за предоставяне на гаранция №*****, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищецът, а обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Моли съда да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, че клаузата на чл.4 от процесния договор е нищожна. Предявен е и субективно съединен иск, с който се моли ответникът „Файненшъл България“ ЕООД да бъде 2 признато за установено, че сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне на поръчителство №***** е нищожен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Файненшъл България“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените субективно съединени искове, за което излага 1 подробни съображения. Моли за решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, претендира разноски и в прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените субективно съединени искове, за което излага подробни съображения. Моли за решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, претендира разноски и в прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди представените по делото писмени доказателства: заверено копие на декларация, пълномощно, Справка за плащанията по договор за поръчителство, Договор за предоставяне на гаранция №*****/12.10.2022г. и пълномощно с нотариална заверка от 12.02.2021г., справка остатък/платено по договор за паричен заем, Договор за паричен заем №*****/12.10.2022г., намира следното: видно от договора , същият е подписан от ищеца и първия ответник, с предмет – заем от 400 лева. По делото не се доказа неравновесие между правата и задълженията на страните, ищецът предварително е запознат със стандартния европейския формуляр, предоставени са му няколко вида обезепчения , от които е трябвало да избира. Ако ищеца е смятал , че е житейски необосновано и на практика неосъществимо за него да представи поръчител или банкова гаранция, не е следвало да подписва договора , или е следвало да се откаже от него в предвидения 14-дневен срок от сключването му.

Твърденията на ищеца , че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не са състоятелни , тъй като тази информация относно ГПР и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания при изчисления на ГПР, се съдържа в процесния договор.

Несъстоятелни са и твърденията за заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. От предвидените в чл.4 от Договора обезпечения не възникват разноски по кредита , които следва да бъдат включени в ГПР, като този извод следва от изричната дефиниця на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §1, т.1 ДР на ЗПК. Така възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение и не представлява пряк разход, свързан с кредита; възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условия за получаване на кредита.

Заемополучателят е имал възможността да избира между три вида обезпечения.

По отношение на твърдението на ищеца , че договорът за предоставяне на гаранция противоречи на добрите нрави , не бяха ангажирани никакви доказателства, доколкото понятието добри нрави е субективно и относително и подлежи на изследване и доказване с главна доказателства тежест върху ищеца. Такива доказателства, обаче по делото не бяха ангажирани.

В допълнение следва да се посочи , че съгласно чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен само когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Надвишаването 2 на ГПР, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК не води до недействителност по договора , а до нищожност на клаузите, надвишаващи определените по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Видно от чл.11, т.18 ЗПК изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно и разпоредбата на чл.4 от процесния договор за кредит не може да бъде нищожна.

По изложените съображения, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото , следва ищцата да заплати на всеки ответниците сумата от по 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П. общ.Кърджали против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД с ЕИК 131576434 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 иск за признаване на установено , че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №*****/12.10.2022г. е нищожна , като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П. общ.Кърджали п р о т и в „ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 202513690 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 иск за признаване на установено, че сключеният между страните

Договор за предоставяне на поръчителство

№*****//12.10.2022г. е нищожен , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П. общ.Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД с ЕИК 131576434 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 сумата от 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. П. Ч. с ЕГН ********** от с. П. общ.Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 202513690 гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 сумата от 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4