Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 766 от 15.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5434/2022
Вид
Решение № 766
Подписан
15.02.2023
Състав
ЯНА ВАСИЛЕВА НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110205434 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба М. П. К., ЕГН: ********** против електронен фиш серия К 5659712/16.02.2021г. на СДВР, с който на основание чл. 189, ал.

4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен .

Посочва, че на 05.04.2022г. му били връчени 14 броя фишове като всички са съставени за бусове, собственост на работодателя му към онзи момент. Поне по отношение на един от фишовете твърди, че не той е управлявал буса, тъй като по това време е ползвал болничен отпуск. За други фишове се сеща, че е бил на смяна. Иска да се извърши проверка за това за кои от нарушенията е отговорен той и за кои не е. Иска от съда да отмени последните.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в първото по делото такова. Поддържа жалбата. Развива подробни съображения по отношение на изложените в нея аргументи.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна 1

– ОПП СДВР, изразява становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен и иска от съда да бъде потвърден. В съдебното заседание административнонаказващият орган не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2021г. в 1 0:03ч. с техническо средство АТСС TRF1-M N: 560, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет в гр. София, бул.

„Ботевградско шосе“ с посока на движение от с. Яна към Околовръстен път, до магазин Джъмбо, автобус марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № СВ7327МВ, който се движел със скорост от 93 км/ч., при ограничение на скоростта 60 км/ч. като е отбелязано, че превишението на скоростта е от 33 км/час.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик – „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД в качеството му на лизингодател.

Лизингополучател е „Либърти пропъртис“ ЕООД. Подадена е декларация от Асен Илиев Асенов, представляващ лизингополучателя, че на 19.02.2021г. превозното средство е управлявано от М. П. К.. Към същата е приложено копие от свидетелство за управление на МПС на последния. Издаден е електронен фиш серия К 5659712/16.02.2021г. на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Мирсслав П. К. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Видно от приложената по делото разписка, същият е връчен на жалбоподателя 05.04.2022г. Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от жалбоподателя на 08.04.2022г.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип – АТСС TRF1-M N: 560 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2020г.

Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като мобилната система с № 560 е преминала ежегодна проверка 2 като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч. Видно от представения часови график мобилната система е била монтирана в служебен автомобил С2194МР.

Средството е преминало последваща проверка на 30.10.2020г., като резултатите от същата били обективирани в протокол № 4-38-20/30.10.2020г.

Срокът на валидност на проверката е една година, съгласно Заповед № А- 333 от 29.05.2014 г. /публикувана в ДВ, бр. 49/ 2014 г. /, издадена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, поради което и към датата на констатираното нарушение – 16.02.2021 г. средството за измерване отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е годен и надежден способ за измерване и установяване на превишената скорост.

Видно от представения по делото снимков материал (л. 16) ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В26, указващ допустима скорост на движение от 60 км/ч.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5659712 от 16.02.2021г. СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед № 8121з 931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; протокол № 4-3820/30.10.2020г., от последваща проверка на системата, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК , съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно 3 заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя (в частност с искането за проверка, дали той действително е управлявал на процесната дата), по делото е приложен пътен лист, видно от който в процесния ден, автобусът е управляван именно от жалбподателя като същият е излязъл от гаража на 15.02.2021г. в 13:00 часа и се е прибрал на 16.02.2021г. в 11:00 часа като в този период от време се е движил по маршрут София-Враца, Враца-Козлодуй, Козлодуй-Враца, Враца-София. Представеният болничен лист и други медицински документи се отнасят за период от време, различен от датата на извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от правна страна се установява:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срещу подлежащ на обжалване властнически акт, от което следва, че същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, респ. електронен фиш, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон ЗДвП. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.10 от същата заповед наказателни 4 постановления могат да бъдат издаване от началникът на група „Административна дейност“ в ОПП при СДВР на обслужваната територия.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС – като по този начин са спазени всички изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН . По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно закона представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 96 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 93 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 93 км/ч.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 93 км/ч при ограничение от 30 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП като е установено превишение с 33 км/ч Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 като за конкретното 5 превишение от 33 км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба от 300 лева към момента на извършване на нарушението. Размерът на санкцията е фиксиран такъв. В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето и с автоматизирано техническо средство – мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип – АТСС TRF1-M N: 560 . Този факт се установява и от приложения по делото клип и протокол за последваща проверка. Посредством последното писмено доказателство, съдът установи и вида, типа, регистрацията, техническата годност и изправност на това техническо средство, периодичните технически прегледи.

Следователно съдът приема за несъмнено доказано, че техническо средство АТСС TRF1-M N: 560 , представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото 6 обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.